Не съм добре дошла в съня ти,
но трудничко ще ме изгониш.
Все някак ще минават дните,
но в нощите си с мен ще бродиш.
Дочух, че щом сънуваш някого, ...

Не съм на бурята в окото. В центъра.
А в онзи поприсвит клепачен ъгъл,
където ехото завихря съжаление
преди да го превърне в капки мъдрост.
Във центъра присвяткват остриета, ...

Ако утре до мене си ти,
светлина ще огрее във мрака,
с песен славей ще ни поздрави,
появи се, не мога да чакам!
Разтъжих се за твоите устни, ...

76
Със его Бог човекът е дарил.
Така от Себе си е Той разграничил
най-прекрасното свое творение,
когато в него с обич се превъплътил. ...

„И Странджа дивна, мълчалива…”
Прилича ми на недолюбена мома,
странна, дивна, мълчалива…
Пред нея коленичи гордостта,
когато в дебрите ѝ се залута. ...

Любов, знам, че си до мен.
Знам, че имаш име,
знаех си, че някой ден,
ще изпадна на погледа ти в плен.
Любов моя единствена, ...

Есен бе в душата ми
сега е зима
ледена и пуста
няма даже сняг
бурно е морето ...

Небето ми бродира любовта
с пулсиращата цветност на сезоните.
Усещам слънцето, дъжда и шепота им,
които ме притеглят до безумие.
И някъде, сред цялото това усещане... си ти, ...

Кой си ти в този мой объркан свят
даващ, взимайки от мен
всичко в което искам да повярвам?
Ще застанеш ли до мен
или продължаваш… ...

Очи не ти трябват да виждаш...
но трябва ти просто душа...
душата, която обаче...
захвърляш
тъй лесно ...

Още при сътворението на света Бог е отредил жената да бъде спътница на мъжа, негова опора и майка на децата му. Макар през вековете мнението за нея да се е лъкатушило между образите на светица и грешница, тя е покорявала с чара, красотата и силата, с които е дарена. Да, жената може да бъде и светица ...

Не чу молитвите ми Бог –
да ме направи Ева –
вярна, покорна и блага,
готова да дава, дава, дава...
Вятър ми сложи в душата, ...

Може да бяха поне на сто,
жилави като корена
на онова стогодишно дърво,
дето расте в двора им.
Къщата – колкото птиче гнездо, ...

Коприна е душата ми приятелю,
коприна е...
От финни нишки е тъкана
от любов и тънка свила.
Докоснеш ли я-оставя мекота ...

Обичам те...
(помня, да, ти ме отвлече)
Обичам те...
("нежна тръпка" май ме нарече)
Обичам те... ...

Животът като черга пъстра
по дните се търкаля.
Понякога тежи ни кръста
и шапката ни стяга.
Ругаем го (непоетично) ...

1/Демагозите пак се кълнат,
че със Доброто ще вървят,
но със Доброто от което,
ще си пълнят истински ШКЕМБЕТО!
2/Една персона се изпъчи, ...

ЗИМНО СЛЪНЦЕ (редакция)
Р. Чакърова
Пропусна зимно слънце през очите си
премръзналият ми от тишина прозорец.
А слънчевите зайчета разплитаха ...

Начална точка...
Една небрежна синева, по стъпките ми пак се сипе,
а в нея твойта тишина, като разсърден вятър вие.
Затворена стоя сама, във свойто тайно измерение,
по стари древни правила, напред вървя със нетърпение. ...

Поминав покрај нашата куќа,
за двесте луѓе.
Знаев дека е празна и пуста.
Патот што со врзани очи
можев да го поминам, ...

Чувствам и пиша, пиша и чувствам, вече съм случена,
случки не искам, само да пиша във песен разчупена.
Душата ми е гола и дъждът вали, мъглата се стели.
Слънчеви стъпки, букви и пътища – душата е случена,
животът е песен увита в мечти, а текстът е чувството. ...

Живеех, както животът ми позволи да живея.
Пеех все същата песен, колкото мога да пея.
Не позволих на миналото да ми бъде съдник.
Не допуснах да заприличам на уморен пътник.
Открих как всичко, което става, има своя смисъл. ...

Все си мислеше, че ще е по-голямо. Някой огромен казан, като на вещица. Но това не беше по-голямо от супник. Дори можеше да си представи, че вътре има супа, ако не бе стичащото се сребро по страните му.
- Сложете ѝ маската. – нареди Върховният съдия.
Елизабет подскочи. Маска? Каква маска, в името на ...

Поиска пак да бъда жива.
Дойдох от мъртвите поля
на някаква пустиня дива
в карирана пола.
Но неотменна е смъртта ми ...

Една звезда – отгоре мярвам,
огрява моите мечти.
А даже още и не вярвам,
че тя за мене днес светѝ
Но аз вървя към нея още... ...

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша.
В хамбарите тичат уплашени мишки.
Гайдарят допива поредната чаша
и козия мях ще надуе с въздишка.
Два чана – за дългото нямане знаци – ...

Къде принадлежа и къде да избягам. Ходих надалеч, но се оказа невъзможно Аз-ът ме следва на всякъде. Тъгата от която не мога да се отърва. Под една или друга форма се явява, но винаги е част от живота ми. Дали това е просто в човешката природа или аз съм сбъркан? И защо по дяволите някак си ми харес ...

Тя, истината, никога не ще бъде изказана. Боят се много хорицата от нея – ще речеш, че е хала или стометрово цунами. Много го боли, когато я чуят, видят или катастрофират с невъобразима скорост в меката ѝ повърхност.
От памтивека тя ги ужасява; симулират фалшиво напомпена смелост, но не се получава ...

Ръцете на мама
(на мама Йорданка)
Две старчески ръце, положени кротко в изморения ти скут. Вече не могат да работят, но пръстите не спират да се движат и да предат невидима нишка. Тези измъчени ръце, покрити с кафяви издайнически петънца говорят на своя език. Артритни възелчета са се настанили по ст ...

Пръстите ѝ непослушни
галят спомени за двама –
шарената стомна сгушва
хризантеми и циклама.
Старите нозе обхождат ...

No Mercy for Einstein
It’s my simple thought – since years when I was a teenager. I like all works of Einstein. I admire and adore Albert Einstein and his works. I think he is even now – 2018 – misunderstood. Why? Why I think so? Or why he is misunderstood? Many physicists, even famous ones, during ...

Защо ли гарванът над дома ми прелита!?
И защо кукумявка му преглася в нощта...
кацнала там на комина!
На моята къща, където израснах тогаз.
За вярата... времето мое отдадох... ...

Дървета в мен растат
с дълбоки коренища
сека, горя ги аз
в моя свят подтиснат.
Коя звезда е твоята, ...

Мълчана водица, мълчана
отпусна ми снощи геранът.
Изкъпал във нея луната,
послание бе ми изпратил.
Дали пък не крие магия? ...

Здравей, приятелю стари!
Коя съм? Не ме ли позна?
Онова момиче от безгрижното детство
Привет!
..поне ми помахай с ръка ...

белезници
за ресници
и клепачи -
робство значи

Нова година! Какво по-различно?
Начало на нови, надеждни мечти?
Може би луд съм и не откривам,
смисъл във тези напразни лъжи.
В петък 13-ти реших да напиша, ...

БЯГ
на поетите
Препускат дълговласите коне
тъй, сякаш че не стъпват по земята.
Сивее в гривите уплашено поле, ...

Да можех само – бих стъкмил компот от юли
и бих ти го поднесъл в дар,
та есенният вятър щом забрули –
на времето да бъдеш господар!
Дори частица дъжд да падне върху твойте плèщи ...

Ще помня винаги когато за последно погледна в очите ми. Прогледна чрез тях и видя много... видя всичко, което не трябваше. Видя себе си след три години, видя се щастлив и примирен, видя се обичан видя се баща.
Видя, че света и съществуването ти са различни от сегашните ти представи, сегашните ти заб ...