Душата ми е рошав скитник,
кръстосва пътища незнайни.
Тялото ми - домошáр заклет,
заключен между две завеси.
Човекът, казват е планета ...

Косите ѝ светеха от слънцето. Купи ѝ сладолед и нежно обгърна раменете ѝ, не беше виждал по-голяма красавица. Двамата вървяха по градската алея хванати за ръка. Надя го погледна и тръпки преминаха по тялото й, обичаше го. Антон също я погледна и радостно се усмихна. Родителите на Антон бяха адвокати ...

Бяло платно,
по него алени пръски –
моминската гръд
в сок от череши се къпе.
Мъжки очи ...

Златни искри – в очите ти.
Глухо напява прибой.
Пак обещава покой
хладният смях на вълните.
Снежни стрели – в очите ти. ...

15.
Не мога да кажа, че започнахме да учим по-добре... Нито, че направихме нещо изключително, пробив в науката... Но старанието ни личеше. А и разбирахме защо учим...
Освен това, усетихме ценността на всеки от нас. Та кой знае дали тази Анка няма да е бъдещата велика откривателна на нови вълни в про ...

Понякога потрепвам като лист –
откършен лист, сред вятърния полъх
на августовски неочакван бриз,
погалил вечерта широкопола.
А някога съм толкова разбит, ...

рокля от парашут
модна къща
първа дама
22.01.2017, 20.45 ч.

Г-жа Ана Николова бързаше да се прибере от работа, за да приготви вечеря. Работният ден бе свършил, а сега се преобличаше с колежките.
-Добре ли си?- я попита Милена
-Да, разбира се! Защо?
-Нещо много бледа ми изглеждаш.
-Така ли?! Може би днес малко се преуморих. ...

Там, във Върбова гора, подготовка закипя.
Залови се Горската бригада
с тежката задача, зимата да стяга.
По дървото ту нагоре, ту надолу
закатери се Катина, ...

Симулира ли народът наш...
че живее час за час!?
Симулира ли, че той не може
със заплатата голяма да живее
като Бог, да ме прощава... споменах го ...

Когато тя се роди, не заплака, както плачат всички други новородени, но големите заплакаха.
Имаше нещо в гласа й. Напомняше песен, но макар все още не беше истинска песен, трогваше повече от истинска песен. И тъй като сърцето й, още тогава беше безкрайно отворено, а сетивата й изострени, тя усети, ч ...

Накрая на пътеката съдбовна
гробът ми смирен мълчи.
Ще капне ли поне една сълза синовна
и споменът за мен дали ще загорчи.
Знам, трева ще да покрие гроба ...

Две кучета на пътя се боричкаха,
прахта край тях танцуваше овално.
Оплака се едното, че е ничие.
Личеше си, горкото, беше кално.
А другото, със лъскавичка козина, ...

Отстрани ли?
Как да се погледнеш?
С твоите, или с чуждите очи?
Ако в душата своя влезеш -
то ще е през твоите сълзи. ...

Претопяване
Онемях от крясъците след Надежда.
Оболях - в изкълчено от вкопчване сърце.
Размивам се – тъгата радостта разрежда,
слепея от взиране в мъглите (от дете). ...

Не винаги огнището ни е достатъчно.
За съчките, които ежедневно носиш,
отплата не очаквай утре, нито днес.
Защото идат ветровете белокоси...
Днес личните пространства ни делят, ...

Реших да съм щастлива.
На шега.
Извадих молив, лист и очила
Прилежно си изчистих и бюрото
и седнах на любимия си стол. ...

Не само днес се връщаш, всяка нощ,
дори да си била на километри, мили,
в сърцето ми, в съзнанието, дори и остри като нож,
забиват се всички думи някога изказани.
Дали обичам те, дали тръгни си, ...

Направи много снимки на голото, легнало на земята и приличащо на скелет (от глад) дете, с още живи, големи, тъжни очи, миг преди то да издъхне.
Публикуваха снимките в Nasional Geographic, организираха изложби, получи Голямата награда за фоторепортаж на годината; заляха го с покани за лекции, семинар ...

Р. Чакърова
Старостта ли ме тупа по рамото,
или просто боли ме плекситът?
Щом отново по тъмно съм станала
и с диоптър чета новините, ...

Кутийка, пълна с мъртъвци,
е вече общата ни стая.
Напук на всички мъдреци
умряха чувствата. Все тая
тъга отчаяно пълзи ...

Очите които ни гледат
очите отвън
онези на другите
те са стените
И улеите ...

Когато слънцето целуне белите керемиди,
и на силата на снега завиди,
когато художник зарисува със дим
от всеки съседски комин,
когато с леден език зимата стъклата оближе, ...

Мислите нахлуват в празната ми стая;
Без успех опитвам под завивки да се скрия
от мъката по тебе - същата оная,
която от тапетите не мога да изтрия.
С възглавница опитвам да заглуша на самотата ...

Нощта разтвори наметало
и светът възбуден приюти,
вибрира странно мойто тяло
и отказва да се подчини.
Тишината и звездният покой, ...

Кой в гората мед обича
и за него сутрин тича?
Туй са малките мечета,
душат с черните нослета!
Кошерът веднага те откриват, ...

Родих се на ръба на гората
и дървесен мъх полепнал е в мен.
Увила е люлки леската
в сенките на полския клен.
Нозете, тичали в листата, ...

Защо Мъжете ги е страх от „Силни жени“ или един различен поглед в/у разбирането за силните жени и страхливи мъже.
Интересно ми е какво си представяте под думите „ Силна жена“? Защо според вас „Силната жена “ плаши мъжа? Ами много просто, защото тя самата иска да изглежда и да мисли като мъж. Мъжа за ...

Уважаема майко! Благодаря, че се сети за мен след толкова години и реши да ме потърсиш. Разбирам нуждата ти от това, че няма кой да ти прави кафе сутрин и да чисти къщата, но нямам намерение да се връщам. Намерих сили да ти пиша това писмо, което ще бъде и последно към теб. След толкова години болка ...

-Ти бил ли си моряк? - Да, бил съм.
- И лекар ли? - Разбира се, съм бил.
Задавам си въпросите улисан
на този здрав и много мил катил.
- Не може да си бил - му опонирам. ...

"...Щастливец си, ако успее
сърцето ти да спре
разбито и вината своя
докрай то да съзре;
тогава греховете лесно ...

Без тебе отмина поредният ден
и топла вечер
земята обгръща.
Синьото небе
се обкичва със звезди. ...

Както старата улична котка помни своите зими,
пазя всеки отделен пейзаж, в който сам се рисувах.
Все по-никъде будят ме сутрин словата на старци без име,
но сърцето не вярва в предумишлена святост, изповядана умно.
Като зрънце е малка смъртта и по тялото скита. ...