Александър Пушкин
Есен (1833)
Превод: Мария Шандуркова
"Какво ли не влиза тогава в заспалия ми ум?"
Державин ...

You can tell by the way she walks
That she's my girl.
You can tell by the way she talks
she rules the world.
You can see in her eyes ...

73
Дали на улицата в дрипи си живял
или на кралство мощно бил си крал,
в света важи всемирния закон –
вземи за тебе, колкото си дал! ...

Отдавна музата ми - взела-дала,
натрупала е пенсионен стаж...
И май сега на отдих се отдала
на някой екзотичен супер-плаж!...
Плацика се, невярната, в водата, ...

Студено е — няма деца на поляната
и няма сърца за човеците снежни.
Тъй рано е още за пролет засмяна,
че няма обичане, няма копнежи...
И няма надежда, и няма запитване ...

Видя я. Видя я! Лежеше свита на една страна, малко по-встрани от основната група, която бе затрупана от разбитата врата. Хлъзна се по пода и падна на колене пред нея. Роклята на майка ѝ беше изцапана с кръв, по тялото ѝ имаше следи от подметки. Косата ѝ падаше пред лицето ѝ и Елизабет много внимател ...

Всеки огън гасне,
всеки човек умира,
всяка книга свършва,
всеки влак спира.
Нашата книга ...

Да се смаля до точка тишина
и тя да е достатъчна за всички –
за ровещата в кофите жена,
за стареца със детската количка.
За алчния – че никога не спи, ...

Раждане на Добротата
Един позастаряващ редник....
в огромната пехота на Всемира!
Дългът все още ме обсебва,
а границите – в тъмното събирам. ...

Ще се превърна в облаче бяло,
ще заключа всички врати...
ще се скрия в най-далечния ъгъл..
и ще видите щом завали!
Ще сбера всички бури и хали, ...

Говори ми, умолявам те!
Аз целият съм в слух!
И ме разбери ако можеш –
без да се чувстваш длъжна
да ми простиш непростимото. ...

.Любовта е обещание. Любовта е сувенир. Веднъж дадена, никога не може да бъде забравена. Не я оставяйте да изчезне.

В сладостна нежност
притихва Вселената.
Пее любовта.

Един Таласъм се мята ноще у мен –
за миг се протяга, па тръгне да броди –
ха до сърцето, ха до ума –
стисне го, тях – ги разтяга;
в Паметта ми надникне, па рови… ...

ЧЕРВЕНАТА РЪКАВИЧКА
(Из „Дядо, разкажи ни”)
– Защо плачеш, миличко?
Дядо Петър протегна ръце към Катето, сложи я на едното си коляно, извади чиста кърпа от джоба на елечето си и избърса сълзите на разплаканата си внучка.
– Изгубих си ръкавичката – изхлипа Катето. ...

Алчността ще ги погълне някой ден. Ще ги погълне докрай. Поне ги събра заедно. Завинаги! До баналното ”докато смъртта ни раздели”… Тя няма да закъснее. Защото алчността е нейната по-малка сестра. Тя поставя началото. Но няма край, защото смъртта е безкрай...
-Хайде, прибирай се да не взема пръчката, ...

Всуе ли изправих се аз пред съдбата...
всуе ли оръжие взех...
всуе ли с безбройните, зли легиони...
кръстосвахме огън и меч?
Всуе ли жадувах отново за царство... ...

Още от малка тя мразеше мъжете. Живееше в квартал, в който насилието срещу деца и жени просто някак си беше нормално.. Като гледаше държанието на някои бащи просто и се искаше да ги убие. Не понасяше мъж да пие като животно до сутринта и след това да се прибира в къщи не знаейки на кой свят се намир ...

Имам нужда от теб.
Имам нужда да те обичам.
Нужда любовта в душата ми да видиш
и всичките нощи, в които съм мислил
за теб - със нежност и любов, ...

в една страна на
словото кърмилно - днес
е то безсилно

Отхапах пак от странния си сън,
и дълго бях в космична необятност,
събудена от светъл страстен звън,
сърцето ми потрепна с непонятност.
И пак забързах в този коловоз, ...

11.
Вечерта изкарахме у дома. Юлина беше донесла нещо, купено от магазина, хапнахме, дори пийнахме – без Пламен, който въобще не харесваше алкохола. Сетне аз разпрострях малката печатница по мърлявия мокет, Пламен извади моливите и започнахме. Юлина седя зад гърбовете ни известно време, дори се опит ...

Порта затворена отзад,
напред - път белоснежен
и последен стръмен скат,
някога толкова далечен ...
Няма как, ще го изкачвам, ...

Когато мъката душата ми налегне,
когато черна мисъл в мене тегне,
когато болестта тялото ми дебне -
все за тебе мисля мамо!
Когато страх ме е от нещо, ...

Празен силует,
без лице,
но някак знам, че той е твой.
Дори мирисът напомня ми за теб
и че нявга бе и мой. ...

Много пътища в живота има -
доброволно тръгнах по един от тях.
В пролет, лято, есен, че и зима
сях, плевих и носех тежко,и не спях...
Стръмнини изкачвах все нагоре, ...

Думите ми полетяха...
с крилете на любовта отлетяха
в безкрайната синева на световете...
до сърца благословени...
... и в тишина споделени... ...

И без тебе сум убава
ама сум мртва природа
и без тебе е добро
ама не е совршено
моето пешачење ...

Ах, каква си хубава, любов,
когато идваш за последно.
С очи изпълнени с живот,
който получава се обредно.
За нас, поредните ти грешници, ...