Здрасти, добре ли си?
Всеки ден се питам
как си, къде ли си..
Дали забравил си,
или ме помниш още; ...

Разкая ли се
или просто мислиш,
че думите изчерпват всичко.
Не виждаш,
няма го детето в тебе, ...

Не искам
на земята да съм сноп
и класовете ми да гният тук.
Не мога
да ѝ кажа: земьо, стоп! ...

първо
панделка
в косата
после
целувка ...

Безсънни нощи.
Мрачни дни.
Студът превръща
в сняг дъжда.
И мислите текът. ...

За да разберете, че вали, трябва да се намокрите. Всичко друго е прогноза за времето.

ххх- 1
Забраних си да се влюбвам,
да летя, да се сбогувам.
Себе си така погубвам,
ала кротко съществувам. ...

Искам дъжд да завали,
да чувам всяка капка как в прозореца ми се разбива,
да напои сухите земи и живот да цъфти...
Така е и с моята душа,
сълзата бликва и се спуска по бузата, ...

Наистина съм трудна за разбиране.
Понякога съм груба, безпардонна.
Понякога достойна за презиране.
А друг път - нежна, мила и гальовна.
Да! Върша лудории безпорядъчни. ...

Вечно волна-недоволна,
скитница неуловима:
вчера беше незагасващ пламък,
днес заспало зло под камък,
утре -дявол знае - мътна помътняла ...

Кажи ми Небесна,
какво е това -
всеки миг
Ти си в сърцето,
а душата ми търси Те ...

10.
Първият болен видях след няколко дни...
По-скоро – първата болна...
Беше мокър октомврийски ден. Тримата – аз, чичо Петко и чичо Свилен отивахме за вода. Докторът беше успял да вдигне на крака сестра ми и Марга, а нас помоли да донесем няколко бидона от “изворчето”. Да се окъпят с гореща вода, д ...

Всички знаем – животът е само един, но въпреки това вярваме, че има дори живот след смъртта. Дали това наистина е така, не зная, но помня онзи ден преди няколко години. Бях сам в къщи, полубуден, когато получих видение, тъкмо си бях легнал, спеше ми се, но лампите светеха. Внезапно пред очите си виж ...

...Живот – в коричка
хляб
Сън – в ласкава
коприна.
Усмивка – в погледа ...

Когато в снеговете – януарските,
спотайва се несбъдната – магията.
И вихърът, със сили ягуарски е,
превърнал те във ледена. (Стихията).
Тогава събери кураж във себе си, ...

Мълчанието понякога е смърт,
щом пролетта е тиха изневяра...
Животът ми намира сетен път,
а може би себе си повтарям?
Ти беше пролетен лист, ...

Христина се разхождаше след ливадата. Около нея имаше най-различни цветя.Тя се изкуши и си набра букет. Съчетанието на полянката с всички растения и горичката отсреща образуваше един голям зелен букет, изпълнен с пъстрота.
Момичето се запъти към горичката. Природата и даваше надежда за един по-добър ...

Не плачи, момиче...
И това ще мине... е казал някой.
И ще мине, наистина.
Много болка сърцето ще познае... Отдавна я беше забравило. Не помнеше с години танцът на тихото страдание...
В онези дни то беше абонирано за него... ...

Пътят... той вече е родéн. Родéн от нечии стъпки. Понякога стъпките се виждат,понякога те са затрупани с камъни и бурени, но те са там. Чакат те безмълвно, в тишината, в тъмнината. Чакат теб. Ти да се родиш, да се научиш да ходиш, и да вървиш по стъпките на живота. Той те вика,чака те... ще тръгнеш ...

В една паралелна реалност
Докосването има памет
връщаш се всеки път като си тръгваш запоследно
А "не те обичам вече" е друг начин да ме накараш да се усмихна
В една паралелна реалност ...

Свидна
- Чедо, малко недовиждам,
но пък тебе те съзрях.
Ще поседнеш ли до мене
знам, че целия съм в прах? ...

Понякога ще бъда сам.
От време на време ще се затварям.
Понякога ще се появявам.
От време на време ще изчезвам.
От всякога сега съм сам. ...

Обичах очите ти лудо.
Потъвах във тях до безкрая.
Те бяха моето чудо.
Там бе за душата ми рая.
Звездите се сипеха плавно. ...

Тази вечер искам да поплача тихо...
И искам от себе си да скрия свойте сълзи.
Във тъмното да се прикрия плахо...
и да поплача за света.
Тази вечер, самотата с мен реши ...

/Само част/
"...А можеше с щипка
захар вместо сол върху
отворената рана.
А можеше с чаена лъжичка ...

1. Копнежът по недостижимото ражда шедьоври.
2. Простота във всичко, това е съвършенството.
3. Ако следваш мечтите си, няма от какво да се боиш.
4. От взиране в детайлите изпускаш цялостната картина.
5. Ако си в хармония със себе си, и природата ще е в съзвучие с теб.

Нещо странно, старомодно и твърде завладяващо има в тракането на пишещата машина. Напомня откъде е минало човечеството, за да стигне до клавишите на буквите на тази странна машина. Машина на времето и по-скоро една от тях, защото всичко което описва, разказва и съхранява нещата в техния истински, въ ...

Там нивга не цъфва на правдата светлият
цвят.
Срамът ѝ е нейният тъмен чертог,
а мъртвите порти с духа ѝ бездушен сън
спят ...

Светът на думите е тъй притворен,
самотно отлежават в сърцето чувствата.
Самотата с воденичен камък
смила телата на душите ни.
В касапницата на света, ...

Първо започна с тайнствено загатнати истории, разказвани шепнешком в полумрачни ханове от полупияни керванджии, връщащи се от далечни земи. В началото разказите им предизвикваха иронични насмешки и язвителни подмятания. Но неверието на слушателите не успяваше да изтрие ужасът в очите на разказвачите ...

Вълни петнисти
от хора несити
в море из думи нечути
от души пропити.
Копнеят те да приличат, ...

Без теб не мога,
действаш ми като дрога,
ти надежда ми даде,
ти беше човека, който не ме предаде!
Без теб не мога ...

Един чудак вървеше през града
и тихо си говореше с комините.
Топяха се снежинките. Следа,
тя пари. Но по нея не ще минете.
Един чудак целуваше нощта, ...

За всички тържества ли закъснях –
очите ми без тебе гаснат.
А имах най-обичания смях
и любовта ни бе прекрасна.
Сега душите ни са пълни с мед. ...

Нещо странно, старомодно и твърде завладяващо има в тракането на пишещата машина. Напомня откъде е минало човечеството, за да стигне до клавишите на буквите на тази странна машина. Машина на времето и по-скоро една от тях, защото всичко което описва, разказва и съхранява нещата в техния истински, въ ...

до днес
бях за вас стълба
закъм небето
издигах ви
на облаците ...

Да осъдиш поет?
Ех, какво мъжество!
Значи имаш късмет
да отскубнеш перо.
После, да си го сложиш... ...