… Събирам в шепи от надеждата и с целувка изпращам в пространството цялата ми нежност и топлота.
Безкористно прекрачвам отвъд, там, където мечтите са като пеперуди, рисуват картини от намерената, съхранената любов.
Устните ми докосват рамото ти и усещам радостта от нашата сплотеност, когато поискаме ...

Спъваха ме. Падах. После ставах...
Най-боли от удари под кръста.
Болка. Стон. Но после продължавах.
Тръгна ли, назад не се обръщам.
Имах. Губех. Нищо не векува... ...

Във сънищата си те чакам, като енигма стара да приседнеш ти.
Ела примамливо и бавно,
притихнала до мен бъди.
И не по гарите и по пристанищата ще те търся аз,
във моето сърце е всичко, а мина само час... ...

Откраднат миг и скътан спомен
увиснаха във тишината,
словата тайни да запомнят –
молитви в лоното познато.
На онзи храм–оазис топъл ...

Отдавна времето ни мина,
като конете във галоп.
Тревогата не ни подмина,
но спастрихме си житен сноп.
Ръкойките във него стигат ...

Вечер спирам пред хорските къщи,
и в прозорците тайно поглеждам.
Минувач, окъснял ми си мръщи,
знам си. Знам, че бездомно изглеждам.
Зад прозрачни и плътни завеси, ...

3.
Госпожа Христова си сложи новия медальон, както я беше посъветвал инспектор Френцов. Облече си блуза с подходящо деколте, за да се вижда бижуто по-добре.
След половин час се срещна с инспектора на ъгъла на улица „Живописна“ и улица „Омая“ и се отправиха към агенцията за недвижими имоти на семейст ...

музика Кирил Гунчев и Соня Станчева
аранжимент Кирил Гунчев
текст Соня Станчева

Отмина и последният ми влак,
сбогувал се със писък на завоя.
Но всеки ден на гарата съм пак...
Не казвам, че късмета чакам, моя!...
Оттук минават хиляди съдби - ...

Не ми се пише вече,
Време е да си почина, ей, човече.
Вместо думи, картини ще редя,
Колко е спокойно всред природата.
Нищо, че с детето станахме с дупето, ...

Строя огради денем,
нощем ги събаряш...
Със трясък разрушаваш всеки сън,
до мен стоиш, изгаряш,
и нищо не остава там... ...

Някъде между втория лешник и третата стафида от овесените му ядки, в главата на Песимиста окончателно се затвърди налудничавата идея, че е крайно време да излезе от "зоната си на комфорт" и да се срещне лице в лице с клишето.
Обърна лъжицата, с която ядеше и се загледа в далечното си размазано отраж ...

Всяка моя крачка напред
отхвърля земята с крачка назад.
Значи, трябва да вървя на запад!
Може би така ще успея
да забързам земното въртене, ...

„Обич и любов,
кой вятър вас довя ви?“
„Бóжите слова!“

Ти няма да бъдеш част от мен,
няма да си бялото във моя ден.
Нито ще изгониш сивотата ми,
наситила мастилено душата ми.
Но ще бъдеш моята симфония - ...

Много мъже
си търсят просто момиче за секс,
не влагат сърце
и дозите пият на екс.
Много жени ...

не вдишваш въздух
а
любов всемирна
издишваш я
и своята си ...

Времето е като древна жрица
понявга люби тук, сега и страстно,
а после като весела вдовица,
пренася се на нещичко по-свястно.
Времето е справедлив читател - ...

Интересуват ме полярните кръгове,
лунните затъмнения около очите ти,
ресоарите на мисълта,
и как със джаз да си открадна малко време в рая.
Интересуват ме нюансите, разбира се - ...

Горещо е, но юли си отива.
И става по-горещо вътре в мене.
Усещам - някак повече те има.
Ти идваш, разтопявайки го, времето...
И все по-често ми се губят думите. ...

Тежат ми неизречените думи
и раните на тайната болят,
а в тишината топла помежду ни
аз все по-често търся брод и път...
по който Спомените да препуснат, ...

Ще пия цяла нощ
Цяла нощ ще пия без да спирам.
Цяла нощ ще пия, до зори!
Във виното утехата намирам,
за нея много, много ме боли! ...

Вече тъй съм аз сразена
Окъпана в мастилен мрак
по лъч лунен ще се спусна...
При теб ще дойда тайно пак
все тъй влюбена, изкусна... ...

Странникът
Странникът ровеше в кофата с ръка.
Защо ли?Каква бе неговата зла съдба?
Човек не стар но отишла си бе младостта.
Какъв живот е водил?Какво преживява сега? ...

Завод до завода, мила моя майно льо,
каза премиерът славно горд.
А на мен защо ли, както май е тръгнало,
толкова ми мяза на комплот.
Че ако така е, мила моя майно льо ...

Обръщаш се наляво – вятър.
Обръщаш се надясно – вятър.
Поглеждаш надолу – земя няма.
Вдигаш глава нагоре – свети.
Очите бавно плъзгат се по хоризонта, ...

Монотонност в стая.
Прикован часовник на стената - стар, мръсен и тежък.
Липса на спомен
и спомена е липса.
Спуснати завеси. ...

Опитах се да стъпя в твоите крачки,
погледнах в пламналото ти сърце.
За миг листа пулсиращо се смачка
пленен от танца нежен на перце.
Погледнах те, възкликнах удивена, ...

към с. А.
Помолѝ се за мене в моя миг на обида,
за душата ми, пълна с отровни неща,
че отдавна напират, раняват и викат
тежки думи и жестове, носят тъга… ...

Мръсните улици със сенките сиви,
празните хора, кучетата диви.
Небето е черно, силен дъжд ме вали,
мразя го още, измива моите сълзи.
Някаква луда, усмихва се сама, ...

Морето е смело, чаровно момче.
В прегръдките свои ме кани.
Целувало е не едно дамско краче,
дръзко ме гледа. Желае в своите мрежи,
рибарски, то да ме хване. ...

Много те обичам. И защо - не знам.
Само знам, че ти си там -
отвъд планини, върхове.
А аз съм тук - на юг.
Ще проходя аз световната пустиня, ...

Играе нещо вътре и трепти,
но нищо все още се не знае.
В очакване сърцето ми тупти
случващото се да разпознае...

Потънах в тъгата - яма бездънна -
прилеп, залепен на гола стена.
Тъмнината жадна ме погълна.
А, просто бях една отчаяна жена.
Причини много... в букет събрани - ...

Беше слънчев ден обикновен,
но по различен бе от всеки ден.
Случайно под дървото те видях
но влюбих се в теб, това бе грях,
който спрямо себе си извърших ...