Обещание
Гоша Абажер давно вполз во взрослую жизнь – женился по хотению. Основательным хозяином сидел. Дом собственный имеет. Ну и что если в Пандаклии, – селе малом и далёком от большой дороги; зато он работу нашёл не корявую, добрался до самой громкой прямолинейной газопроводной трассы: Помары – У ...

Малчуган: Тате, какво щеше да изобрети Стийв Джобс, ако не беше умрял?
Бащата: Смууктоп...

Ако видиш случайно земята от космоса,
тази малката сред билиони звезди.
Ако се чудиш дали е синя или зелена,
слез малко по-ниско и се приближи.
Окъпи се в океаните, загуби се в горите, ...

Като граждани на Европа
тръгнахме за Истанбул,
но рейсът нещо се разхлопа,
шофьорът ,,нищичко не чул"!
От последните седалки ...

Рози. Много рози и цветя.
Ковчег от тъмен, вносен абанос.
Приятели с помръкнали лица
надигат чаши за последен тост.
Лежа си аз и само наблюдавам ...

Глава четвърта
Кактусът
Този “някой” се наричаше Иван и присъстваше по някакъв начин в живота на майка ѝ, в това Тони беше сигурна. Тя знаеше доста неща за него. Беше малко по- голям от нея, икономист по образование и виден политик в момента. Беше написал един сборник със статии и беше ѝ подарил авт ...

Какво ще кажеш да избягаме далече,
от хорска злоба, клюки, суета?
Да започнем всичко от начало!
Не виждаш ли, дошла е пролетта!
Какво ще кажеш да избягаме далече, ...

От дълго разпилени чувства,
нови чувства едва събирам.
Едва ли е някакво изкуство –
трудно да живееш; лесно да умираш.
Но нали над нас небето е общо? ...

Не въздишай по мен.
Аз
съм най-безумната творба
на неуспял художник
върху чуждо платно.

С мъжа ми, Никодим, си имахме проблем –
кой какво да върши, от работата – в къщата.
И той в началото не изглеждаше голем,
но после взе да ври! Извикахме и тъщата...
Даваше тя мнения. Отхвърляхме ги двамата! ...

Се враќам од патувања
со глава полна спомени.
Сега можам да спијам
во својата куќа без темел
во својата соба без покрив ...

Качи се на спирката и още от вратата го лъхна миризмата на евтин парфюм. Автобусът беше пълен. Огледа се – нямаше свободно място. Сгъна на четири вестника, който държеше в ръката и го пъхна в джоба на якето. Беше сутрин, пролет, хората мълчаха и спяха с отворени очи. Никой не говореше. От време на в ...

Всяка сутрин е хладна и прелестно нежна, когато се будя до теб... Когато изплувам бавно от неспокойните дълбини на съня преди разсъмване... Когато усещам твоя, само твоя аромат, преди да отворя очи... Когато чувам гласа ти, тих и дрезгав, и светлосив... Когато вибрирам микроскопично, докато ставаш о ...

Тя беше лед
А той – огън
Така различни
Но се обичаха злощастни
Той топеше я в обятия нажежени ...

И винаги се връщам отново при теб...
След толкова години,
след толкова време,
моите мисли пак се връщат при теб.
Неразгадана загадка – ...

Елизабет продължи да спи и да яде през следващия ден, но основно спеше. Струваше й се, че никога няма да се отърве от постоянната умора, която усещаше чак в костите си. Странните сънища, които знаеше, че сънува, но за щастие никога не помнеше, само я караха да се буди дезориентирана и с някакво непр ...

Зимната вечер бавно падаше над града. На самотната автобусна спирка имаше само един кандидат-пътник. Облечен в червена роба, с изкуствена бяла брада, подпрял на скамейката голям бутафорен чувал, Дядо Мраз уморено поглеждаше часовника. Още три адреса и щеше да се прибере във фирмата, да отчете свърше ...

Дишай моя нова мечта,
не затваряй очи уморена.
Грей над мен!Ти ярка звезда,
от обиди и злост затъмнена.
Дишай моя нова мечта, ...

Очите си ще дам, за да прогледне,
дете жадуващо за светлина.
И ще поискам, то до мен да седне,
да ми разкаже цветно за света.
Ръцете си ще дам, на воин славен, ...

Разнищвам тъмните си мисли,
разнищвам ги на хиляди парчета
и буреносните облаци в душата ми
се разпиляха от силата на вятъра!
Променям времето – ...

Тиха, смирена жена,
имаш сърце от неволи.
Бавно те дърпа света,
в своите съхнещи двори.
Искаш да бъдеш звезда. ...

Обичам те! Ела!
Подай ми твоята ръка!
Поведи ме по пътя
на моята мечта.
Не ме оставяй! ...

Къде остана, ти, човещина,
къде угасна, боже, добротата,
тая дето като майка и баща,
закриляше от лошото сърцата.
Хората са алчни, завистливи, ...

Как запази благостта в очите
след всичките ни грехове?
Кръвта по ризата протрита
и тръните, в челото впити,
са нашата вина и страхове. ...

Днес нали е петък ден?
Е, работен... и за мен.
Само че ме тъй мързи,
едва местя си очи.
Едва мърдам, да ви кажа. ...

Щом си наблизо – познавам!
Аз усещам дъхът ти, любов!
Приближаваш ли – всичко забравям
да те спра – не, не съм и готов!
Щом при среща изтръпвам ...

Не се обръщай назад,
ти вече си тръгна.
Не искам да срещам
погледът ти хладен.
Защо ми е такава любов, ...

ВИДЕНИЯ ПО ВРЕМЕ НА АГОНИЯ
Затвор. Тяло. Прокоба.
О, мечти... мой ад, мой рай!
Жив ли си копая гроба
или животът мъртъв е безкрай?! ...

*1*
Звънна ми една вечер телефона. Гледам на екрана съученичката от гимназията в Кюстендил – Буна. Тя се омъжи за един благоевградчанин.
– Сийке, – казва – изтрещях. Мъжо ми замина в Австралия да пасе овце тия дни и изкуках. Организирам женска среща на класо у назе в Благоевград. Пали гуменяците и и ...

И ето ден – и ето нощ е,
душата ми гори за теб, мое съкровено още.
И ето радост – и ето мъка.
Докога ще бъдем в затвора на тази несполука?
Глава на твоето рамо навеждам, ...

Единствен ти и само, само ти
тешиш ме тъй, когато съм в тъма.
О, моля те, върви си... и прости!
За мен съдба е в мрак да съм сама.
Ти гледаш ме, за теб съм цветен мак, ...

Ти ме видя, когато бях в мрака
Видя ме, когато бях сломена и плаках.
Но ме остави и си тръгна,
точно както и всички други.
Стоях затворена в апартамента си с месеци. ...

Никой в селото не беше наясно какво точно означава неговия прякор. Знаеха само онова, което той винаги разказваше. През лятото на 1965 година от общинския вестник „Краневски глас” бяха изпратили журналист за отразяване на жътвената кампания в ТКЗС-то. На обяд, когато всички били в хоремага, за да тъ ...

Една любов, родена в златна есен,
приятелска любов, без реверанси.
За тебе стъкмих тази малка песен,
във ритъм на шансони и романси!
Една любов, в сърцето що извира, ...

Няма по –тъжна картина на света от една красива наранена жена... Виждам я всеки ден... в различни образи. Тя не говори за своите слабости, защото никой не я пита. Свикнала е да чува, че сама си е виновна за всичко. Светът я сочи с пръст, като открита язва за своите собствени, прикрити недъзи. Тя мъл ...

Поскръцват ли дъските под краката ти?
Не, не! Това не е артрит.
Похлопва ли от вятъра вратата ти?
Не, не! Това е динамит.
А Любовта ви нежна не е ли експлозия? ...

Казват, че българите сме на изчезване. И аз се чудя защо ни приеха в Европейския съюз! Ами ние сме изчезващ вид! Всички данни говорят за това! Всички изчезващи видове на Земята живеят на ръба на оцеляването – значи ние! Ами тогава Европейската и Световната природозащитни организации трябва да ни защ ...

Вятърът погалваше косите му със своя нежен полъх, носейки ухание на морски пари, лято, и на нея...
Той се взираше - дали в някой и друг слънчев проблясък сред хладките вълни, или пък изследваше хвърковатите капчици, пътешестващи със бриза. А съзнанието му бе далеч...
И не тревоги мъчеха ума му, нито ...

Нона седеше на стълбището пред къщата на майка си и наблюдаваше дъщеря си, която почистваше зайчарника. Момичето се навираше в клетките, местеше дългоухите обитатели от един ъгъл в друг и метеше с малка метличка. Понякога прекъсваше работата си за да вземе някой от тях в ръцете си. Говореше му нежно ...