Дребна историйка. Ама наистина дребна. И дребнава.
Отивам аз в един голям магазин.
С чантата на рамо – както винаги.
И, естествено, смятам да я оставя в багажната каса. После ще я пълня.
Да, обаче любимите ми номера – 4,7, 13, са заети. ...

някъде
между третата секунда
и вечността
ревът
на едно бебе ...

Ако очите са прозорец към душата, значи на много "души" им хлопа дограмата!
Жалко, че вятърните мелници на Дон Кихот не произвеждат ток, защото светът е пълен с Донкихотовци... електрическата енергия щеше да ни излиза без пари...
Неправителствена организация набира дарения за морски дарове!
Страх го ...

Бръм - бръм - бръм, бръм - бръм - бръм,
аз пчеличка съм.
Бръм - бръм - бръм, бръм - бръм - бръм,
хвъркам си навън.
Припев: ...

Пътувах дълго във времето
и достигнах земната повърхност,
взех образа първо на бебето,
за да свикна с нейната същност.
Изгубих ключът на сътворението, ...

Докато всяка стихосбирка
по-евтина е от магистрална свирка,
е смешно за култура и да се говори!
Това е мнението ми! Sorry!
Докато всяка цицеста простачка ...

.... И винаги ще търся нюанс от себе си по теб... може би слънчево жълто докосване Или морски бриз, който ще се промуши в кичурите ми коса, ще се заиграе с тях... ще ме помилва...
И винаги ще търся думите в червено с шепот в наситено жълт по тях, балкански повей по лицето си като летен, нощен дъх да ...

Портите разнебитени вият ужасно. -
Глутница вълци от глад побеснели.
В порутени къщи фиданки прорасли,
пият минало от житейски постели.
Малка фея полегнала в тревите, ...

Празни погледи на всеки булевард,
взор втренчен в 'някога-тогава',
празни улици в препълнения град,
вихрушка в бездънната омая
на мисълта, че вечни сме ... ...

Политици. Жилища. Мерак.
Компромати. Думи. Похлупак.
Асансьори. Изкопи. Пари.
Далавери. Глутница. Игри.
Суперлукс. Гаражи. Уреден. ...

Родих се във време на тежки съмнения,
на помисли черни, и куп усложнения
които с обиди вгорчаваха дните
и всички живееха с тежест в гърдите.
Нормалности бяха човешките драми, ...

Далеч от шумна суета -
по алеята позната
срещнах в парка младостта...
Или следи от нейните остатъци?
В душата ми просветна миг: ...

Загърна ме във мигом мрака
и моята душа заплака,
че тъй отиде си денят...
Избяга и от мен сънят.
И аз изпуснах тази прелест ...

Недей да предизвикваш звяра в мен,
че както съм си кротка и добричка,
така превръщам се във страшен змей
и земята ще разтърся сам самичка.
Не си търси белята, хей! ...

Да плача ли... Бог ми е свидетел!?
Отчаян, не, уморен... и не от врагове,
а от приятели... предаден, самотник без сърце,
чаровник с илюзия измислен,
повярвал на чужди бесове. ...

Не е било да ти говоря много, знаеш!
И този път на друг не ще приличам.
Туй знам пък аз, че истински желаеш!
А то е:
- Майко, колко те обичам! ...

Застигаха ме болести и смърт.
От болка хоризонтът беше мрачен.
Любими ме оставяха сред път -
предателствата нищичко не значат.
Приятели извръщаха глави, ...

Сълзите са наистина солени,
събрали са в себе си
радост и тъга,
родени са във времето
на търсене на истини ...

Потърси ми ти нови доспехи
или мене впрегни вместо коня.
Аз се чувствам в тълпата без дрехи.
Нещо недосегаемо гоня...
Погреби ми пробитите блянове, ...

С огън срещу огъня не тръгвай
и камък срещу бурята не мятай.
С мъка зарад мъка не живей
и любов от себе си отдавай.
Къде да я намериш ли? ...

Изгубената в тъмнината,
очите ми към Бог поглеждат,
Исус Христос е светлината,
с него има, знам надежда.
Изгубена далече в мрака, ...

Студена като опера на Вагнер,
зад токовете ти се гонят бесове;
неотразима си, дъждът неспирно лее
сълзите, ти моето сърце превзе.
Луната като тиква се показва, ...

Брат ми е блуза с дълъг ръкав.
Много любима. Той ми я купи.
Брат ми е блуза. С него съм пак.
И ми е топло, и ми е хубаво.
Чувствам го колко е нежен и мек. ...

Светлината на моите мрачни тунели,
цветът в дните ми, от сиво изтъкани..
топлината във моите нощи студени,
вярата в душата ми, в минути безнадеждни.
Като глътка вода си за пресъхнал от жажда, ...

Този град опустя.
Неепично загива.
Свети само мъгла
електриково сива.
Няма нищо отвън. ...

До пръстта...
В отраженията на откраднатите букети
След лопатата на всичко отредено
След влагата на хиляди длани
Есента ни отива по този начин ...

Беше в първият работен ден след Нова година, малко след девет часа сутринта. Вървях към Районната здравна инспекция или ХЕИ, както всички я знаят, и ми се струваше, че времето все едно е поискало още малко почивка от Дядо Коледа преди да възстанови нормалния си ход след празниците . По улиците почти ...

Стоя срещу мрачен прозорец
и кули безцветни броя -
додето простира се взорът,
една се връз друга редят.
Стоя и изглежда, че имам ...

(откъси)
Тя:
- Там съм, в гората, в къщата, тихо е, а този пес разора тишината, лае, продра се.
Довел си ме тук, романтика, каква ти романтика, пустош и студ, студено е, само вечер в леглото е топло, даже горещо, искам да не съмва.
Би било толкова хубаво, да отворя очите си и да те видя до мен! Да т ...

Блага вест да чуем всички -
вест за тебе, вест за мен.
Шепнат птички и тревички:
"Ден е...необикновен."
Нека мислите са чисти! ...

Тоз болен звяр човекът си отива,
в бездушно отражение на сянка.
Върви по склона в залеза се скрива
и твърде рядко между нас се мярка.

Не помня, дали беше събота или неделя, но си спомням, че се забих странично в един стълб на тротоара. Естествено, това нямаше да е толкова фатално, ако ходех пеш, но понеже се движех с любимото си колело, много се изплаших. Затова на връщане реших да спра в парка, да си отдъхна от случката и да огле ...

Декември… Преспи сняг навън…
Аз помня ви, речта ви жива;
В среброто снежно, сякаш сън,
как свихте рамене свенливо.
В дантели френски и тафта, ...

Ще поръчат до входа карета,
под прозореца тих ще се спре.
Ще излезе тя – в плащ, с воалетка,
в пищна рокля и влачещ се шлейф.
Ще останат там сивите свещи, ...

Котакът от топлината разпери ушички.
Размърда кадифени ушички
и се разме-екна…
В блатата се люшкат белушки.
Имало някога ...

От сборника с разкази "Аз виждам".

Синееше върхът
пред мен в далечината,
но как до там, без път
да мина през гората!
По урвите отвесни – ...