Ще седнем ли, Господи, с тебе на масата –
нали сме все хора, мъже и половина,
да разчупим парче хляб да нахраниме вярата
и кръвта да подсилим с поне чаша вино.
Молитвите, тях вече всички ги казах. ...

Онова, за което мълчим...
Онова, което желаем...
Онова, за което не спим...
Онова, за което мечтаем...
Онова, което усмихва... ...

Поредно корабокрушение,
събирам сили да заплувам,
след залез – кърваво знамение,
спокойни брегове сънувам.
И пак горчи солта по устните, ...

Остави ме да бъда твоят художник,
твоят създател, твоята съдба,
седнал замислен пред своя триножник
те гледам: "Боже, каква красота!"
Как да рисувам очи, във които, ...

По „Животът е...“
от Андромаха (Белла)
Научи ме, когато ми е тежко,
когато сякаш няма да разсъмне,
когато всяка истина е грешка ...

Юрий Гагарин
съветски - усмихва ни -
все тъй - по детски!

Ќе ја изгаснам љубовта
како светло во собата
кога ќе сфатам
дека е порок
кога ќе стане неразумна ...

Непознатият стрелец беше изчезнал, бърз като сянка. Бяха го зърнали само за няколко секунди, след което той се скри от погледите им сред дърветата, който протягаха безбройните си клони като грамадни ръце.
Неочаквано Явор се изстреля нагоре по пътеката.
Бързо взе разстоянието до поляната.
Слънцето бл ...

Добър вечер, мое тъжно плюшено мече!
Моя стара нестоплена тъга.
Добър вечер, мое парцалено сърце!
...шито сълза по сълза.
Добър вечер, мое тъжно плюшено мече! ...

Храна не ми е нужна,
нощта ми е погача.
Едно е да съм сита,
а друго да не плача.
Луната да ме слуша, ...

Още при първата ни среща, преди няколко месеца, нещо силно ме беше учудило. Такава стройна, млада и хубава, усмихната и уважителна, а сякаш стои малко на ръба… Не си спомням точно защо беше влязла в книжарницата.
Тази сутрин тъкмо изнасях рекламната табела навън, свеж и топъл се очертаваше пролетния ...

Насели нивата със ръж,
бранували я с' сухи клони!
Видял баща ми, като дъжд
майка ми сълзи да рони!
След болки и родилен зор ...

Пет прасета се събрали
пред съдебните портали.
И разпънали плакати:
"Не на Кóледи богати!"
Силно викали, грухтели, ...

/Женска изповед на 8 март/
Моят бе, моичкият ги приказва такива едни..."Любимата жена, вика, е хляб наш насущен. Ама на човек понякога му се приисква кифла"... Иначе, да помни кога какво е – никакъв го няма. И се налага на този ден да го питам отдалече: „Някой дали помни днес има ли нещо празнично з ...

Чужди ще се простим. Хладен е март.
Пак е завят пътят за Драма.
Изгубих си картите. Няма хазарт.
И посред зима няма и драма.
Отговор непременно сърцето ще иска. ...

Исках да вярвам в любовта,
да намеря път към сърцето ти.
Това за мен бе вечността –
поглед дълбок към душата ти.
Исках да вярвам, че ме обичаш, ...

Доброто, човешкото
е да почувстваш
истински чужда болка.
Не трябва тук само
дума ...

Големият град ме прегърна,
душата ми млада той взе.
Не мога назад да се върна,
забравям за мойто селце.
С очи от неон и реклами, ...

Ела, не тръгвай, че боли ме,
не чуваш ли, ела!
Извиках силно твойто име,
нима не чу гласа?
Със теб си тръгва радостта ми ...

В съня си срещнах /Не/Позната.
Външно тя приличаше на мен.
Горе-долу толкова висока.
С чуплива къдрава коса.
Стори ми се някак си /Не/позната, ...

Цял един живот
ще бъда с теб,
ако това мечтаеш...
Цял един живот
ще пея за теб, ...

Дели ни само
нашето мълчание.
И разстояние... една луна.
Дали ще мога
да те докосна някога, ...

Всяка нишка обтегната
макара от болки
е косъм по кожата
настръхнала, жегната,
стъпват я женски богомолки. ...

В рождения ден долетях като чайка
в земята на древен и мъдър народ,
Българио мила, ти стана ми майка -
с усмивка ме срещна и с много любов!
Обгръщам те с поглед, с мечти лекокрили... ...

НЕВИДИМО ПРИСЪСТВИЕ
В очакване живота ми премина,
но вярата догасваща стоеше
и със сетни сили ми шептеше:
„Вярвай в мен и вечно ще ни има!“ ...

Може би някой път смутен
тихо пак ще ме попиташ
през тези нощи в бял сатен
защо все така ме сричаш..
Защо още късам често ...

Искам най-доброто за теб,
следователно си тръгвам.

Не плача. Не тъжа. Не обичам.
Сега ми се мълчи.
Живях до привикване...
...в дом от мечти,
който сама сътворих, ...

Изминаха 9 дни от смъртта на мама,
но въпреки това, болката в мен остана.
Загубих не родител, а приятел,
а животът се оказа един долен предател!
Питам се, защо остави ме сама, ...

люлякът цъфна
и пръска с дъха си към
нас любовта си

По „Чашата на миналото“
от Андромаха (Белла)
Все по-често се връщам назад
и се взирам в детайли и знаци,
вкусът на изпитото става познат ...

Писах, бягах, плаках, чаках,
гонех образа ти всякак.
Докосвах те и те зовях.
И жива, и безкръвна бях
Отивах си и идвах пак ...

Какво съм аз? Пресъхнала сълза.
Навярно превалявала в нощта ти.
Излята със завидна лекота
за мъничка троха от любовта ти.
Какво съм аз? Молитва за любов ...