В СЪРЦЕТО НА СЪРЦЕТО
Росица Чакърова
От топла нощ ли е това ухание?
От вчерашния грях ли е вината?
Днес слънцето усмихва се с мълчание... ...

Нощта и денят са другари...
откак съществува светът...
Нощта ни задава въпроси...
денят отговоря на тях...
Денят ни дарява със слънце... ...

И съм си кротичък, и свит,
не съм обаче и прикрит.
Душата ми е бял памук
и винаги съм земен- тук.
С приятен мирис съм на мъж ...

Душата ми е пълна с обич,
тя е която до безкрай дарявам,
тя е само за вас
и нея към сърцата ви отправям,
и моите сълзици чисти, ...

Кой ме е орисал – свян, та свян -
цял живот те чакам да посегнеш.
Нямам страх, кадих си с благ тамян
и се молих - дим да не изчезнеш.
Време ми е, млада овехтях ...

Бързам сякаш дяволът ме гони. Сърцето ми думка като лудо, аха да изхвръкне. Още не мога да дойда на себе си. Не е за вярване, че съм на улицата. Що ми трябваше да се захващам с подобна история. Да ме пита човек не мога да отговоря. Пусто женско любопитство. Кирчо - мъжът ми - много ми харесва. От ги ...

Кой страда повече...?
Дали този който чака вечно...
Да той страда много, чувство е човечно.
Но има вяра в него и тя го държи,
той чака но и вярва че то не е безконечно. ...

Паѓа ноќ
тонам во длабок сон
црни цветови растат во мојата душа
не заради тебе што си одиш
заради другите што остануваат во мојот живот ...

Моя родино! Татковино и огнище силно,
в моят свят светилото ми сгряваш милно.
За твоят топъл огън днес живея и милея
и своят вечен порив да скрия не умея!
Живееш в мен, като вкус на хляб омесен ...

Погача меси стара майка,
за свойто чедо в пуста чужбина.
Припира, бърза. Брашното сее,
че утре там отива роднина.
На дървена маса тестото слага, ...

Черно-бяло гърне врящи чувства,
три щипки Хумор, лъжичка Тъга
плюс известно количество сладка Нега,
стрък Емоция прясна и Соло изкусно!
Любим изпълнител и тема любима! ...

Тишина. Размяна на погледи, облечени в целофана на залепени с ефтино лепило усмивки. Копия, разменени наум, а в сърцата властва само мрачното съжаление за поредния неуспешен дуел.
Тишина. Няма мисъл, окрилена с мекия пух на ангелски криле. Не подскачат като топчета за пинг понг старите спомени с мир ...

Разболя се Кума Лиса,
Кум Лисан съвсем се слиса.
Пъшка Лиса и трепери.
Кой лекарство ще намери?
- Слушай, мъжо, Лиса рече, ...

Каквото имах го дадох.
Каквото нямах го взеха:
право на избор,
на любов,
на мечти, ...

В този свят пълен със лъжи,
трябва да си безчувствена гад,
за да не те боли!
Трябва да си печен, трябва да си
корав, трябва второто ти име ...

...Усещане вълшебно,
обикалящо световете,
осветяващо всичко
като танц от светулки,
тъй ярко и безкрайно ...

Времето, прекарано в ареста, ме е изтощило както физически, така и психически. Срам ме е не толкова за стореното от мен, колкото за глупашката ми убеденост, че е виновен мъжът й. Хубаво е, че поне ми се размина затворът. Но трябва да плащам обезщетение за нанесена лека телесна повреда. Шефовете ми в ...

Наша Нона е кокона!
Фръцка си фустана,
светка със гердана,
с шарените чехли тропка...
Хич не ни е свита! Кротка! ...

Пих вода от водопад във планината.
Той каза ми: Чрез изобилието съм роден.
До него над реката пееше дъгата,
че част съм станал от магията им днес.
Събух ботуши и захвърлих дрехи, ...

Идете си
Безумна съм, различна съм,
такава ме помнете.
С лъжите не свикнах.
Горда съм , да! ...

Аз искам да забравя как боли
от скритите надежди и миражи.
Под кожата ми времето гори,
душата ми е вулкан очакване.
Тя срещата ни беше кратък сън. ...

27 декември
Този ден Г-жа ...сон беше вече на работа. Извини ни се, че малко късно пожелала да си вземе отпуска между Коледата и Новата година и колегите й я изпреварили.
Г-н ...сон, от своя страна, заяви, че имал среща в Клуба по бягане. След една злощастна невропатия, при която цяла година беше на ...

Дните ми бягат нагоре по времето,
стръмни са нощите, в облачен хлад.
Имам ли още остатък за вземане,
грешките ресто не връщат назад.
Остри бодли ми поникнаха в стъпките, ...

понякога се случва така,
че когато
зимата наближава,
въздухът не е
толкова остър ...

Надеждата последна умира
Да отворя прозореца, но страхувам се –
да не би отмалелите пръсти да премажа
на всичките Нощи нелюбени, а молят се –
за „последна вечеря” висят над паважа – ...

00,00 – 00,30 часа.
Немлада вече, но със запазен търговски вид, както вика един приятел. Ниска, трътлеста, с развяна широка пола. Върви енергично, чувства се тук като у дома си. Кима ми и сяда в един от столовете край масичката. Аз не мърдам от директорския стол, наблюдавам я…
След малко се сеща защ ...

Поисках да видя
небето отблизо.
Отворих очи и се гмурнах
след твоята риза.
Тя пътя ми сочеше - жълто петно ...

Това е животът-
никога не си
достатъчно адекватен
за него,
и той пак ти се случва.

стихът прозорец
е към любовта и най
омрàзобòрец

Знам, че е зима, а ти си далеч,
а в погледа виждам единствено скреж
и хората ходят, изгубени в сън,
и всичко е свежо от мъка...
До огъня пада свята сълза ...

Какво пък?! Връщам ви ключа.
(железния, не този за сърцето)
Няма вече да мълча!
Калинките събирам (в чувал),
нарамвам и щурец - заспал. ...

Твърде рано е… няма даже седем.
Твърде късно е… да се променям
За теб или като част от клуб № 27
Меня се неусетно в личицето,
Може би в косата, ...

Контейнер за душевни отпадъци,
настани се в мен болезнена тъга,
минути ни делят от пламъци,
хвърли ми факлата и нека изгоря!
Допуснала бях живота да ме мачка, ...

Гара
наркоман бяга
закъснение.

Ноември се превръща
в миг в сетната жарава...
Прибрал се топло вкъщи...
Мъглата вън остава.
Клонакът - там - съблечен ...

Трудно ми е.
Тъжно ми е.
Мъка трудно се прикрива,
ала вече свикнах да го правя.
Лесно може щастието да закрива ...

Детенце бях..
не знаех нищо за живота..
... не знаех кой е Бах.
дремеше ми за Бетовен..
Исках само нови гащи.. ...

Излезе духът на мъртвец,
лежал в гробище пространно.
Носи в ръката си тежък свинец,
гледайки през дупката печално.
Носеше се сред другите мъртъвци ...