2016-та година. Още прясно загаджена на няма и 2 месеца връзка, предложих на възлюбения си да отидем в Индия и той взе, че се нави. Ей, това честно не го очаквах и даже лекинко се притесних, защото не си спомням от кога не бях имала 2 месечна връзка, пък да не говорим за 4 месечна... Ехее, а до пъту ...

Любов по милост?! Не, не искам!
Трошици нежност като залък хляб!
С тях сега - ти не ме обиждай!
Изпросена любов! Не, благодаря!
Лъжи безбройни?! Е, хайде стига! ...

В сенките на старата ни къща
Призракът на баба ме прегръща.
Обещава ми с прегръдката покой.
Не тръгвай, бабо! Моля те, постой!
В сенките на старата ни къща ...

И сто живота да ми бяха дали,
и всичките пари - накуп събрани,
бих тръгнал пак със скъсани сандали,
или пък бос... дори да има рани.
И пак не бих ламтял за тез облаги, ...

Печален образ изтъкан от сивота -
белей брадата ти небръснато набола
от туй, че осъзнал си мъдростта -
пред Бог Човещината винаги е гола!
В невинността да си това което си - ...

С четка или с думи,
нарисувай ми
художнико, сълза.
Нежна и прозрачна,
като утринна роса. ...

Издухвам си носа,
отварям Гугъл,
пиша:
Колко бутилки с монтажна пяна
да запълня една междуребрена яма? ...

Аз вярвам в невъзможните неща,
във чудеса и сбъднатост вълшебна,
в онази непонятна красота
от извора на тайната целебна.
И чувствам, че съм мъничкото семе, ...

Днес ми трябва много тишина.
И съм тиха. Пиша тишина.
И сълзите си тихо да изсипя.
Сама.
Думите безгласно ми се ронят - ...

Когато си в борова гора, а не усещаш
присъствието на Бог,
когато астралния ти близнак се губи
някъде из лабиринтите
на космоса, ...

Ще те нарисувам, вярвай ми, с женско изкуство,
с очите си... лешник под мигли от житно сено,
с устните си... макови листчета... огнени чувства,
с пръстите... в трепет устремени към твойто чело,
със сърцето си... капки кръв... рубини в ръцете ти, ...

Русалски пристъпвам по тайни пътеки,
плаща наметнала - сенки безмерни.
Готви Пилата присъди нелеки.
Кръст да кове в полумрак е наченал...
Мами духа ми по ангелски благо ...

На кръстопът, когато срещнеш любовта,
а тя е тиха и не казва много.
Но някак си я чувстваш, че е тя
с надеждата за нещо ново.
От тишината и първичността, разбираш, ...

Не трепват пролетни желания
по общественото тяло!
Тук-таме: предизборни обещания
на агитката. Е, ами хвала!

Неговите дълбоки, сини очи – като морето…
Или небето…
Като цялата вселена...
Не, те не бяха предназначени за мене.
За мене импулсивната, която буен огън в него разпалваше. ...

Гледам играта на котетата, невинни и свободолюбиви... Притварям очи и мечтая... За пролетното лято и за онова чувство за безгранично докосване на сетивата от любовта... Телефонен звън прекъсва летящото ми Аз и ме връща в реалността. Поредният клиент, вечно оплакващ се от несправедливостта на живота. ...

(нека) вместо „Дòбър ден!“ - „Добрèйша вечност!“

Живот без вяра тъмна нощ е,
не светят слънцето, луната и звездите.
Но не е страшна просто тъмнината,
а мракът черен във душите.
Без вяра битието губи смисъл, ...

Тръгнах вчера окрилéн
на разходка в планината.
Кучето пое със мен,
сняг нагазихме в гората!
Гледам тънещ във забрава ...

Има едни такива цветенца – нисички и пухкави, с разтворени венци и надиплени листа, има ги в жълто, в червено и в смес между тези две багри. Поне само такива беше виждал Кирил. На терасата на Дора имаше жълти. Тях той харесваше най-много. Всяка пролет майката на Дора засаждаше тези цветенца и като п ...

Когато дори не трябва да си говорим,
за да държим укротени ветровете...
И със себе си разделени се борим,
но пак си пазим взаимно гърбовете...
Помни, че в този свят двама ...

Вече трети ден не спираше дъждът да се изсипва като из ведро. Черни облаци се бяха скупчили в небето и сякаш искаха да удавят селските къщя. Дворовете се бяха напълнили с вода, щото земята повече не можеше да поеме. Всички посеви, дето селяните бяха направили миналия месец, умираха под тежката водна ...

От спомена по теб
в душата камъче стои!
Превърта се
и търси мястото без болка,
а спомена изчуква ...

Герасим бавно подреди новите саксии за цветята, които щяха да пристигнат утре. Дълги години се грижи за тях в ботаническата градина. Цветя бяха неговия живот и по-точно – кактусите. Някой се чудеха – какво толкова намира в тях – в едни бодливи топки, но те бяха различни. Много от тях цъфтяха с прекр ...

23:48
“влизам в стаята
търся те под белите завивки
намирам те поседнала на пода
загубвам те обратно, през прозореца” ...

(превод от сръбски)
Има дни, когато мога да се моля лесно,
като че молитвата идва сама от душата ми,
като че Младенецът на ухото ми
шепти с любов и сълзи. ...

И какво, като не ти звъня в почивката?
И какво, като ми нямаш доверие?
Абстинентен глад за една усмивка ли?
(И ако мога да си променя поведението).
И какво, като искаш време със мен? ...

Обичам те!
Ти винаги си
няколко минути преди лятото!
Смрачаваш се,
сгъстяваш се, ...

Старицата преде хиляда нишки,
оплита ги през пръстите и нищи.
И колелото на чекръка трака,
стрелките времеви протакат,
в небесна стая се преплитат ...

Слънчогледите сведоха погледи
пред тъгата ти, майко, поройна.
Твоят плач ни гори, майко. Трови ни.
От вина и от съвест сме болни.
Виж, брегът ще потъне в ръцете ти... ...

Понякога и вещиците плачат.
Чернилката на злото им се утаява,
с усмивка сипват вино на палача си
и в тъмното Луната приласкават.
И злите демони на черните им мисли ...

Мая вече си беше намерила работа в някакво списание в Ню Йорк – спортно списание. Отначало не спирах да се смея, някак не можех да събера Мая и спорт в едно изречение, камо ли в един офис, а съвсем не можех да си представя името ѝ под такава статия. Всъщност баща ѝ беше съдействал, той живееше там о ...

Теменуго, цветенце мало, игриво,
от небо ли падна, та синьо си, синьо.
Ил' тебе те майка такава родила,
с лѝце си бело, красиво, красиво.
Кога съм се ази родила, родила ...

Сервизът тъне в обичайното си апатично състояние. От обяд никой не е влизал. Не че преди това бе много оживено. Ако не броим Венко Пърпора с вечно спуканата предна гума на балканчето друг клиент нямаше. Антон ядно захвърли вехтия телефон и се изтегна като скъсан ремък от юмезе на протритата дамаска. ...

Оплетени сме в битието,
летим, пълзим и изход няма.
Тежат душите, бруто-нето,
са само двайсетина грама.
От алчност, или от нехайност, ...

Бяла врана,
избегнала катрана,
мимоходом плъзнала се по тигана
и на всичкото отгоре оцеляла,
пърха ли пърха да вземе да литне. ...

рожден ден
свещичките натежават
с една повече

Два вълка се борят в човешката душа,
според старо предание от някога.
Единия е добър и бял, хората казват,
а другия е лош и черен, така разказват.
Двата вълка се бият, водят борба, ...