Косите лъчи на слънцето обагряха водата,
а патица самотна си миеше перата.
Залезът примамваше я към усамотение,
обичаше го тя и търсеше го със смирение.
Не искаше да се оставя на покоя, ...

Навела глава надолу, жената слезе от таксито и бързо закрачи по улицата, като от време на време хвърляше по някой неспокоен поглед встрани. Вече пет месеца, откакто пазеше срамната си тайна, а не спираше да трепери от ужас, че по закона за Всеобщата гадост може да я види някой познат. И да започне д ...

Глава XVIII
Беше топла майска утрин. Ситните капчици дъжд целуваха цветните пъпки на все още позаспалите цветя и ги караха да освободят аромата си. Времето беше едно такова- уж облачно, ама със загадка от слънцето, уж валеше, ама лъчите си открадваха пространство и минаваха през водните пръски.
Тя б ...

Искаш ли хапче поезия
и наркотици от мисли...?
Озърни се -
светът в лудостта се оглежда.
Слепец е виждащият, ...

обичам те
като дъжда който навън вали
обичам
блясъкът на капките в твоите коси
обичам те ...

Кажете ми поправя ли се минало,
дали конец е нужен и игла?
Парче картон, лепило за хартия,
трион и тел, пирони и тесла?
Че всяка дума, всеки миг прекаран, ...

13. Петдесет и шеста
– Гледай, едната значка на Драгнева я няма – прошепна ми Недка в час по история.
Погледнах към ревера на вечния ѝ бежов костюм. Наистина горната ѝ значка липсваше: тази с главичката на Сталин върху червена петолъчка. И Драгнева изглеждаше по-зле от всякога. Под очите ѝ имаше тъм ...

Не намерих по-топло място от твоята гръд.
Не усетих по-силна прегръдка и по- топла от твоята плът.
Не съзрях никъде по- бистри очи и по- ведра усмивка от твоите.
Не желая нищо повече от ръцете ти вплетени в моите.
И така ще е винаги, стига само да си до мен. ...

Душевна аномалия
е падината
в средата
на нищото
с телесен цвят. ...

"Едно дете попита: "Какво е тревата?",
като ми носеше
пълни шепи.
Как бих могъл да отговоря?
Повече отколкото детето аз ...

Падат от стената всички икони.
Догарят свещите и там,
стърчат сега ръждясали пирони,
а в мене болка, огън и срам...
💔 ...

Хвани юздите с мъжката ръка.
Сложи животът в собствени окови.
И ако мен ме няма на света.
Откривай смело пътища по-нови.
А казват някой, писано било! ...

Съвети за провеждане на банкови спортни мероприятия: Когато Ви канят от службата на спортни мероприятия, не отказвайте – може да Ви повишат! Не отказвайте да седнете в служебната кола на шефа! Ако сте завършили обучение за оказване на първа помощ, и спасяване при нужда, дръжте под око екипа си, защо ...

Този влак лети през дните, а от изток грее лъч –
пред очите ми тревите пеят – шепот, стон и глъч.
Мигар кра̀сни бели птици над абѐля не летят?
Тъй прекрасни – върволици, небесата ни крепят!
Млад и силен в свят сервилен, пак пътувам тук и там. ...

Лятото ръце протегна
и помоли се за дъжд
чуха го,
и тръгнаха потопите
от небето рукна ...

Звездите – медни хлопки на овце.
Луната – куче, свито, на кравай.
Рисува вятърът в снега сърце.
Подписва обещание за май.
И зимни сенки по ъглите спят. ...

Няма големи, нито пък малки.
Няма ни грозни, нито красиви.
Има достойни. Има и жалки.
Има нещастници. Има щастливи.
Има предали се. Има борци. ...

Лицето ти обхващам с нежни длани
и мълчаливо те целувам...
Такава в спомена ми ще останеш,
такава и ще те сънувам!...
А устните беззвучно ще прошепват ...

Най-накрая беше открит източникът на този вятър, който промени климата в Европа. Оказа се, че той е... българският народ...
То бива духане, но неговото направо си е нечовешко!...
Европейският съвет спешно се събра за да открие решение на проблема. И накрая успя!
В резултат беше изградена най-голямат ...

Време за Носталгия...
Брáла`й мома капини
във попóви градини...
Народна песен
От жáрата разжáрила полята ...

Среща в „циганското” лято...
Аз на Живота в „циганското” лято,
Жена разкошна срещнал бях веднъж-
полата ѝ бе вдигнал палав вятър...
О чуден миг!... Омаята задръж!... ...

Старият филм
Сърфирах по каналите понеже
забава търсех в полунощ почти-
разсеян малко, повече небрежен,
със зачервени, сънени очи... ...

Съкровището
Разказ от Георги Гълъбов
От години иманярите го търсеха това съкровище. Легендата за него се бе предавала от баща на син още от турско време. Тронът на цар Самуил бил скрит някъде тук. И кой знае още, какви други богатства с него. Турци го бяха търсили, чорбаджии също. Много от пещерите ...

Малките ги нямаше. Мисълта като с нокът преряза сетивата й – крив, изострен от ловуване нокът. Усети как козината й хаотично настръхва: косъмче по косъмче, вдървява извивката на гърба и изпъва опашката в готовност за битка. Но с кого?! Кой би дръзнал... Малките ги нямаше. Някой (кой?!) ги беше взел, ...

Изпълваш ме, не намирам по точна дума.
Няма нужда, не ми е нужно да я търся.
Щастие е, че се срещахме и сляхме.
Достатъчно е, от тук насетне - каквото и да е - благодаря.
Много се радвам, не мога да виня, няма как да страдам. ...

Жива съм, макар и болна.
Какво е болест? Нима е грях?
Грехът облечен в тяло на душата,
което страда ,а душа е във възход.
Измива стъпки, направени от грешки. ...

Звънни ми, Любима!
Очаквам те в тази притихнала вечер...
Утре, може би, късно ще бъде да ти прошепна - Обичам те!

Не питай, дали те обичам.
Не мога всичко да зная.
Дъждът гъделичка тревите
и чувам смеха им в безкрая.
Усмихват се моите думи, ...

Късно е да те доказвам
отдавна си принадлежност
тревожно подчинена
на вибратото в гласа ми
споменаващ порока ...

Видински ужас
1
Тази история я чух от мой приятел, а пък на него му я е споделил познат от казармата. Искам да я опиша в първо лице, защото така ми бе разказана, а и по-този начин ще прозвучи далеч по-първично, по-реалистично и (надявам се) по-стряскащо. Когато преди доста години я чух от устата на ...

на Зàдушница
черешòва — в радост скръб
се опакова

Трепти в тишината
кристална решетка!
Трепти и променя
човешки съдби -
неволи човешки, ...

И мисля си: в потаен час –
кой от нас ще се повтори?
Нали понякога в екстаз
мълчим, а тишината ни говори?
И жадни за любовен знак, ...

И когато, там сред тревите
заспя вечния си звезден сън.
И когато сутрин, роса ми мие очите
и ме буди птичият хор.
И тогава ефирна, невидима, лека, ...

Директорът, с дългогодишен стаж в преподаването на точни науки, като физика и астрономия, математика и информатика, гледаше листа пред себе си, където широки червени резки преминаваха през красиво изписаното решение на една сложна по вид геометрична задача. В полето отстрани се виждаха изчисленията. ...

Тя най-после беше разбрала. Енергията, която непрестанно се вълнуваше в нейната сърцевина бе изпълнена с картините на изпитанието. „Това беше той! Той?!”- крещеше всичко в нея. Даника трепереше, затворена в покоите му. „ Да, това беше Натаниелл!” – повтаряше си тя. Знаеше, че е той. Целият поток от ...