Поднасям извинение на нашите медици.
Опитват се неравния ми пулс да усмирят.
В монитора се взират доцентите скептици,
решени на загадката ключа да разберат.
– Сърцето ви, госпожо, в аритмия попадна. ...

Селянката
Селянката сутрин става рано,
за да издои козата,
след това си почива докато закусва.
После копае малко в градината ...

Част I
Беше студена зимна вечер в къщата на едно забравено от Бога селце. Малката Джеси , дванадесет годишно дребно момиченце с черна коса на букли и блестящи пъстри очи, стоеше навън, седнала на стълбите и гледаше звездите. Свиваше малките си ръчички на юмручета и подухваше в тях, за да ги стопли. ...

От тежка дума,
една сълза роди се –
огледа се, изстена и побегна.
След нея още една претърколи се,
не понесе и изчезна.

През април
Виното беше тежко
Цигарите – дълги,
А ние –
Малко или много – влюбени ...

По съботната ни повеля,
ще си поспиш и във неделя.
Ще се събудиш ти в леглото
и с тежест още от мерло-то,
ще осъзнаеш,че ме няма... ...

Вечер.
Тъмна метафора
върху белия лист!
Стих самотен.
Тих пламък лиричен! ...

Вали тихо, напевно…
На липите в листата
дъждът нещо шепти.
Денят очите си
бавно затваря, ...

Лоренцо Фрагола - Изведнъж
-----------------------------------------------------------------------
Autori: Federica Abbate & Gianclaudia Franchini
------------------------------------------------------------------------------
Автори: Федерика Абате & Джанклаудия Франкини ...

Франческа Микелин - Да разделяме сърце
-------------------------------------------------------------------------------------------------
Autori: Federica Abbate, Matteo Buzzanca, Ermal Meta & Francesca Michielin
---------------------------------------------------------------------------------------- ...

С всяка стъпка достигам луната,
приседнах до запалена от теб звезда,
която ще огрява вечността ни
от утрото до края на света.
По скрити пътища ще лутаме, ...

„Чуй
как ми бие силно сърцето ти.“ | Wisława Szymborska
накъсва ми се дъхът ти
от близостта
настръхва ми кожата ти ...

То беше дъжд, то беше чудо
То беше дъжд през таз година.
Във селото валя през ден!
Това е главната причина
да съм в нехайство обвинен! ...

Чудиш се
с какво
си я заслужил
и накрая тя си тръгва.

Моя любов! Мое сърце!
Ти, нощна птицо, не спиш.
А аз само притихнала слушам
диханието притаено.
Безумно влюбени, душите горят ...

Господ ми сменя децата с минути,
всеки миг виждам различни дечица –
слабички, малки, с бузки надути,
високи, стройни... Все нови личица.
Образи мили, а толкова нови, ...

До кога ще вървим без път и посока,
за да стигнем до себе си или нашето аз?
Открих се във тебе - живях и летях -
живота споделяхме... Щастлива ли бях?
Какво не достига за зрънцето щастие - ...

Как Хитър Петър засрамил един шарлатанин
(българска народна приказка)
„Един богаташин държал слово в църквата и разправял, че господ е дал богатството на богатите, та затова те помагали на сиромасите и не ги оставяли в нужда.
Там бил и Хитър Петър и като свършил богатият словото си, поискал да благо ...

Смъртни са безсмъртните,
а уродливите са с почести…
Плющят в лицето ми с отрови,
като бичове,
червените реки по мен се стичат, ...

В китната, обична Тракийска низина,
скътано е село, като други,
в него има малка къщичка, една -
която спомени у мене, буди.
С лястовиците под нейната стреха, ...

В определени мигове от живота си изглеждам твърде студен. Студен до такава степен, че лесно човек може да си помисли, че аз не притежавам никакви чувства. Неведнъж ми се е случвало да получа етикет като: „мрачен“, „надут“, „безчувствен“, „зубър“ (колко ли души знаят значението на тая дума) и т.н. Ис ...

Няма да нося часовник,
аз се сверявам по късче небе,
по слънцето дето отмерва
мигове Рая със тебе.
Няма да спра и да плача, ...

Къде изчезнаха копнежите?
Какво се случи между нас?
Защо измъчва ме съмнение?
Защо не вярвам вече аз?
Ти помниш – огън ни гореше! ...

Искам да съм турист швед -
в България камериерка да ритам
и за мен да няма закони, ред,
та да правя каквото си искам, без да питам!

Люби я със дъжд от целувки,
ирисът ти да ѝ бъде огледало,
накарай я да плаче да те къса
кожата ѝ мокра, нека пламне.
Излей във жилите ѝ топъл восък. ...

Всяка сутрин
имам сеща с Вятъра
да му измитам следите;
и с Къпините –
да почиствам бодлите им ...

И след като се любим да те питам,
от въглени на страсти, след пожара,
когато изморени ще утихнем –
какви ли други чудеса ще стават?...
Аз знам, че вероятно ще заплачем, ...

Дъжд в душата
Вали на вън! В душата ми вали.
Боли на сън! На яве ме боли.
В окови съм от тебе окована!
Измамена, от тебе не разбрана! ...

Понеже всеки ден пътувам
гледам некролози докато чакам.
Чета, поглеждам снимки, умувам
дали човекът се радвал и плакал.
Имал ли си е негови красиви мечти ...

Вярвате ли?! Вярвате ли всички?
На лавина думи – празни, лаконични...
Вярвате ли, в шепа диаманти
в шепа, остарели музиканти...
Тичайки, със слънце във сърцето, ...

Една муха
отхвърли друга
и тя започна да се
блъска
б ...

Винаги е било много по-лесно да
да чакаме слънцето, вместо да го търсим.
Винаги е било много по-лесно да
обвиним луната, вместо да и вярваме.
Винаги е било много по-лесно да ...

Прозрачни капчици вода...
Кристали звънки се редят,
играят в бяла пелена,
преплитат сенки и шумят.
Нагоре мами ги върхът ...

Тротоарът, обгърнат в сиво,
в малки квадрати и малки черти,
с парапет, от желязо – ръждиво,
отгоре му, някой се суети!
И сред толкова хора и думи, ...

от самотата
тъгата расте и се
случват словата

НА МОЯТА МАЙКА
От деня рожден за мен е отредено
с чест да дишам и живея,
че син съм на сърце от чувства обгорено...
Сърцето на жена – моя майчица и фея! ...