О, по-прекрасна от дизайн на Пининфарина!
Когато те видях за първи път, усетих как кръвта ми започва да циркулира като антифриз в охладителна система. През тялото ми сякаш премина стартов ток от 100-амперчасов акумулатор. Сърцето ми изби буталата и започна да бие на четири такта с максимални обороти ...

Едно градче забравено от Бога,
едно градче на българи добри!
Съдбата ти изпълва ни с тревога
и мъката в сърцата ни гори!
Ти беше част от българското тяло, ...

Въглен и диамант. И двата оставят следи. И двата могат да пишат. Диамантът издълбава; отнема от материята, на която пише. Въгленът оставя от себе си. Диамантът е войната. Въгленът е любовта. Диамантът е дете на безброй години действие на природата. Въгленът е дете на дни, часове, или минути пламъци ...

Понеделник сутринта - кафе.
На молива с гумичката за мезе.
На обед - сиренце, домат,
с останал от неделята комат.
Ракия може мъничко да пиеш, ...

Картината, висяща на пропуканата стена, придаваше неописуема, неповторима атмосфера в заведнието. Тя пленяваше със своята злокобност, загадъчност и някак си обединяваше клиентите чрез тъгата, която разпръскваше в сумрачното помещение. Там почти всички се чувстваха като близки и нямаше стени, които д ...

Искам да ти бъда утро –
ще те къпя в светлина.
И в душата – там отвътре,
ще изгрее радостта.
Искам да ти бъда утро – ...

През спуканите вени на сърцето
Кръвта се люшка като люта лава
В зениците виновни на момчето
Се крият само прах и стара слава
На вехтия перон на празна гара ...

Кроим си картата от гънки,
разлистила се на челóто -
дали са паяжини тънки
или пък пътят към Голгота?
А делникът, в невзрак разпънат ...

Увълчихме се – ялова порода
с наследници, надскочили и нас.
Човешкото ни стадо, по природа,
е хор за едноличностния глас.
Разбудени в безпаметен екстаз ...

Федерика Абате - Противореча си
------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Alessandro Merli (Takagi), Alfredo Rapetti Mogol, Fabio Clemente (Ketra), Federica Abbate & Paolo Catalano
-------------------------------------------------------------------- ...

„Колко е хубаво да си говориш с мислите в леглото по пижама? – премина през главата на момичето, след поредния „автоматичен залп” от изнизали се пачки* на мисловни картини и настъпилата временна тишина на бойното умствено поле.
Навън есенният дъжд барабанеше по желязното покритие на навеса, водата с ...

Нека направим едно кратко разяснения относно отношенията в едно семейство или просто между една двойка. Надявам се да стане малко по-ясно на някои мъже, че комфорта на цялото семейство зависи от жената. Умните мъже биха се съгласили с мен!!!! Дори биха потвърдили, че когато тяхната половинка се чувс ...

Знаеше дядо Марко, че „орташката работа и кучетата не я ядат“, ама пустото му его, все имаше нужда някой да го възвеличае, да му се порадва, да го погъделичка с онова тъничко пухено перце, с което той навремето беше глезен от баба Попадия, неговата осиновителка. Много го обичаше тя, даваше му най-ху ...

В бучка лед аз искам сърцето ми да се превърне-
така ще мога парченцата да събера.
Безчувствена ще съм,
но да имаш чувства в днешно време
ти носи само болка и тъга... ...

Стоя пред картата на света - форма кълбо,
питам се, защо толкова ме вълнува? Какво искам от нея или може би тя иска нещо от мен - не знам, но факт е, че не спирам да я гледам втренчено сякаш от нея зависи живота ми, а може и да е така.
реших да я държа в ръцете си,сякаш аз съм по-голяма с нещо от не ...

Разкъса ме на хиляди парченца
и като пъзел после ме сглоби...
Душата ми се моли за пощада,
но ти не спираш още да рушиш!
Разкъса ме, до Бога ме разкъса, ...

Най-силно ме попарва щом лицето –
срещу ми блика с ведрост, доброта.
А вътре друго крие се в сърцето –
кроежи алчни, подлост и злина.
Нима е оправдано само щото, ...

предателството
в любовта ранява и
опустошава
ск`ърби сътворява и
от Бог отдалечава

К.Гълъбову
Открытая книга- знак моих дней.
Кроме в книгах нигде не встретил бед...
Все сам, не знаю людей.
Меня не знает свет. ...

Мързелът и Работата били
на едни родители деца.
Те в едно корито са се мили,
но веднъж се случило това:
Трябвало водата да излеят, ...

Пътят винаги е тунел от дървета с причудливи светлинни отрязъци. Понякога корените им висят от скалите, друг път короните им се подават малко над мантинелата. Колко различна беше подредбата им...Винаги се чудеше защо не може да я запомни или да я сбърка с друг път, с друга страна. Понякога в спомени ...

Наспъпи септември,
прошари се гората,
птичките не пеят,
заминаха ятата.
Само вятъра остана, ...

Сънувах прекрасно.
Сънувах. А чувството -
красиво и ясно...
Да си щастлив е изкуство!
Да виждаш навсякъде ...

По „Да разбираш, значи не просто да прощаваш, но в крайна сметка - да обичаш“ - Уолтър Липман
да разбираш - е
не просто да прощаваш -
но да обичаш

Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-4 ; https://otkrovenia.com/bg/ ...

Лимузината спря на пешеходната пътека и от нея слезе красива млада жена, с дълго палто от бели норки. Тя сложи черните си очила срещу слънцето и тръгна по оживената улица на малкото градче. Тъмната ѝ атлазена коса беше прибрана във висок кок. Носеше високи луксозни ботуши и като че ли при всяко потр ...

Залей ме с огън, защото душата си тръгна.
Отнеси тишината ми високо над позлатените кръстове и малки човечета.
Падам - грациозно, с парабола. Изключително красиво приземявам лице върху асфалта.
Метално едно такова.
Кръстовитще - гробница... ...

Помня теб - роза в пролетното утро -
спомен чуден за нежна красота.
О, мила, тревожа се що ме чака утре,
о, моя приказна мечта.
Нощните сенки навяват ми печал, ...

Мончо отвори очи. И веднага грабна сценария, който вакуумната поща беше изсипала точно пред главата му. Отвори и зачете финала…
Уфффффф…
Мощната сутрешна въздишка. Черно на бяло там пишеше: „Мончо маха радостно за довиждане, сяда в луксозната лимузина и заминава за летището. Където го чака частният ...

Стоя сама в безмълвната гора,
но тишината я пронизват мойте мисли.
Препускат бясно и не мога да ги спра..
те търсят пак вселенски смисъл..
А смисълът не е ли точно във това? ...

През откритите рани на залеза
Мойта мъка блести във червено
И се крия в на болката подлеза
За да гушкам любов насълзена
Планините си имат дърветата ...

Прегърнати се взираме сега
подир отлитащото нежно лято,
а аз завивам голите ти рамена
с любимия ти шал - от септемврийско злато.
И гълъбите, сгушени отсреща, ...

Често си задаваме безброй въпроси, плуващи постоянно в мислите ни. Жалко, но без отговори. Всеки ден доброволно се тормозим от незнанието. Незнанието дали сме обичани или дали изобщо сме достойни за любов. Обрисуваме съзнанието си с неприятни сцени, защото е по-лесно от това да бъдем изпълнени с над ...

Есента е вдовица и печално пристъпва.
Хоризонтът пред нея смутено се дръпва.
Безутешна изглежда, но не е в черни дрехи.
Примирена е сякаш и не търси утеха.
В колесница от вятър влачи шлейф от мъгли. ...

Градът остана зад гърба й. Валеше дребен сняг, но времето беше спокойно – нямаше вятър. Караше бавно и внимателно, макар че нямаше движение по пътя. Не мислеше за нищо. Чувстваше се разбита на късове... празна... безнадежна. Бягаше от него. Знаеше, че от себе си не може да избяга, но в душата й блес ...