В онази нощ бе толкова красиво,
бе истинска, как щастие ме окова,
щастлив бях и ти също бе щастлива,
спомням си аз и до днес това.
В онази нощ съвсем не бях самотен, ...

Горчи животът, устремът е сладък,
а пътят води винаги натам...
И ни е равен, нито пък е гладък,
но страшно е да бъдеш вечно сам.
Какво самичък можеш да направиш? ...

Снежното в нас се стопява,
бликват пречистени мислите.
Стръкче душа избуява,
нова надежда разлистило.
Слънчева брошка от спомен ...

В селски дом, при многолюдно семейство живеело едно коте. Децата го обожавали, възрастните се грижили за него. Но най-дълго време животното прекарвало с немощна, трудно подвижна старица. Тя обичала да разговаря с мързеливото коте. Тъй като всички били много заети, а и то било добър слушател старата ...

Крила от леш висят прекършени
от гърбовете на разбити “Вчера”
Не желая близост с тях
Не понасям миризмата
Но ...

Отидох сред Звездите обругани,
останали без капка светлина,
превърнати в отчупени кристали
със кратери от адска самота.
И там ще се обвия във безкрайна, ...

Утрото над Горна баня
ме събужда със петли!
Слънцето изгрява рано –
грейват първите лъчи!
Котката протяга лапа, ...

“Синко-о-о-у, синко-о-о-у!” - проточи майка ми. “Като те гледам с какви мадами се влачиш, та душата ми се стяга. Не знам какъв ще е вторият ти брак, но първият сигурно ще мяза на манджа с грозде.
Първо се мъкнеше с оная гювендия, дето беше превъртяла километража.
После пък ти се закачи нахалницата, ...

Им дадов години со љубов,
а ми вратија со минута презир.
Си ја гледам несреќата
во истуреното кафе
си го живеам животот ...

По „Аз съм никоя, а вие кои сте?“
от Андромаха (Белла)
На Емили Дикинсън
Аз съм никоя, а вие кои сте?
Вавилонската кула докоснала Бог? ...

Деня тежеше вече от умора,
а някъде далече бе нощта!
С прибежки бързаше "Потока хора",
за нощен отдих у дома!
Той призори в тъмата бе оставил, ...

Пламък черен,
в око Му блести,
зъби бели, остри
слюнка по тях пълзи.
Нокти твърди! ...

Не съм те виждал. И не те познавам.
Усещам те по сянката и ръста.
Ако днес тебе, сине божи, съжалявам,
дали по-леко утре ще си нося кръста?
Сълзите, дето днеска съм преглъщал ...

Пак съм сам. Цигарата догаря.
Бутилката на масата стои.
Споменът в душата ме изгаря!
Капка вино в чашата искри!
Празна е. И тя като сърцето ...

Ти си корабът пострадал,
едва достигнал до брега.
Аз ли? Аз съм твоят капитан!
Морето, вярно, беше бурно.
Но, понякога, бе топло и лазурно. ...

– Елизабет, какво, в името на Боговете, правиш там?
Лизи подскочи стреснато и си удари главата. Отнякъде се чу стреснат грак. За момент този въпрос силно вълнуваше и нея, защото последното, което си спомняше, бе как… изчезва. Сърцето ѝ щеше да се пръсне, а дрехите бяха залепнали за гърба й от пот, н ...

Огън съм!
Родена от вулкан!
Огънят в сърцето ми гори!
Пламъкът изгаря всичко в мен!
Само пепел оставям ти ! ...

Какво кара хората да се обединяват?
> Няма ни добро ни зло – тях ги създава нашата мисъл.
> Уилям Шекспир ("Хамлет")
>
> ...

Мъжът се хваща за главата. Пръстите му се заравят дълбоко в гъстата коса. Поглежда през прозореца, сякаш очаква да види крадлата. Няма я, естествено. Гневът го подтиква да излезе на улицата и да започне да я търси. Колко ли време е изминало, откакто си е тръгнала? Десет минути, петнайсет? Вероятно п ...

- Хайде, почти стигнахме! - обади се Явор, като се обърна назад. Мария и Самуил бяха изостанали доста надолу по пътеката.
Пролетта беше обхванала гората.
Дърветата бяха цъфнали и ароматът на цветчета се разнасяше от вятъра.
- Чакай ни поне! - извика Мария, но вече беше късно. Явор отново се изкачваш ...

КОЙТО възкръсна
за БÒЖИЯ СЛАВА,
в сърца пребивава!
КОЙТО възкръсна
за БÒЖИЯ СЛАВА, ...

Предупреждение!
Извинявам се предварително, ако измислицата, образността и иронията не отговарят на нечие плакатно мислене!
На вратата се почука и влезе секретарката.
- Кралевич, търси те делегация…
Крали Марко кимна да ги пуска, седна зад бюрото и затвори тефтера. ...

Малчуган пита баща си: Тате, как се нарича жена, която флиртува с всеки мъж?
Бащата: Кокотка.
Малчуганът: А жена, която флиртува с чучело?
Бащата: Чукотка!

All Rights Reserved
Copyright: Lachezar Nikolov
Song written by Lachezar Nikolov.

болките – от Бог
изпитани – съдбовни
и в душите ни

Някъде там зад далечната планина
яздеше с трепета на вятъра ездача
отдавна скиташе се сам из света
и желаеше да намери смъртта си...
Сърцето в гръдта му вече тежеше ...

Имам една позната – Санда. Тя, горката, няма да е добре бракувана.
Защото живее с комплекса да не бъде управлявана. И на всичко е контра.
Каквото и да е – разумно, неразумно – опита ли се някой да й каже “Трябва!” – край...
Не и не!
Колкото и хубаво да е, каквато и полза да носи – щом е налагане отв ...

Ако някой обиди те – каже,
че Българите са диви и прости,
не му се сърди – покани го на гости!
Ако някой ти каже, че няма у тебе
капчица доблест, гордост и ти липсва култура, ...

Бягаш, криеш се в нощите,
тичаш сред тревата и щурците.
Вятърът те гони,
а ти подаваш му ръце,
търсиш в него своето сърце. ...

Старият се върна при създателя си и сега, заедно с него, злобееше от преизподнята. Ина забеляза, че го ненавижда и кълне на ум по същия начин, единствено страхът от черепа се спусна между ребрата.
Ина поливаше телефона със сълзите си, докато вървеше към Иван. Думите ѝ заглъхваха сред хлипания, безси ...

Благодаря ти любов, че ме доближи
макар за малко със поглед вторачен
а сега те моля върви си, върви,
че след тебе се смея и плача...
Не зная как е правилно да се държа ...

С неназовимо пролетно ухание
разцъфва всеки атом въздух.
Земята и небето във мечтание
любовни трепети посипват като пух.
А птиците след зимна меланхолия, ...