Като въздишка на Вселената прииждам –
ту с тъга, ту с ярост непонятна:
докосвам върховете,
шептя в листа и длани,
клони кърша, ...

Все още с тебе есен сме красиви,
венец от пъстри есенни листа,
сплети в косите на мъглата сиви,
и с астри скрий чернилката в пръстта.
Да бъде топло, светло за последно, ...

Не беше много книжки чел във детство -
едничка, и до края й не стигна.
И тъй неук остана по наследство.
А днес от кръчмата не мож` го вдигна!
Но снимка пази си една фрапантна: ...

Пиян съм пак, приятелю, наздраве.
Седни на мойта маса... този камък...
Последното достойнство ме остави,
сега съм просто един клоун жалък.
А помниш ли ме какъв бях преди години, ...

Ще ме носиш до края,
твоят ключ съм за Рая,
късно е вече - отърване няма,
осъден без право-замяна!
Крива-права, зла или бяла, ...

Не спиш,
къде съня си изгуби?
Или сърцето, над което до полунощ бдиш,
силно обикна и в него се влюби.
Щом е така, ...

Дядо охка, дядо пъшка,
кръст го парне, крак го стегне.
Малко пийва, малко кръшка,
бяга вън, не ще да легне.
Дядо палав, дядо дърт, ...

Любов
Душата страда, но не се преструва!
Сърцето плаче, ала без сълзи!
Ти се питаш: а дали си струва?
Умът ти казва: струва си, търпи! ...

Прости! Ще тръгна
някой ден като сърна,
а не като жена.

- Искате ли чай, Сергей? – попита Хесер привидно дружелюбно.
Глухарьов поклати глава. Грешен отговор. Бяха ни въвели без пропуски, по бързата процедура, така че вече седяхме в кабинета на Хесер от няколко минути, но той едва сега ни обърна внимание. И по истински източен маниер първо ни предложи чай ...

Ветровете вихър са… от страсти,
долетели да ни причестят.
С непокорството на бури властват
и душите ни ще подновят.
Ветровете канят ни на танц - ...

Вѝно, вѝно, бѝстро вѝно,
аз те искам, аз те пия!
В чаша тихо сън сънѝш,
в мен си лудо и шумиш.
Вѝно, вѝно, руйно вѝно, ...

Българийо, за тебе плача, майко!
Че твоята плът я разкъсаха хиени.
Подивели, идвайки от запад,
с души бездънни и сърца студени.
Децата ти прокудиха далече. ...

Без сребърна лъжичка сред устата
и златна петолъчка във душата,
отдавна духам хладна, млечна супа
и ближа рани в моята хралупа!
Не искам да вечерям със редактор, ...

Тези облаци бели,
опрели къдели
са декор на неземна любов.
Без да питат къде ли,
в душата са спрели ...

Като капчиците роса
сълзите ми силно текат,
че далеч е твоята коса
и тъги не ще се облекчат.
Слънце, теб облак те скри, ...

Днес луната забрави за нас.
Не целуна съня ни с усмивка.
Не обсипа нощта с лунен прах
и следите, по които да литнем.
Но опъна въже от лъжи, ...

*Опит за римувана ропалистическа, целокупна история в шест думи в рамка на „хайку“ и ритмика на „ямб“
властител(к)ите —
неприкосновени и
от Бог лишени

Индила - Говори на себе си
[Intro]
Je veux qu'on m'écoute, oui, je veux qu'on m'comprenne
Je veux aimer, savoir pourquoi j'suis là, dis-moi pourquoi j'suis là
Et je marche seule cachée sous mon ombrelle ...

Предизборни напеви...
(купуването и продаването
на гласове е престъпление)
Предизборно настана време
и от партийните бардаци ...

Секунда след като прочете обявата, в главата на Йоцата проблесна идеята. Беше един от онези проблясъци свише, които идват веднъж в живота и го променят из основи. Тикна таблета в ръцете на майка си, неспираща да мели за бъдещето му, и хукна навън.
- И тази работа ли не харесваш?! Ставаш на тридесет, ...

Така наричат блестящия шахматен ход, който е венец на поредица ходове, свързани с обща идея, или ход който разплита гордиевия възел на противниковата позиция. Но има и друг вид поанти. Това са ходове, които изникват най-неочаквано в наглед спокойни, естествени и с нищо непредвещаващи ги позиции. По ...

За Мари с 🙂!

Във огледалото учудено се вглеждам,
макар пред него всяка сутрин да се бръсна.
Избърсвам го със кърпа и с една надежда,
че може най-случайно да съм го опръскал...
Но не!...Картинката си е пределно ясна - ...

Не те забелязах веднага. Прозорецът беше замътен, зад него плътната черна решетка и първоначалния мрак в неосветеното пространство навътре. Опрях се с ръце на стъклото и приближих лице - през моята козирка се виждаха само няколко космати топки, играеха си на гоненица. Две малки стъпала прецапаха пре ...

Стоян отвори вратата на колата си и влезе вътре. Облегна се на облегалката и затвори очи. Вдъхна аромата ѝ. Все още се носеше онзи неповторим мирис на ново. Не знаеше дали наистина мирише така, или си въобразяваше. Но това го изпълваше с неописуемо задоволство.
Беше я купил преди по-малко от седмица ...

Понесени през вихрите на дните
догонваме най-святата мечта,
прегърнали крилете на орлите
се носим като приливна вълна.
Докосваме живота чрез наслада ...

Размиват се в талвега*
на нашата безумна търпимост
лъжливите Алфа и Омега
на химерното ни благополучие.
Истините потъват в незримост, ...

Написах разказ. Фантастичен разказ. Голяма измишльотина, но с малко реализъм. Или поне с възможна действителност в него. Или – може би – доста свободна фантазия. А тя при мен е като кола без спирачки и със свободно кормило. Тръгва - без да врътнеш ключа, завива, където си ще, спира, когато си поиска ...

Пъстрата топка описа ярка дъга високо над поляната и потъна сред далечните дървета, а жълтеникавото куче размаха опашка и с възторжен лай се спусна след нея.
- Съжалявам, май я хвърлих твърде силно! - извика мъжът и извинително вдигна ръце, когато се спря пред детето.
Малката го гледаше с интерес. О ...

ЗАГЪРНАТА В МЕЧТА
В утрото си свежо, или мрачно,
търся, поглеждам далечна вечерта,
витая във деня - илюзия прозрачна,
път, живот, надежда, или съдба. ...

5 минути трайна... майна...
...5 минути...
Знам, че няма да ти липсват
мойте "приказки" крилати,
тези злите... с Happy Ending, ...

Животът ни земен е поредната спирка,
за миг кратък тук сме да научим урока.
Със светлина се храни Душата човешка.
Кога същността ѝ с Духа е тъждествена?
Ходим, бродим все, но истини не дирим, ...

Поливаш ме...
Вехна....

В далечната, ледена Полша...
в големия, приказен Лодз...
на мъничка църква попаднах...
и влязох, подтикнат от Бог...
Изпълнен бе храмът с миряни... ...