От сборника с разкази "Аз виждам"

Аз скитах по друмите пусти
на малкото китно градче...
бях тъжен и спомени търсих...
за своето болно сърце...
Тогава... далече пред мене... ...

Здравей народе, пиша ви изповед, защото ми омръзна да мълча.
Харесва ви да се подигравате на по-пълните и с различните, нали.
Браво на вас, но това не ви прави по-силни за колкото се мислите,
прави ви по-слаби, по-жалки.
Замисляте ли се, на къде върви света ...

Най-доброта защита е нападението.
А ти да се защитиш, не пропускаш...
Стремиш се да ти е лошо поведението.
"Извинявай" по погрешка не допускаш.
Опиташ ли да ме раниш, няма да бягам. ...

Птица Любовта ми по прашните пътища кълве
отдавна забравени зрънца от наше плодородие.
Перушина събира от разкъсаните си криле
за гнездото си, но там лежи мъртво безродие.
Яйцата отдавна са станали на запъртъци. ...

Сега ще ви разкажа за един младеж, който много обичаше да скита из планината с раница на гърба и да се любува на красотата й през всеки сезон .Казваше се Стефан и живееше с родителите си в един голям град. Градът беше много шумен, препълнен с коли, прашен и неуютен, а хората се държаха доста невъзпи ...

1.Изпращаш ми тъма. Какво съм ти виновна.
Не съм съдбата ти и ти не си за мен.
Каквото и да кажа, ще си недоволен,
банален е развоят като празен ден.
Ще те боли и преболи, но дай си време, ...

Ние, хората, сме извънземни в човешко тяло... Но това, този факт, е много трудно обясним и, на практика, недоказуем - в крайна сметка!

Глава VIII
Навън беше мрачно. И студено. Дъждът бе толкова силен, все едно градеше стена от мъгла- вода толкова гъста, която не само се пропиваше в костите, но и попиваше в тях. Малко бяха тези, които дръзваха да излязат на улицата... Ала те двете скрити в ъгъл между две къщи сякаш не обръщаха внима ...

Светът е жесток, неразбиращ и лъжлив,
не търси красотата в непорочното.
Дори плахият опит срамежлив
може да бъде изтикан нарочно.
Гневя се на хорските различия. ...

Свободата е думичка такава
Довеждаща на някой слава
На други желания , копнежи
И много видове надежди.
А щом избухне всички я прославят ...

Дойдох при теб в тишината между две ноти
покълнах от сол и от пяна,
на морето рожденото семе.
Излях се във струна,
Създай ме от звуци, ...

ЛЮБЕНКА
(според стар обичай на любене преди и по време на Деня на прошката)
Когато последният сняг си отива,
селяните
се събират насред село, ...

при сърцестуд и
сърцемраз завивка е
сърцеусмивка

Туриха ме лозята да пазя,
моето лозе не опазих.
...Ето, той иде, тича по планините.
Песен на песните
Пътят пред мене е в кал и лози. ...

Земята от тях ще отвикне.
Техни Величества Хората,
свити до атом ще скитат
в съня на морските спомени.
Чакащи тихо и кротко, ...

Отново пролет е. Земята,
река от цветове. Извира.
А аз не вярвам в чудесата
и присмехулник ме нервира.
Едно ми е такова, зимно. ...

Целувам устните ти сладки
(о, богове, какъв божествен вкус)
прекарвам пръсти по бедрата гладки
и се поддавам на поредния импулс
със трепета на ускорения ти пулс... ...

По хоризонта пясъкът се рони,
морето сгъва бягащи вълни,
а птиците на спрялото ни бъдеще
разпадат се на късове изстинали
и капят по брега на самотата. ...

Езикът ми със зъбите се бие
и думите остават там,
уж съм сладкодумен,
а една жена накара ме да бъда ням.
Малко ме е срам, ...

и думите
са живи същества -
раними и за обич жадни -
при това

Аз може би отдавна те загубих.
(В опита да бъда твой).
И геройски си загинах -
Désolé, mais c'est la vie!
Вероятно ще изключиш телефона ...

музика: Тончо Русев;
стихове: Петя Дубарова;
аранжимент: Пламен Велинов.

Финиан я водеше нагоре, към бедните квартали, но Лизи го осъзна едва когато започва да се задъхва по едни стълби. Страшникът също пуфтеше и стискаше ребрата си. Наистина беше невъзможно да не му съчувства.
– Защо не починем малко? – попита го предпазливо.
– Не съм уморен – процеди през зъби.
Тя подб ...

В първият ден на пролетта,
се будя от зимния леден сън.
Отварям очите си за любовта,
и виждам, колко е топло навън.
Пред мен изгрява чудна картина, ...

Изяждаме си всичко.
Десертът ни идва добре.
Корим се автоимунно:
"Голяма свиня си, мой човек!"
Утре... ...

След теб ще разболея този свят!
От мъката, която предусещам.
Вината си превърнал бих във Ад,
надеждата - във болка, нечовешка...
След теб ще бъде празно и студено. ...

Замръкват дните ми... без теб...
А всички пътища са белези
по рамото на здрача...
И топля с дъх следите.
Осъмват нощите ми... ...

Ах, очите ти!
Не, очите ми!
Защо плачеш ? ( уж спокойно питам, ала паниката бързо ме залива)
Защо плачеш?
Не плача, непоколебимо отговаряш ми, ...

В стъпките пастелни на деня
март наглася своята палитра
и от цветен прах и две пера
прави вятър и небе и литва
чак над разлюлените листа - ...

Вървя по лунната пътека,
пред мене лунна планина.
Със хиляди кристали свети,
над мене бледата Луна.
Вървя по лунната пътека ...

Старият Опълченец
Посвещава се на Недю Гюдюлев, един от онези
7000 луди глави, повярвали в Свободна България.
Старият опълченец искрено се радваше на жаркото августовско слънце и разсеяно слушаше речите на местните величия от новата „народна власт” в Стара Загора. Бе 9-тия ден на август 1947-ма, а п ...