НЕ ПОЖЕЛАВАЙ
Десетата Божия заповед гласи:
" Не пожелавай къщата на ближния си, не пожелавай жената на ближния си, нито слугата му, нито слугинята му, нито вола му, нито осела му, нито какво да е нещо, което е на ближния ти."
Изглеждаща безобидна, тази заповед всъщност има дълбоко съществен предупре ...

Аз съм Дороти, не Доротея
и със птици не се рея.
Имам сребърни обувки
със токи и с ярки джувки.
Тропна ли със тях три пъти, ...

Тя беше като плащ тореадорски.
Жена в червено е жена мечта.
Различни бяха мненията хорски,
видели я да припка под дъжда.
Един усетил, че жарта изстива, ...

Днес ме нещо озари,
любовта е връзка между две души!
Няма граници, няма правила,
просто изборът на две сърца.
Идва без да пита, ...

След мен ще имаш ли въпроси,
дали ще спокойна във съня?
В сърцето си все още ли ме носиш,
ще бъдеш ли със влюбена душа?
След мен дали ще си щастлива, ...

Скришом в сърцето мечтая за изгрева. Този:
събуждам се, няма го никакъв вече света.
Светла усмивка лицето ти спящо преброжда,
красив си, Любими, красив като детска мечта.
Лъч, изоставен от юлското слънце, Любими, ...

Ономастиката е този раздел от филологията, който разглежда произхода и значението на различните имена. Тя не е застъпена като учебна дисциплина в основното и средното образование на България. Това е една от причините мнозина българи да не са чували за тази наука.
Балканите са обширно пространство, в ...

Две самоти сиротни
се срещнаха случайно
и помежду им кротна
внезапно чувство тайно.
А те го спотаиха, ...

вълни прииждат към брега
понякога вълните ни обръщат
във неочаквани посоки
вълните всъщност са годините
които отминават но пак остава ...

- Какво стана със Зоран? – пита жената.
- Прибрал се е вкъщи. Напуснал общежитието.
Жената ме изгледа учудено.
- Майка му е виновна! Щом разбрала, че Зоран се изнесъл от тях, казала, че щяла да продаде апартамента. Зоран много се разстрои. Как така да продаде апартамента?! А той къде ще живее? Ами б ...

Откакто Дядо
Вазов - „Аз съм българче...“ -
възкликна, всяко
българче Родината
си още пò обикна!

Главите на бухалите всичко виждат,
без мъката на сърцето, може би.
Но ние си мислим, че те ни разбират,
а всъщност сме просто сами.
Не знам ти разбра ли как аз те обичам, ...

Сън… Реалност…
Тая нощ сънят дойде във вид на говедо…Не, не някое от поляната с жълтите павета, а истинско. Такова – сиво, кротко, безрого, И ми вика /ама това на сън, бе! Алюзия, както ни учеше другарката Андреева навремето/:
- Хората? Какво сте вие, хората? Двуноги с проблеми. А ние, говедата, сме ...

Аз, клетката, и Тя, Птицата
Тъй си изтъняла, Душице,
моя тъжна флигорна,
нелетяла в синевата птица -
как си, мила моя морна? ...

Той във сенките се свива...
Той от сенките краде.
От живота ти отпива,
иска душа да му се даде.
Той оглозгва дни и нощи ...

Тихо стъпвам, любов, скрих в сърцето съня си
с тъжен есенен лист замаскирах следите
тази твоя усмивка, толкова истинска
още пари до болка, отвътре изгаря очите .
Все я виждам, любов - и насън, и наяве ...

Без теб няма любов.
Всеки ден,
откакто си тръгна.
Връхлетя в живота ми като ураган.
И по същия начин ме напусна. ...

И ако пак усетиш болка в гърдите,
И както преди е силна, гореща...
И ако отново напират сълзи от очите -
Ела при мен - аз съм насреща.
Аз съм онова подкрепящо рамо, ...

Љубовта е приземјена во реалноста
на моето лице паѓа среќен дожд
децата го земаат овој лажен свет од хартија
го потопуваат во вода
за да го исчистат од немири ...

В рухващото планинско село Божур съществуваха баба Катя и циганчето Данаил. Китното местенце, курдисано на края на света, бе почти обезлюдено – само двамата приключенци развяваха калното знаме на трудния живот оттам.
Старицата бе загубила мъжа си преди много, много години. Димо Николов се спомина не ...

Вечерта на бдението беше адски тягостно. Борил си седеше с децата си, а Криси гледаше да стои отделно. Алекс я нямаше и вече нищо не ги свързваше. Само ние с Дари ходехме ту при единия, ту при другия. По някое време аз се прибрах да видя децата и я взех в нас, нямаше смисъл цяла нощ да плаче до ковч ...

Нямаше те с дни, години,
тъгуваха за теб роднини.
Кажи отде си идеш?
Кого копнееш днес да зърнеш?
Броях минутите, в нощ будувах, ...

Венера среща Юпитер в мъглявината
поглеждат се за малко и продължават пътя на въртене
не могат да се слеят във едно, но се привличат
и някога пак ще имат среща за минута време
Две планети ни напомнят за душите ...

Понякога Те
говорят.
Понякога
те раняват.
Понякога Те ...

Защо истината сърцето ми съзря?
Защо двустранен инструмент държа?
Черна кръв във мен тече,
а аз на друго се надявам.
Протягам ръката си към теб, ...

I.
She walks in beauty, like the night
Of cloudless climes and starry skies;
And all that’s best of dark and bright
Meet in her aspect and her eyes: ...

Честит Рожден Ден - Странният АЛ
Ден Рожден Ден, Ден Рожден Ден Честит!
Ден Рожден Ден, Ден Рожден Ден Честит!
Своя ден рожден празнуваш във годината веднъж!
Нека с биричка и броколи се всички нагостят! ...

Sanremo 2005
--------------------------------------------------------
Ле Вибрациони - Където и да отида...
Санремо 2005
----------------------------------------------------------------- ...

Обсебен е от нея, тя заета
Да го обича под това небе
С любов голяма колкото планета,
Дори и повече
Да кажем двe. ...

АЗ
Ако някога животът те хване за уши.
Не пускай руля!
Продължи!
Дори бурята да е голяма ...

Кокичето изумрудена коронка
над снега показа,
ах, колко е прекрасен
тоз вълшебен свят,
тихо се усмихна, ...

Утрин. Ръмеж – спокоен и тих! Прихлупеното облачно небе се оглежда в локвите от среднощния дъжд, а улиците сиви и мокри са някак самотни. Сълзливи, оголели, стъблата на дърветата чернеят, а клоните им обезпокоително се перят напосоки. Устоялите на вятъра листа, днес окъпани от студения дъжд, отронва ...

Не бях идвал от доста време.
Отворих вратата, последва изскърцване, тихично шепнейки и връщайки ме назад към детството. С прескачането на прага усетих аромата на боб, който къкреше на старата печка Вулкан. Дядо правеше цигари на машинката, която лично му била подарена от Бай Тошо през Соца. Поне так ...

ЗА­ЩО НЕ СПИШ, СЪР­ЦЕ?
Генка Богданова
За­що не спиш, сър­це, ко­га­то вси­ч­ки спят?
Под зве­з­д­но­то не­бе въл­ну­ват те, шу­мят
сред ти­ши­на­та сън­на ме­ч­ти – мо­ре без­дън­но. ...

Защо така бе, мили мой,
вървиш встрани на зиг и заг?
Върви направо – без завой
във тоз живот немил-недраг.
Върви напред, върви натам ...