Върху сънените криле на живота
се разлива капка гореща любов. -
Огън водещ, горящ пред Кивота,
или видение тръгнало смело на лов?
Кръстопът ли е, сочещ много посоки? ...

Мило мое момиче, болиш.
Ти си моята половина,
а не пожела да полетиш...
В клетката стоиш си мърцина -
нещастните любови броиш... ...

Спомен ми остави в стаята цветята,
все така красиви – радост за душата.
Сутрин ги поливам с изворна водица,
вечер пък проливам цял поток сълзици.
Два пъти в година, всяко коледарче, ...

Когато вървим бавно сме много внимателни дори към беззащитните мравки, които сноват по земята. Виждаме ясно всичко около себе си, стъпваме спокойно и предпазливо.
Подчиним ли се на някакво непреодолимо желание обаче, ускоряваме ход, напрягайки мускули, загребваме задъхани въздуха и газим през треви ...

Кафето е топло, а тихият пролетен дъжд
мажорно звъни по стъклото.
Което прахът е написал, отми изведнъж
капчукът с потракващи ноти.
Какво ли подготвил е мокрият мартенски ден? ...

Мълчат ли? А виждам, отварят устата си
и всъщност е толкова тихо.
С пера разноцветни красят суетата си,
от птици, които убиха.
Живот ли? Почивка. До другото хранене. ...

- Утре ще ти пиша от друго име.
- Но защо така?
- Изглежда, че някой ми чете писмата.
- Ами тогава просто си смени паролата.
- О, не. Ще си сменя цялата поща. ...

Една искра запали огъня на Любовта
от ляво, в моето сърце той се разгоря!
Буен огън гореше,пръскаше искри,
с любимата бяхме заедно, вече не сами.
Горя си огън, горя и накрая прегоря, ...

Коса – разчорлена, сплъстена, мазна.
Очите му – две хубави очи.
Отпред – паничка, свикнала да бъде празна.
На дъното животът сляп –мълчи.
Наместо жезъл – просешка тояга, ...

Бях звезда, но не блестях,
ангел бях, и демон също.
Огън бях, разпалвах и горях,
Никога не бях една и съща!
Имах сила, имах жар, ...

Красивата лъжа е творчество.
Но тя си има свой позорен стълб.
Сияние сякаш навсякъде пръснала...
На времето-съдник обърнала гръб.
Със своята съперница Истина ...

Няма милост за душата
любовта кога
поеме път навън.
Няма милост за душата
щом омраза любовта смени ...

Изведнъж, без причина
започваш да чуваш сърцето си.
Боли, когато я няма.
Ужасно е, ако друг има.
Харесваш й грешките, ...

Тук звездите греят,
свети тук луна.
Птици песни пеят,
срещат пролетта.
Тук шумят върхари, ...

Очите ми очите ти познаха
В град с безизразни лица
Бяха някак вечно тъжни
Кой извзе им яркостта
Ръцете ми ръцете ти познаха ...

Сънувам:
черен
като сажди гарван
от ръцете ми кълве.
Не хляб ...

БМВ-то вдигаше прах след себе си, правейки остри завои на самотния междуселски път. Миро караше като луд, но това беше само привидно. Той не бе луд. Просто беше прекрасен шофьор. Сграбчил волана, се бе съединил в едно с колата. Съсредоточено гледаше пътя, напред, напред, предвиждаше всеки завой, вся ...

Человеческое битие
от нине и вовекове:
Гърбопревивание -
път към успевание!
Мирогледоотстояние - ...

Със залезите тръгвам си – в тъмата
спасявам се, чрез капка светлина.
Не искам да се срещам със Луната,
погребвайки (при)падаща звезда.
Във светлото се скривам, в красотата ...

Един ден той ще разбере
Да се унижаваш, да се молиш и да правиш драма,
няма смисъл да плачеш, колкото и да го да обичаш.
Един ден той ще разбере, че че като тебе друга няма,
но тогава той за теб ще е станал като всички. ...

Всички са силни на думи ,
но никой не е силен на действия ,
всеки се прави на някой
който не е .
Всеки си мисли , че ...

Времето минава, болката остава. Не, не се забравя туй що е горило сърцето. Учиш се да живееш с болката и правиш всичко, за да потушиш огъня и да излекуваш болката. Врвме трябва казва всеки.... Не, не е време, а воля... Воля да се изправиш, да потиснеш болката и да се научиш да живееш с нея. Любовта ...

Никога не съм имала големи очаквания. Може би затова всичко, което се случи в живота ми, винаги ме е изненадвало, а най-голямата изненада беше ти, Крис. Кой да предположи, че онази наша случайна среща в "Кавърн" клуб в Ливърпул ще ни събере завинаги. Времето е толкова измамливо и непостоянно, като ж ...

Никога не е късно да се извиниш,
но винаги е късно, когато го правиш!

Няма нови цветя по познатите вече маршрути.
На случайни неща не разчитам или на очакване.
Само в стъпки, пробили от раз и задънена улица,
не личи на смеха ми, когато за нещо съм плакала.
Даже старата кожа ...

Горещ душ.
Сълзите ми изтичат в канала.
Сърцето ми бие с мисълта за теб.
Цялата тази пара е от главата ми.
Обичам те и ще те обичам, ...

Бях едва на 13, когато загубих баща си,
Бях малко, изплашено, тъжно дете.
Животът ме грабна и стисна в ръката си
Моето младо туптящо сърце..
Годините бързо отминаха, ...

Минаха десет минути. Остават още петдесет.
Часът има шейсет минути.
Дядо ме наказа да стоя един час с вдигнати ръце, на колене, в ъгъла на стаята. Сложи ми боб под коленете.
Трябва да броя минутите до десет и на всеки десет минути да казвам колко остават.
Наказа ме, защото не мога да броя до десет. ...

Пълзя напред...
под пепелни бури,
шепот на слеп
в протрити кондури.
Изправена душа... ...

По силно натисни ме
казвам аз на болката жестока.
Тя мъчи ме боде ме,
острите си нокти в мене е забила.
И стиска без да пуща и ме задушава ...

Когато слънцето залязва
и на струйки изцежда се денят,
нещо цветно в теб угасва,
свива се като венче на цвят.
Мъждее пред очите ти дъгата ...

Обичах те
Обичах те! Дали сгреших кажи!
Душата ми от тебе обсебена
потънала е в рани и кърви
безжалостно от тебе наранена! ...

Светът ми е хаос
от безредни планети -
безтегловни
многоцветни капки:
книги, ...

О, Вдъхновение,
пред теб изпадам в дълбоко недоумение,
​​​​твоят глас е моето душевно спасение...
Не излизай никога
през моята врата, ...

1. След девет живота се върнах,
2. запълних ги с девет луни,
3. девет спомена сбъднах
4. в девет спасени надежди.
5. С девет откоса реалност ...

Подрънкват гривните и, снага чевръсто вие.
Дайрето подхвана своя ритъм.
Поли се диплят, коси като смола.
Циганка танцува под дъжда.
“Ще те открадна, красавице, ще те открадна. ...

Поръчах ти серенада тази вечер.
Ще я изпълни вятърът…
Подпрян на самотата ми –
ще вдигне тромпета,
за да литнат посланията… ...