Petia Bozhilova

Фантомите бързаха да се махнат от пътя ѝ, нематериалните им тела се сливаха едно с друго и се разделяха като облаци. Тя се движеше на пръсти, придържайки се към най-плътните сенки в неосветения тунел, колкото и да я ужасяваше. Чуваше гласовете на страшниците, които се опитваха да надвикат какофоният ...

Когато опитах Доброто да хвана,
тогава от мене избяга живота.
Останах без думи, приятели няма.
Дали е ирония? Пак съм самотен.
По по̀крива капе сълза. Не живея. ...

Топлината ми не стигна.
За сърцето ми е бавно
тъмно да горя.
За окото ти... плавна
ярка картина. ...

Притворени - очите са пердета.
Броя зад тях до сто и наобратно.
Совалка не излита...даже гълъб,
сред айсберг тишина...
Светът е Лотов стълб ...

Дойдох и днес... Не ти ли е студено?
Под мрамора е ледена пръстта...
Не, няма нищо ново покрай мене...
Донесох ти любимите цветя.
Под снимката отдолу ще ги сложа. ...

Мнозина са си задавали този въпрос, при това без да са чели дебели книги и многотомни изследвания. Къде, обаче, е дефиниционната му област? Обзалагам се, че Фройд и Юнг биха посочили психологията, а опитни психиатри биха раздухали темата до степен да напишат нови и модерни дисертации. И все пак извр ...

Баба Марта се заела,
мартеници пак заплела,
че и идната година,
всеки по една да има.
Да закичим на ръка, ...

Повтаряме мечтите ти безкористни,
цитираме и думите ти честни.
Закачаме портрети по стените си.
Почитаме те - толкова е лесно.
И библията твоя - свободата, ...

едни избират
си съдбата - да пълзят
и под дънàта

Завихри ме безкрайна въртележка
от шеметни възходи и падения.
Не бе това поредната забежка
със неизбежни дребни поражения.
Любов бе всеотдайна, турбулентна, ...

Притеснил се бил някога малко...
приятел на беден Поет!
Дали ще може огледалото жалко
да издържи на ден бръснене пет?
Не се притеснявай, Приятелю - ти си лицето! ...

Когато дълго време бил си слаб...
И тежък камък... на врата си носил.
И са ти хвърляли корички хляб,
та после... да те изгризат до кости!
И болката до дъно си изпил! ...

Затръшнах всичките врати
пред дявола и Бога,
но Бог, нали е милостив,
наказа ме с любовен огън,
помилвайки ме с теб. ...

Топъл слънчев дъжд!
На кого ме оставяш?
От Изток - на Запад, всеки ден, все така...
Като истински мъж -
на ръба на Смъртта ме изправяш, ...

- Здравей, Емил. Разкажи ни за книгата "Свобода".
- Драматична история за 14-годишно момче, което е изнасилено от своите приятели. Една травма, която не може да бъде нито заличена, нито излекувана. Изключително много убийства, несправедливост и много екшън. Книгата е написана в стил "Холивудски филм ...

Днес, да си нормален вече е аморално, тоест - не е нормално, нито пък - похвално!

Прегръдка
Имаш нужда от прегръдка?
Да се вкопчиш между две ръце,
до туптящото сърце.
Да не искаш да те пускат точно тези две ръце, ...

на всички дето ме раниха
им прощавам
навярно някой тях
е наранил
и твърде много всеки ...

За злобата към жените и безразличието на света
В памет на малката Лупита
Във вестниците я нарекоха „Червените чорапки“. Защото никой не знаеше името ѝ. Намериха я изнасилена, бита, убита и захвърлена като боклук… Малко момиченце на четири години с червени чорапки. От снимката ме гледат големи сериоз ...

Разлюти се Баба Марта, дето
брат ѝ Февруари е изпил винцето.
Извика ветрове и хали.
Сняг запада на парцали.
И затърси Февруари, ...

На мен...
И най-вече на нея!
Печеля.
Вниманието й, доверието й!
Чакам я да се наиграе... или да разбере... ...

Назад за теб вратите са затворени,
не идваш вече в
спомени разрошени.
Времето трепти лежерно
и отмерва такт по такт ...

Там
Здравей, как си приятелю,
как, добре ли я караш,
още ли…
Вятърът гонеше пясъка пренесен от туристите на крайбрежната алея обратно към плажа. Вятър, за туристите, бриз за местните. Независимо кой как го наричаше, той беше един от най-верните приятели на романтиката. А от нея имаше много по това в ...

О, Джингиби, Джингиби
роди се ти под звезди,
точно на 18 юли
1837
година, която ме кара да седна. ...

Изпадналите дни от календара
се трупат в мойта мъничка душа.
А времето със тях и да ме скара,
от тях не мога аз да се лиша.
Че в крайна сметка те изграждат ...

Баба Марта идва,
с мартеници украсено е,
слагат ги и големи и мънички,
и мама, татко и дечица.
Подаряваме ги на госпожи, ...

НА АЗИЗ ТАШ
В необятностите на Босфора
се пресичат
два континента
две култури ...

Прошка ти вземи си
и уважение върни си,
прости и ти за грешките,
глупави и славни.
Днес неделя е и ...

1.
- Даааа...
- Ало, Кольо, време е...
- За какво?
- Да ставаш...Стига спа! Легнал си в десет, а сега е вече четири часа... ...

,, Но ще издържа, защото имам себе си.
Но ще издържа, защото имам силата.
Не ще нищо и никому да ме сломи - по пътя ми обсипан с висоти.
Дори да се спъна в трудностите знам, че изправяйки се, ще бъда по-силна АЗ. "
21.10.2017

Животът ми е само дъх, дори да дишам
на порции - за да пестя мига и времето.
Безумната мечта за съвършенност
и вечността са мит и сън на бремето.
Когато се събудя ще е болка - ...

И колко минути издишвах по теб мисълта.
Разтворена роза - сърцето - болеше от зрялост.
Потъна пред погледа всичко. Изчезна света.
Останаха само страхът, радостта, че сме заедно.
Очите ти в мен откънтяха с най-мощния зов. ...

Залезът докоснал хоризонта,
протяга пръсти към отминалия ден.
Наднича, иска да я зърне,
а тя нехае, очаквана…
Едва успял да мигне, ...

Не мога да забравя часовете,
проведени на третия етаж.
Връхлитат ме куршумно гласовете,
картината позната: слънце, клас.
Ръцете Ви учебника поемат, ...

Днес пред тебе, майко свята,
прекланям вирнатата си глава,
че едничка ти си на Земята
що изтриваш ни греха.
А ти ме галиш по главата, ...

Съвсем встрани и някак неуместно
Стоеше младият човек.
Дъждът пердаши силно и отвесно.
Не бе валяло тъй от век.
А спирката бе твърде тясна ...

В непознат свят
аз живея!
Това е моята съдба!!!
Опитвам се да оцелявам
всеки ден, но дали успявам?! ...