Не се предавай никога, недей,
дори да не виждаш изхода в тунела,
силна песен ти запей,
и като трамплин отскочи към своята победа!
Недей завижда, никому, недей, ...

Децата, като капки красиви,
толкова са те невинни,
всичко превръщат в игра,
с тях е по-светъл деня.
Децата, приятели наши, ...

Ало..
Гласът в слушалката отекна...
Сърцето ми за миг омекна.
После се втвърди.
Умът напомни ми за твоите игри. ...

Утренний объём старого автобуса как всегда переполнен, упакован до невозможности, теснота непролазная, все по делам в район едут. Пока окончательно не утрусятся: пыхтят, покрикивают, возмущаются, ногу придавленную просят пожалеть. Потом уже тихо, шелест слов только стелется.
Тихо, если не случится е ...

СТИХИЯТА
Стихията на живота
превърна в капан дните ми.
Голгота...
Тленност в очите ми. ...

Пътувах през нощта към вкъщи . Карах от 8 часа вечерта, вече пет часа. Бях си купил чисто нова Хонда Сивик и обичах да карам до градчета наоколо. Обичах да си имам компания, но и сам беше интересно. Този път бях сам.
По пътя спирах тук-там, купувах си кафе, като ми се доспа набичих радиото до дупка ...

Люлея се на тънкото стебло,
треперя върху листа на живота.
Родих се в приказка без потекло,
не различавам кюлче от банкнота.
Притихнала в косите на нощта, ...

Когато те погледна,
пак в мен нещо трепна,
какво ли е? Не зная,
с теб съм сякаш в рая.
До полуда те обичам, ...

Ти, моя любов, едничка съкровена,
плаха, като малка пойна птичка,
на клонче мъничко седиш,
сълзи – бисери редиш.
Ти, моя любов, едничка ...

Сънувах рози, слънце, лавандула,
ухание и смях и тиха песен.
Събудих се – сълзи по мойте скули,
а лятото преструва се на есен.
Сънувах безметежни небосклони ...

Светлосиньо е.
И жълто. И червено.
Радостна есен.
*
Студът завихря. ...

Безсмислено изтрито, защо ли ровя в мрака? Самотна съм, а който търси в друг спасение от самотата, попада във капани. Така добре изглеждащи, че сякаш измечтани. И чуството на сигурност, когато си в ръцете на тиранин. Аз искам да се боря, но моят враг е призрак. Как се бориш сам със самотата? Как да ...

Когато се науча да не вярвам
в изстиналите струни на съдбата,
в живота, обосял и неизстрадал
на нощите, прегърбени, лицата.
Когато се науча да мълча, ...

7.
Със сигурност установих, че Бенката, Късия и Мургавия са неразделни приятели. И бях уверен – това са хората от нападението на банката. По всяка вероятност – убийците на клошарите...
Само че над тях имаше други.
Не е възможно ченге да стане бандит самостоятелно.
Около него е цяла мрежа и е неминуе ...

Видях ли те, дали мираж не беше,
но стана топло в моята душа?
Бях сигурен – пред мене ти стоеше,
а виждах само цветна светлина.
Тя озари ме, леко ме повдигна – ...

Понякога се крия в тишината,
от празни думи ми тежи,
там откривам смисълът когато,
живота почва много да горчи.
Друг път пък прегръщам тъмнината, ...

Измисли ме насън, нарисувай ме нежна –
с бяла рокля, и боса! Нарисувай ме в сън,
бродещ в нощите – мокри, и тъжни!
Нарисувай ме с цвете в косите навън!
Измисли ме във песен, щом умееш, изпей ме! ...

Китен - улица
„Крайбрежна“ - слънце - вятър -
морска шир - всемир

Глава XX
Рейнс се събуди. Тялото пак го болеше, но вече свикваше. Изправи се и седна. Разтърка очи и прокара пръсти назад по главата си.
- Тук май сериозно трябва да поиграе ножицата- почеса се по брадата- и бръсначът- стана и отиде да се измие. Опита да се среши, но гребенът дори не влизаше в косат ...

Намерих те, когато спрях да търся –
отгоре Господ сякаш те свали.
Изваял те е ювелирно с пръсти
и ти е дал купчина със стрели.
Стрела за сила и стрела за слабост, ...

Все заети с нещо наше,
дните ни въртят се в кръг,
а кръгът е много страшен
без опората на твоя гръб.
Всеки, в своята посока, ...

Шепти тишината
Слънцето е спряло и не грее,
една любов изпепелена немее.
Притихва природата при чувства святи,
песни галят нежно, но вече изпяти. ...

Глава 13
Ръката на Виктория все още държеше моята, когато се осъзнах от видението. Сивите й очи се впиваха в моите, а тревогата й бе очевидна.
-Какво стана? – попита тя.
Е ето, че знаех какво ще направи Лидерът. Но това с какво ми помагаше в ситуацията? Експлозиви на Аспаруховия мост във Варна, взри ...

Когато някой плаче
или сам на себе си крещи;
когато ей така ми се оплачат,
че пак сърцето ги боли;
когато искат да помогна ...

Баба Бойка - бойната
Баба Бойка стана от леглото, разкърши снага и заби едно кроше към огледалото. После изрита с крак стола, хвана го във въздуха и се ухили доволно: ”Бива си ме! Подгонила съм осемдесетака, но още не съм загубила форма от бокса!!” След като приведе във форма снагата си, тя се упъти ...

Шепа пръст върху мъртва мечта.
Погребалният звън на камбана.
Без надгробна реч: "Рано умря..."
и досадната тежка баналност.
Само тиха въздишка ... и край. ...

Може да има вина тази жена,
може подкуп да е получила,
но каква е тази страна,
в която болна от рак туй е заслужила -
белезници на краката да и слагат? ...

Ако имаш две ризи
носи си ги
напук на ближния .

ДЕПРЕСИЯТА
В депресията омразата се ражда
солена – прилив на солено море,
горчива – хинин без подслаждане,
отровна – отрова от змийско небце, ...

Мъжкото рамо по-здраво от камък,
на него да се опреш като дете,
пробужда силен горещ пламък,
и топли твоето сърце.
Верен приятел наш, ...

Благой беше вдовец. Един от най – горещите дни в края на Юли запали сърцето му и го изпепели. Благой знаеше, че трябва да продължи, но не знаеше как. Всяка вечер паметта му разлистваше спомени от онези най - дълбоките, от дъното на морето. Гледаше в тъмното четирите стени на стаята си и премяташе съ ...

Той винаги е в наличност.
Рядко го търсят, защото не може да върши почти никаква работа, но въпреки това знаят, че е налице. Той съществува. Потрябва ли, ще възникне. И затова го търпят – като сечиво, което ако е ненужно, поне не пречи и не създава главоболия. Това също е достойнство: най-вече на ли ...

Село Винарово беше известно с две неща – една двойка щъркели и кмета бай Станчо, който управляваше вече десети мандат. Птиците умряха преди няколко години, а бай Станчо на всички разправяше, че четирийсет години стигат. Види се, както всичко в тази държава, лека - полека щеше да потъне в забрава. Го ...

В пустошта звездите бяха по-ярки, отколкото Елизабет някога бе предполагала, че могат да бъдат. Можеше да ги види всичките – стотици хиляди малки огънчета, изплували от мрака на нощното небе, правещи компания на лунния сърп. В града никога не ги бе виждала такива. Рядко бе изпитвала и подобна тишина ...

Ще удължа безкрайно времето,
секундите ще слея с часовете,
минутите – в столетия. Зеленото
мълчание на светове далечни
над мене цял живот ще свети. ...

По кожата ми пъплят две смолисти капки въображение. Те носят тайната на моята душа. Като мида съм – бисера си браня. Пулсът ми догонва препирнята от страсти, прескача някоя непокорна сълза и продължава да разлива по тялото ми гореща тишина... Малки острови от въздишки разменят местата си. Приютила с ...

Беше гореща лятна вечер. Петър се прибра от работа. Чувстваше се неспокоен. Раздразнителността му не оставане незабелязана от неговите близки. Младият мъж влезе в кухнята, видя баща си, който беше седнал на диванчето, но не го поздрави. Обърна се и тъкмо беше стигнал до вратата, когато чу гласа на с ...