На устните ми думите замръзват,
преглъщам ги и стискам мисълта,
мечтите за любов отново дръзват
да изпълзят от дълбините на гръдта.
Затрупани от много тежки клетви, ...

Автор: Генка Богданова
Твърдо реши баба Дана:
Трябва с фитнес да се хвана!
Да, ще трябва да спортувам,
че ужасно се срамувам ...

Не ме въвличай в твоя свят,
била съм там за кратко.
Забавен си, безбожно млад.
Нагарча ми от сладко.
Не ме ухажвай. Имаш дар – ...

Непоправима е само Смъртта...
Онази пръст, която ще притиска...
Но изход има винаги във любовта –
само истински стига да я искаме...
Непоправима е онази глуха нощ, ...

Ако кракът ми се подхлъзне
и повлече към пропастта,
ти с крак ще го препречиш бързо.
Ако ръцете ми измръзнат,
преди да стигна до целта, ...

Попитай ме дали съм те забравила,
попитай ме дали си спомням всичко,
дали съм преживяла с теб раздялата
и за ОНАЗИ НОЩ попитай.
Попитай ме за стаята, в която ...

Смях,
умирам си от смях...!?
А дали е така... Кой ще ми каже!?
Май всичко е лъжа, щом чакаш
от някой похвала. ...

Сънят ми твоя образ мил рисува
с неописуем стил и лекота.
Преливат се нюанси в красота
и нежността ти цялата танцува.
Наслада е... Изкуството-мечта ...

Знам, че може да вали
сняг, когато вън е лято,
от студа да заболи,
да се вледени земята!
Откъм северно море ...

Как лекичко се стелеше росата,
а вятъра подухва от далеч.
Разхождахме се ние двама,
с мисълта за обич и копнеж.
Държеше ме със силните си длани, ...

Верен на себе си остани и
смело с глава вдигната по
своя път върви. Не забравяй
ти, че сърцето да лъже не
умее и от оковите на тъмата ...

Симеоне, само ако знаеше,
че светът се е сринал
в краката ми.
Симеоне, само ако бе видял,
че в деня, в който се появи ти, ...

Биаджо Антоначи - Обичам теб
-----------------------------------------------------------
Autori: Biagio Antonacci
---------------------------------------------------------------
Автори: Биаджо Антоначи ...

Усмивките са лукс,
а ежедневието -
десет пръста в раната,
незначителна промяна,
и застраховка – ...

Не ми се спи… Така не ми се спи!
Да те сънувам вече никак не умея…
А времето рисува без бои –
директно върху спомена вилнее…
И избледняват твоите черти, ...

Не ме мислѝ, аморе. Оцелявам.
И само аз си зная как.
Онази стара болчица отляво
все още ме държи на крак.
И дава смисъл на деня ми – ...

Когато розите вехнат
и плачат те в самота
и тъгите в мен отекват,
когато за мен няма красота,
когато напразно за теб мечтая, ...

Кажи, море, кажи
защо вълните си не спираш,
какво те мъчи да не спиш
и на талази ме промиваш?
Кажи, небе, кажи ...

Имам нужда просто да забравя
този свят осеян със бодли.
Друг по рози да върви изправен
и от щастие до кръв да го боли.
Лунно е - душата ми отлита. ...

УБИЙСТВО!!!
Зов за помощ, нечий глас умолява...
Близо съм, дистанцията се стопява...
Отчаяни молитви нарушават тишината...
Силен гръм в далечината... ...

В слънчев ден като този
как искам откритото небе
дупка своя да отвори
от милост, вяра и сърце.
Да пръсне от недрата сини ...

Седна да изпие една бира в механата. Беше лято, малко след пладне. Не му се стоеше в заведение на открито, тук беше пълно с такива. Жегата беше плъзнала навсякъде и гумите на колите съскаха като змии върху асфалта.
Видя дървената табела с надпис „Механа” и влезе вътре. Помещението беше просторно, би ...

Имаш ли ваза?
Може и леко счупена.
За полските цветя
от полето на чувствата ми.
Отнеси си ги вкъщи. ...

Понякога се чувствам
тъжно
за комарите –
готови са да ни
целуват ...

Не сте неземни божества
дошли от приказна страна.
Не съм ви аз нает прислужник
и вие ходите във нужник.
Не сте безсмъртни богове ...

В двора на дядо
е черешово и слънчево,
много хубави рози,
кой ги полива сега?

Бездънната лавина на живота,
покрива с воал лицето ми.
И опростено някак стене,
в небитието, като връхлита,
вика и завива. ...

Обичаш ме... отново съм ти мила,
горчи ми във устата... див бадем,
на кестен във обвивката се крия,
страхуваш се, че няма те във мен.
Да, няма те... е повече от ясно, ...

Трите са си заедно и са първи дружки,
ходят си навсякъде с грим и или без грим,
трябва или не те заедно се гушкат,
Прави гушнати решили сме да спим.
Те много са учтиви но щом се амбицират ...

Отесняха ми всички пророчества,
олющи се всяко “анти”.
Ритуално прерязвам вени
с две пълни пазарски чанти.
Спирам се в храма, където ...

Отвява вятъра тленното,
отвява мечти и надежди.
Oстава само чувството на липсваща свещ,
която със светлина ни заливаше
огряваше пътя ни, светеше... ...

Осъдени души.
Ще дойде вечер. Тягостно. Едва.
Пакет цигари. Чаши – две.
Бутилка премиум - "Кортен Сира́"
а сиренето – френско. За мезе. ...

За попа, който крадял черковните дарове
(Българска народна приказка)
“Имало един много алчен поп. Всичко, що оставяли богомолците за църквата, го турял в джоба си, – мине и обере всичките пари от иконите!
Научил за това Хитър Петър и рекъл:
– Няма да я бъде тая работа! Ще го оправя аз тоя поп! И взе ...

Не ми се пишат стихове по нощите.
Не ми остана лунен прах по миглите.
Светът не диша. Чувствата са прости.
Пред пропаст бариерите се вдигат.
Ръбът е крачка в Нещото голямо. ...