Ръцете й бяха толкова студени,но тя не искаше да се прибере.
Цялото и тяло трепереше от студ,но сърцето и все още тлееше.
Изгаряше го една неизживяна,несподелена и невъзможна любов.
Там някъде навън в мрака и студенината се беше потопила
в спомени. ...

Лесно е да се събудиш
без някой да те кара да ставаш.
Мислил си ти от здрач до зори
и на сутринта се изненадваш.
В топлия юрган до теб лежи ...

знаеш ли защо вали?
знаеш ли защо цветята вехнат?
знаеш ли защо звездите липсват?
знаеш ли защо вятърът е топъл?
знаеш ли защо морето е студено? ...

Тъжни зелени очи
погледът им сякаш горчи
тъгата им от дълбоко извира
душата голяма мъка побира..
Тъжни зелени очи ...

Прости ми ти за думите ми тежки
прости ми, ала бях наранена..
страдах много и не мислех какво правя,
не знаех какво правя, околните дали с това наранявам.
Аз не моля, просто искам прошка, ...

ТИ СИ ТОЗИ, КОЙТО СИ ДО МЕН. МНОГО НЕЩА ПРЕЖИВЯХМЕ ЗАЕДНО. ПОМНЯ ДЕНЯ, КОГАТО
РАЗБРАХ, ЧЕ ТЕ ОБИЧАМ И ЗА МЕН НЕ СИ ВЕЧЕ САМО ПРИЯТЕЛ. ПОЧУВСТВАХ СЕ МАЛКО НЕЛОВКО, ЧЕ ПРЕДАВАМ ПРИЯТЕЛСТВОТО НИ И МНОГО ЩАСТЛИВА ОТ ФАКТА, ЧЕ СЕ ВЛЮБИХ.
ДЪЛГО СЕ ЛУТАХ ДАЛИ ДА ТИ КАЖА. МОМЕНТА НАСТЪПИ. И ЕТО НИ ЗАЕДНО ВЕ ...

Защо идваш сега?
Защо те нямаше, когато имах нужда?
Защо отхвърли любовта ми?
Защо навремето си тръгна?
Идваш сега - какво очакваш? ...

Навън валеше силно,сякаш дъждът щеше да отнесе блоковите.
Всичко хора се бяха прибрали в топлите си домове.
Само едно момиче не си беше в къщи.
Дъждът я беше заварил на една пейка,посредата на центъра на Горна Оряховица.
Тя не искаше да се скрие под някой навес. ...

Ти знаеш коя съм, но аз тебе не.
Ти знаеш името ми, но аз твоето не.
Ти знаеш дома ми, но аз твоя не.
Ти четеш мислите ми, но аз твоите не.
Ти предричаш действоята ми, но аз твоите не. ...

Кажи ми…
кажи ми, че всичко било е измама,
жестока и подла лъжа.
Кажи ми…
кажи ми ,че няма любов ...

В очите ми е бяла самота,
преливаща от нежност и безверие...
В душата ми – царица Любовта-
безумна блудница със свойте изневери.
И устните целунали нощта, ...

Когато си тръгваш,недей се обръща,
от живота ми иди си както дойде.
За сбогом ръка не подавай,
недей ме прегръща
искам да ме запомниш с усмивката на дете. ...

РЪЦЕТЕ ТИ
Ръцете ти(малки и бели),
които ме галят тъй нежно,
са чайки до мен долетели,
от морски простори безбрежни. ...

/посв. на Валя/

Това е мойта майка мила,
която с мъки ме е родила.
С голяма обич към земята, ...

Малки и лепкави се спускат от небето кристалчетата. Ту подредени в плавният си летеж, ту хаотично танцуващи в ритъма на вятъра. Но всички устремени надолу. Към края на кратичкият си живот. Толкова кратък и толкова красив. Сякаш изписват букви и думи във въздуха за да предадът посланието си. И го пра ...

Една стара грешка
изскочи от тъмния ъгъл.
"Здравей, момиче"
ми каза
"кой пак те излъга?" ...

Обичах до полуда, но това не бе любов,
а само някакъв си зов,
зов от болка ,че теб те няма

И няма да съм в бяло,
заради чужда суета.
И няма като одеало
сълзите да покрият любовта.
И няма пак да се усмихвам... ...

И ето - аз вървя по Лунната пътека,
не зная води ли ме към дома...
Пристъпвам плаха, търсеща утеха,
единствена останала в света...
Вървя по сухите стърнища... ...

Зима с вятъра север довява -
леден дъжд в тротоара тропти...
Всеки цвят свойта багра оставя;
с дрипи целият свят се покри...
Тръпне в кожата си изпръхтяла - ...

ЕДИН ЖИВОТ СИ СТРУВА, ЗА ДА ИЗГОРИШ В ЕДНА МЕЧТА,
ЗА ДА ВИДИШ БОЛКА,ЩТАСТИЕ И КРАСОТА ,
ЗА ДА ПРЕТВОРИШ СЪНЯ СИ ВЪВ ДЕЛА,
ЗА ДА ПРЕТОПИШ СВЕТА СИ В НЕЧИЯ ДУША.
ЕДИН ЖИВОТ СИ СТРУВА, ЗА ДА ВЯРВАШ ,ЧЕ НЕ СИ БИЛ САМ, ...

Открадна очите ми...
Открадна сърцето ми...
Открадна душата ми...
Но..но не можеш
да откраднеш мечтите ми, ...

Пак съм аз, драги приятелю
тук съм -за пореден път
главен герой
сред кръвожадна публика
гладиаторът на арената ...

Мечта без бряг,
смела мечта, и ..ренесансов герой.
В упор изречена истина-
неправда на силния.
За съкровената молба,вопъл ,стон- ...

В света живеят безброй същества.И все пак едно от тези същества се отличава от останалите-това е човекът.А това,с което той се отличава от останалите същества е фактът,че той може да говори.Общуването е начин за неговото съществуване,част от животът му...
В основата на общуването стои непосредствени ...

Навън вали пролетен дъжд, духа свенлив вятър, а тополите се люлеят хаотично. В града цари пълна пустота, чува се само камбаненият звън на близката църква на всеки кръгъл час. Сивота е превзела и небето и земята. Единственото, което запълва тази картина е едно обикновено найлоново пликче, което подхв ...

Любовта като грях
Колко е красиво ,нали?
Вървиш,а на среща ти милиони влюбени сърца,които не се страхуват от утрешния ден.И дори така студена и мрачна да е днес ноща,те успяват да я стоплят.Любовта,която носи радост и която носи щастие.Хиляди усмихнати лица,които бягат и се лутат в света на мечтите, ...

Така щастлив, така объркан. Така нещастен. Човекът. Изморен от контактите с хората. Така задушен от дъха на приятелите и тъй жаден за още. Той иска, а после отхвърля и после пак иска... Така минават дните ти, сиви и скучни. Вървиш с ширко отворени очи, но всъщност ти не виждаш нищо. Съдбата ти отне ...

и Те мразя и Те обичам,но вече не Те чувствам в сърцето ми
Понякога седя и гледам към звездите,сякаш искам да те намеря някъде там.
и те търся с часове,губя минути и секунди,хората минават покрай мен и всичко около мен кипи от живот без мен.Търся те и през деня и винаги си в мислите,винаги си вплете ...

Велико чувство любовта-
дарява тя крила,
душата като птица полетяла
на своите мечти-крила.
Очите тайнствено засмени, ...