Като мълния през стиха си изтичам,
за да запаля пожар в заспали сърца.
Скицирам картини, които обичам.
В тях светло посявам мечта, след мечта.
Всеки щрих е от несбъднато минало, ...

Високо, високо главите вдигнете
вий българи горди, деца на Кубрата!
И песен запейте, мигът прославете,
да чуе небето, да чуе земята!
Припев: ...

робството тъй се
проточи - че глад е за
паметни плочи

Последен дъх ще си поема
и ще си тръгна аз от твоето сърце
душата ти при мене ще отнема
и ще остане само твоето лице!
Ще ме молиш да се върна ...

ВАЛЕРИ СТАНКОВ (АЛБАТРОС) – КЛЮЧЪТ КЪМ БЕЗКРАЯ
Валери Станков – поетът, който пише за себе си: Лудият на Варна; панелното чудовище; аз бях малкият мук, бях пинокио, робин худ – или три в един идиот. Аз вече съм дърво. Поляна, мащерка. Светулка. Паяк. Безсмъртниче. И мак. Нежен шипков храст, щурче, к ...

1
Десета година откак си далече...
дано любовта ми си ти проумяла.
Такава бе – плътска... И зная го вече.
Тя, моята зодия бе я избрала ...

Неведнъж са ме изоставяли. И то все по причини, свързани, уж, с физическото ми състояние. Явно не съм някоя вещица, щом не са ме изоставяли заради характера ми. Ха-ха, добричка съм, това са ми го казвали дори хора, с които не се имам много. Винаги съм приемала тежко разделите, в душата ми сякаш се с ...

безлюбовие -
светът до сълза смален
е и в скръб стене

Нечакана любов, самотна гара
и влюбени сърца на кръстопът
сред бясната човешка надпревара
за постове, пари, продажна плът!
Разпъната на кръста любовта е, ...

Слънцето хвърли последните си лъчи и денят бавно угасваше , за да отстъпи на място на нощта. Пред очите ми мержелеят високите дървета на планината. Озъртам се пак и тръгвам съм колибата. Не е много удобно там, но в момента е единственото място ,където мога да не бъда открит. Колибата е дървена събор ...

/ Изабел и Ана /
В разнежени пътища пърхат безброй разноцветни пеперуди. Опитвам се да им дам имена, но те спазват дистанция и се сприятеляват с Вятъра бързо, бягайки от мен.
И там, в близката далечина, познах Синята Пеперуда, носителка на Щастието, и усмивката ми погали нейните ефирни криле. Беше м ...

A сякаш беше вчера (днес струва ми се сън),
когато безразсъдно се втурвах аз навън.
В теб влюбена безумно, притичвах час по час,
обичах безрезервно, изпаднала в захлас.
Забравила за грижи, обзета от екстаз, ...

Всичко става без причина, не планувано дори
да се срещнем двама с тебе малко призори.
Сякаш кукловод с ръка мене контролира,
а изчезващия мрак, маг картина моделира.
С приятели в бара и с по питие в ръка ...

Болно му беше да я гледа такава хубава.
Чудно нещо – с годините обикновено човек се променя. Не беше чувал тази промяна да е за добро, а и от собствен опит знаеше, че нищо не става по-хубаво с напредването на възрастта. Недостатъците стават по-отчетливи, характерите се заострят, въпреки че мъдреците ...

Тъй жилава е моята душа,
а уж – покорна, поетична, кротка.
Прощава ми, когато съгреша,
до девет пъти. Не – душа, а – котка.
Насилвах я да скита по света, ...

Виж... езеро кристално синьо,
една отронена сълза.
Прозрачните води изпила,
една любов в една душа.
На дъното му пресушено, ...

Пътят свърши!
Нататък ме няма...
И каквото беше,
беше до тук.
От това цялото ...

А времето лети, не спира!
Не чака нито тебе, нито мен...
Истории и съдби преплита,
не ни оставя време да се разберем...
От своето никой не отстъпва, ...

На брега на една голяма река
живяла някога богиня Минерва.
Лекувала тя със свойте блага
и дарявала на хората надежда.
На брега на една голяма река ...

Глава шеста
Истина ли е, че боли така
Ден 1-ви (неделя)
Сутрин е – първата, откакто времето спря. Лежа си и гледам тавана. Завладяна от печал, нямам желание за нищо. От вчерашната жена не е останал и спомен. Времето все още е Сега. Трябва да стана, да потърся начин да оправя бравата, или да намеря м ...

Колко пъти ме лъга, Любов...
Колко пъти сърцето разбива.
Колко пъти във този живот
плахо вярвах: ще бъда щастлива...
Знам... И този път просто минаваш. ...

Боли ме гърлото.
Пролетно...
Разминали сме се.
Някъде далече в настоящето, само проверявам дали не те засичам в огледалото... докато се отдалечавам.
Навик. ...

Не Папа, даже Господ тук да слезе,
не ще проблесне с чиста светлина.
Душите ни – заключени в кафези
сърцата ни – от каменна скала.
Умираме от кеф да се делиме, ...

Прости ми, все така разбиращ,
че отново аз за него плача.
Прости ми, че в прегръдките ти топли
мисълта за него сгрява повече.
Ти виждаш неговия образ в мен - ...

Жадна падам, премаляла!
Сетни сили в мен надвили.
Драпам, рипам, озверяла!
В кален извор, устни впила...
Взор зачулен от несгоди. ...

Както е казал Ерих Кестнер: „Всичко си има край, само саламът има два края“.
Та и на нашето пътуване един ден дойде краят. Пак с нискотарифната авиокомпания. До летището отидохме с влака. Така пътувахме с автобус, трамвай, влак. Видяхме градския транспорт в разновидностите му, само за такси пари не ...

Излязох навън.
Необичаен вятър се изви,
има нещо странно в него.
Сякаш ще направи нещо,
сякаш ще доведе нов човек или пък ново събитие в живота ми, ...

Не всеки Георги е светец.
Уви, ламята е стоглава.
Кърви христовият венец.
И няма вече лесна слава.
Днес храбростта е скъсан джоб. ...

Напомняш ми ...
за въгленче лято!
За едно полудяло дишане –
моето, твоето, нашето.
За едно тръпчиво очакване ... ...

Забързани във времето забравяме
за другите, тез същите който ни подкрепяха!?
Какво са те... пионки на забравата
хора без лице, подръжници на нечие величие
Тез същите който с нас деляха химия, перо ...

На друго място,
в друго време,
в друг някакъв живот,
трябваше да срещна тебе,
и пътя ни тогава, ...

И изведнъж сякаш загубена се почувства намерена. Намери я не кой да е а той, точно той. И сякаш от нищото се появи, дойде, издърпа я, накара я да се усмихне и да забрави за всичко лошо. Ами очите му какво можеше да каже за тях? Можеше да говори с часове за тези очи. Дълбоки, чувствени, очи, които я ...

Остани си, Боже, там!
Не слизай на земята!
Защото, Боже, знам,
че ще ти отнемем главата!
Ще те охулим! С пръсти ще те сочим! ...