Очички в сълзички и блясък
и устнички, стиснати жално,
а бузките – греят от ласки,
разбъркани букли спирални.
В прегръдките – слаба, покорна, ...

Заветен сън пълзи по стъпалата;
вратата на мига открехва паст…
Две сенки се преплитат на стената,
а силуетите в огледалата
тъмнеят от свенлива страст. ...

I
1-ви брой – Валерий Брюсов и А. Л. Мирополски, Москва, 1894
Това томче има несъмнени достойнства: не обременява читателя с размерите си и отчасти развеселява със съдържанието си. Удоволствието започва с епиграфа, взет от г-на Валерия Брюсова от френския декадент Стефан Маларме:
Une dentelle s'abol ...

Бракът е като историята – борба за обединение, после за равноправие, накрая за независимост…
Ако мъжът ревнува – значи обича, ако не ревнува – значи не се досеща…
Пропуснатата епилация спира момичетата от необмислени постъпки…
В хубавото семейство за пълна хармония е нужен урод…
Детството е времето, ...

Изчаквам един приятел пред книжарницата. Седя си на пейката, държа верижката на кучето, зяпам по витрината. Разрешават да се влезе вътре с него, но… Нямат работа животните по магазините. А и кучето не разглежда спокойно, все разгръща книгите, търси някоя по любимата му напоследък тема за скарата и и ...

Сънят ми пак докосна онзи праг,
зад който само сенки се разхождат.
Чертата между светлина и мрак
потръпна с неочаквана тревожност.
В часовника от пясък не тиктакат ...

Прекрасна си, прекрасна си и знай,
на теб тъгата хич не ти отива
родена си да бъдеш земен рай,
родена си с усмивка най-красива.
Не позволявай грижите да помрачават твоето лице, ...

Единственото от което има нужда злото, за да тържествува, е добрите хора да не правят нищо.
Едмънт Бърк (1729-1797)
Ето ви пример за още един тарикат, който прехвърля вината за Злото по света на добрите хора - единствената категория хора, които нямат никаква вина за злото по света!!!

Гошко, станал бе голям -
има, няма сто години.
Често вкъщи беше сам -
без бавачки и роднини.
На една фатална дата ...

Със нея се срещнах случайно
и плахо за нея мечтах,
но дълго заветната тайна
в скръбта си негласно таях.
Веднъж, в златен миг, откровено, ...

Станах аз в зарана слънце да си хвана,
То пък бе сърдито и в юргана скрито,
Криеш се не криеш мен не ме е еня,
Аз дошъл съм тука тена да си сменя.
Взех си аз хавлия и чадър и чанта, ...

Любов
Обичам те, дали разбра?
Обичам те... ако не си.
Аз съм си такава - странна,
любовта ми като мен е... ...

Самотна вечер, чаша вино
На ход е поредната лъжа.
Отпивам глътка
в едно с тази самота.
Потъвам някъде дълбоко, ...

пътят към дома –
най-краткия от всички
към...сърцето

И двамата не очаквахме, че ще се засечем, поради което останахме доста изненадани. На лицето й личеше въпросът защо се прибирам по това време. Мария не знаеше за „временната“ ми работа в Кьолн – в онзи стриптийз бар, нито пък подозираше за настоящата такава в центъра на Асеновград. Та какво ли можеш ...

Чупи снага грациозен смях млад,
с привечерни русалки танцува!
Морето - мъдрец, поет – белобрад,
възхитено, тайно се любува…
Разплисква до възбога вечност – шик, ...

Играта на роли приключи.
Изгасна искрата към теб.
Защо не успя да нау̀чиш,
че вътрешно аз съм поет?
Целуна стотици неволи. ...

Поглежам всяка вечер на изток,
и ми се иска да е изгрев,
и ми се иска да съм нависоко,
за да се доближа, и да те видя!
Поглеждам на север, за да усетя вятъра, ...

Нощта изслуша ме и днес,
даже с моя ритъм тя заплака,
и отново чувствам стария копнеж
до ранна утрин пак да плача,
сълзите пробват да отмият болката събрана. Сърце прости ми, моля те и този път, ...

В спотаения свят, запокитен в отровни клисури,
дето пъклени сенки душат в зъби зли Любовта,
сам и светъл, със думи Поетът безгрижно рисува
небеса доверчиви, слънца и лазурни цветя.
И криле си рисува Поетът, а после, невинно ...

Прости на младия поет,
че грешките му все не спират.
Не се терзай за тоз субект,
защото мъртви не умират.
Не умират още хората без име, ...

Това нашето не е любов.
То по-скоро е нервно потропване
пред вратите Ти, Господи.
Закъснели сме.
Някой катинара ...

ПЪПНАТА ВРЪВ
Здравей, сине!
Започвам писмото си със „Здравей!“, защото здравето е най-важно за всеки човек, да може изправен да продължи пътя си, да се радва и да страда, потънал в щастието, или в сълзите си, разгръщайки драките на живота... Не зная дали е съдба, или избор, но се моля на Бога да бъд ...

подлагат се
все още
на гонения
уви
и множество ...

Мечтите окъсяват, омаляват,
надраснали ги, все напред летим.
Косите бели път ни очертават.
Уж помъдрели, уж, а все грешим.
Препъва ни съдбата - ръбест камък, ...

Ich sehe dich in tausend Bildern,
Maria, lieblich ausgedrückt,
Doch keins von allen kann dich schildern,
Wie meine Seele dich erblickt.
Ich weiß nur, daß der Welt Getümmel ...

88
Когато си самотен и отчаян;
когато мислиш си за ада и за рая,
помни! Едно сърце самотно те очаква,
за да те върне в този свят омаен. ...

След твоите дири по ситния пясък
аз тръгнах в зори да те срещна, тогава
над мене бял гларус летеше и крясък
дочух и помислих си... той ме напада.
Загледана в него, окото ми трепна, ...

Дали това е просто тишина?
Отронен лист от вятъра избяга,
пропърхват нежно птици със крила,
а после дъжд притихнал леко пада.
Дали това е просто тишина? ...

Нещастен бил съм и щастлив,
доволен бил съм, недоволен.
Ядосан даже без мотив,
намерил повод произволен.
В младост буен. В старост – плах. ...

Написах ти какво ли не.
С различни думи те наричах.
В ръцете аз оставих ти сърце,
което даже не умее да обича.
По начина по който искаш, ...

Приличах на същинска Пепеляшка.
В морето влязла бях, без дрехи. Гола.
Косата – закрепена на опашка,
навита и забучена със шнола.
Нагазила в морето до колене – ...

Кога ќе ме нема кажи нешто за мене,
но внимавај да не биде празно.
Тој што не умрел
не знае како е да се живее.
Се уриваат лажните љубови ...

Ние, обществото и ГЛБТ
(Гейове, Лесбийки, Бисексуални и Транссексуални хора)
Съдържание:
Нужно ли е темата за ГЛБТ да ни интересува? Анализ на Истанбулската конвенция в светлината на ГЛБТ и съвременните процеси на обществото ни.
Физическа страна на сексуалността и хомосексуалността ...

Глава 4
Отидох на бегом до Димитър, когато той за втори път изпразни съдържанието на стомаха си в коша. Добре, че коша имаше торбичка.
-Може би слънцето ти е дошло в повече – казах тревожна, когато той най-накрая вдигна глава и ме погледна.
Той не ми каза нищо, никаква хаплива забележка или нещо сме ...