- Днес много се трудих.
- И пак нищо не струваш.
- Значи пак не ти угодих?
- Да ме ядосаш рискуваш.
- И без друго ще ме раниш. ...

Идва ми вповече този шум,
/казано без заобикалки/.
Всичко сложно е просто
игра на думи. Който чува,
разбира от малко. ...

Беше смотан и отхвърлен от малък, съучениците му го заобикаляха, а момичетата се хилеха подигравателно, като минеше. Провървя му, но си остана същото комплексирано копеле, като преди. Мразеше жените, когато беше с някоя обикновено, тинейджърка или такава, която не забелязваше изрода в него, се отнас ...

Аз не търся любов,
в мен отдавна я има,
а красив стихослов,
дар за мойта любима!
Аз не искам живот, ...

Вървеше ти, унила и тревожна,
и цялата излъчваше тъга...
Да те разсея смятах невъзможно
със някаква измислена шега...
Смехът ми се затича срещу тебе… ...

Тя на пръсти дойде, като полъх,
на прохлада след лятната буря.
Без да пита и без да се моли,
влезе тихо и аз се събудих...
И прегърна ме с топли ръце. ...

Сам си... Бутнах вратата.
Влезе с мен лъч светлина.
Огън изгаря душата.
Виното отвън закипя.
И туптят в ритъм сърцата. ...

Трепереше. Възбудата от преживяната емоционална буря караше мускулите ѝ да се свиват и отпускат в нервни спазми. По нежното чело бяха избили капчици влага, а едната страна на момичешкото лице несвойствено червенееше. Ако човек се вгледаше от по-близо - червеното петно придобиваше отпечатък на полови ...

Ще си позволя да коментирам отношенията на мъжа и жена, опитвайки се по някакъв начин да не обидя никого, но тотално осъзнавайки, че това е невъзможно. Та въпроса, който предполагам засяга и други хора е: „ Кое в даден мъж привлича една жена, за да я накара да пожелае сериозни моногамни отношения с ...

Понякога ще идваш в моя сън,
невидим като нежен полъх.
И няма никакви звезди навън...
Светът голям е, но без теб е малък.
Ръце протягам, за да те докосна, ...

Не мога в този страх да те отгатвам,
аз думичка не смея да ти кажа.
Мечтите ми по вятъра протягат
пътечки към сън люлячен и влажен.
Небето ми люлее пак усмивка, ...

Предателю, ела, седни до мен.
Трапеза слагам, за да те нахраня.
Не съм двулична. Просто набрашнен
пестникът ми е, с който питка правя.
И вино имам. Пазех го за теб, ...

Чаровен и приказлив касиер, поради естеството на работа във фирмата му, от няколко месеца ежедневно отчита пари по офисите на една банка, но в различни градове.
При всяко посещение на паричен салон, служителките изискват той да се легитимира с документ за самоличност. Ухилен до уши, касиерът застава ...

Дори и осъдените на смърт имат право
на последно свое желание...Да креснат
високо и кажат че много
заблудени сме днес.
Служители...мислители! Но всъщност ...

Никой, нищо днес не ми дължи.
Даденото от мен, бе безвъзмездно.
Но защо аз останах длъжник?
Какво взех, за мен безполезно?
Някой включи в кюпа дълбок ...

Ако целуна с устни устните ти меки
ще полудее мигом моето сърце!
Ръцете ни докосващи се леки
ще галят твоето и моето лице!
Ще избледнее Слънцето така горещо ...

Докосване до един несъществуващ миг...
... и чашата ми пак е полупразна,
лулата ми загасващо дими,
Луната иззад облак се показва
и златен здрач от Космоса ръми... ...

На кънкѝ в Ада...
... Кои сме ние?... И защо сме тука?...
Земята кой посочи ни за дом?...
Живеем тайно в някаква пролука
на Времето, а готвим ѝ погром... ...

Отново китна Пролет се разшета...
/пролетна фантазия/
Отново Пролет се разшета,
простора птичи хор оглася
и пак от цъфнали дървета – ...

"Лека нощ"
I.
Лека нощ? О, не! Нелека е нощта,
Която пак разделя, туй що е неделимо.
Ах! Нека бъдем заедно във утринта, ...

Алда Мерини - Имам нужда от чувства
Не ми трябват пари.
Имам нужда от чувства,
от думи, от думи подбрани разумно,
от цветя, наречени помисли, ...

Оригинален текст
ПРЕДИСЛОВИЕ
Написав книгу, я хочу показать в ней, что существует возможность выбора для каждого: оставить всё так, как есть, либо устремиться к другой, свободной, наполненной счастьем жизни. К огромному сожалению, даже при наличии такого выбора, сделать его сложно. Причина тому — ге ...

В нощта звезди ме греят,
птички весели ми пеят
и виждам теб - жена чудесна,
озарена от луна небесна.
Стоплен съм от усмивката ти, ...

Едно започнах, друго излезе
С нежни думи ти ме прегърни!
Прегърни ме с твоите очи!
Нежно ме целувай до забрава,
любовта единствено остава ...

Погледнеш ли ме ти, на вид съм тъжен, блед,
крака, ръце, главата – студени като лед...
Не знаеш ти, мила, че в гънки на сърцето –
от слънцето, което ни свети от небето –
съзрява буен огън, вълнува се душата ...

Разсипаха се куполите на мечтите...
на сублимиращ звън се разпиляха.
...И чукнаха се чашите напукани -
на Минало и Настояще...
Пристигна Бъдещето - Гарван под качулка. ...

По залез ставам тиха и лирична.
Ефирна и безплътна. Като мисъл...
Пробужда се във мене романтичката.
И пиша най-красивите си стихове...
По залез съм безкрайност от златисто ...

Той мълчи с мълчаливи очи.
И небето мълчи, с мълчаливи звезди...
Мълчаливата нощ се отби
над смълчаните тъжни гори...
Той мълчи в мълчаливите дни, ...

Напука се на пейката гръбнакът,
кутията на пощата - с отворена уста,
върбата в двора плаче все и чака,
часовникът замлъкна от тъга.
На масата, албум със снимки стари, ...

На външен вид не приличаше на клошарка. Макар и скромно облечена – тъмносиньо манто, черен панталон – дрехите ѝ бяха чисти, а белите коси, вързани на опашка, падаха на букли върху омотан около врата сив копринен шал. Синьо-зелени, малко тъжни, но живи очи, зад очила с тънка, черна рамка. Семпъл грим ...

Действието на тези безобидни събития се развива точно преди петдесет години. Тогава на стадион „Раковски” през ден се събирахме да тренираме лека атлетика, че понякога и по-често. Треньорът ни се казваше Петър Ангелов - Бокси, млад човек, национален състезател на четиристотин метра, който имаше мног ...

На ръба на нищото имаш право да се питаш
колко са били истински
всички емоции
и да сравняваш череши и вишни,
мен и онази, заради която си скочил. ...

Светът е странно разлюлян –
циклоп на глинени нозе.
Седи си Бог в прашинка взрян,
дали ѝ даде, или взе?
С пореден мощен земетръс, ...

Габрово, недей да спиш!
Ставай, гости посрещни!
Знам не даваш ти бакшиш...
Откровенци мъдри са дошли.
Те на теб, ще ти дадат, ...