то
Леля Мита ми е на гости.Отпиваме от кафето,а тя се изповядва:
-Какво ми дойде до главата,Фанче,какво ме налази?!Аз,дето съм толкова достойна и разумна жена, взех,че се влюбих като ученичка.Субектът на чувствата ми е 87 годишен екземпляр на човешката фауна.Запознахме се в кафенето.Седна на моята м ...

Не знам защо, не помня как
и ми омръзна да се питам.
Последна глътка - зимен мрак,
последна нота, с тъжен ритъм.
Разцъфва бавно нежен цвят ...

Вяра
Голотата на моята душа
рисува блянове, мечти и радост.
Разсъблечи ме и страхът ми изхвърли,
овехтялата ми дреха ти разкъсай. ...

Понякога си мисля за раздялата...
Тъгата ме обзема до полу̀да.
И болките по вехтото ми тяло,
напомнят, че с живота се сбогувам...
Защото ще се свърши този свят, ...

Разлютиха се всичките ми рани,
животът ги отвори – няма срам.
Останах насред блянове заклани,
не се боях, не знаех що е свян.
Надмогнах се, защото, не с омраза ...

Тъжна и ранима е душата на поета,
той рисува с красотата на своята тъга
и любовта му насила заради изкуството отнета. Поетът е удавник, търсещ неподадена ръка.
Той плаче със стихове за всяка страдаща душа
и като капещите сълзи , ...

Лежеше в ковчега по средата на стаята върху два стола. Беше кучи студ. Страната беше в бедствено положение, заради снега. Входната врата на малкия двустаен апартамент зееше отворена, за да влизат опечалени близки и приятели. Беше облечен в костюм, който не бях виждала до сега. Хълката от пръста му я ...

И обещавам - няма да те дам,
когато влезе, даже не попита.
Потропа с дума-две и влезе сам
и всички там набързо ги изрита.
И цялото пространство го зае, ...

Посвещава се на моя приятел Jordan Ikonomov - Drugiyat
Той сложи черните си очила и се запъти към мястото на срещата с Невидимата. В ушите му звучеше Щорм на Вивалди в невероятното изпълнение на Ванеса Мей:
https://www.youtube.com/watch?v=frtuXA9HUWM
Тя идваше от Надвселената. Всъщност някаква безум ...

Самотни вечери
и празни сутрини.
Разливам се, като мъгла.
Студени истини,
горещи спомени – ...

от сборника с разкази "Аз виждам"

Часовникът,
върти стрелките
Времето,
минутите убива
следи оставя ...

Улавям невидимите трептения
в пространството и тайничко
отключвам времевия поток...
И се потапям в златните вибрации
на любовта ни и вървя до теб ...

Кой почука на тази Светая Светих?
В този дом на печал кой донесъл е цвете?
Недоплакани сълзи в очите изтрих...
И кандило запалих - за да ни свети.
Добър вечер, Любов - ...

Моя любима чудесна,
облечена в премяна бяла,
в ярка светлина небесна -
за теб душа е замечтала.
Нека твоите лъчи ...

Вятър ечи, дъжд вали...
ала суха е земята ни уви!
Трън търкаля се навънка
доносник крие се зад трънка.
Всеки носи и предава в коромпирана ...

Пъхни ме в свойта пазва -
облак нагледно буреносен, -
няма да ти стана язва,
а плач в мъглата съдбоносен.
Сетне изпий солената вода, ...

В една прекрасна утрин,
след първата роса,
роза там разцъфна
далече от света.
И розовият храст ...

Най-обичам дни такива..
още Чехов го е казал,
да се чудя чай ли да налея
или да се беся на сезала.
Уж се имам за търпелива, ...

И пак съм аз, за тебе стих написвам,
искам постоянно да сме в общение,
любовта към тебе, Боже, ще описвам
от сърцето си, с хваление.
Не мога, Боже, хубаво да пея, ...

Той пее толкова красиво
любовното стихотворение,
което никога няма да напиша,
че на мен не ми остава друго
освен да слушам ...

1. Красотата носи съзерцание за очитe, а интелигентността - наслада за душата.
2. Кадърният изпипва нещата добре, талантливият - отлично, а гениалният - съвършено.
3. Болката - доказателство, че съществуваш.
4. Човек е обречен на пороци, ако се избавиш от един, друг след това ще го замести.
5. Глупо ...

Събуди своя кон денят
и взе да го товари
с несвършени неща,
останали след февруари.
Бе малко по-висок ...

На всички, които няма да оставят дори
роботи да взимат решения вместо тях!
Сам - от себе си - изисквах
точност! Просто съм естет!
В проектирането исках - ...

Две тела
под сянката на облак,
пролет и
вълна променлив вятър.
Голи още, ...

Това е хубаво същество – разноцветно. Има крила, закърнели, но като паун разпери ли ги, бухват цветове, преливащи един в друг като в картина на старите майстори. Няма ясни граници на красотата, една линия се застъпва от друга, за да я подчертае и така цялото се превръща в хармония. Загадъчна и търже ...

Вратата се отвори с трясък, и в нея се настани пълководецът на семейството, Наполеон и Суворов едновременно – госпожа Еленка Рангелова! Застана с прословутата поза на буквата „Ф” и извика:
- Мъжо! Къде си? На ушите ли си стоиш, гиди смотльо нееден!!! Моментално да ми се явиш, защото ми е черно пред ...

Не се измисля Любовта. Тя идва
с хубост ненагледна в миг незнаен
и с мечта, и в трудност ни изпитва.
След почуда с образ неслучаен
обичта сияе и повежда ...

Върху сънените криле на живота
се разлива капка гореща любов. -
Огън водещ, горящ пред Кивота,
или видение тръгнало смело на лов?
Кръстопът ли е, сочещ много посоки? ...

Мило мое момиче, болиш.
Ти си моята половина,
а не пожела да полетиш...
В клетката стоиш си мърцина -
нещастните любови броиш... ...