Сега вкусът в устата ми е друг.
Напомня винена мътилка.
Земята се върти – като напук
не предоставя за световъртежа – спирки.
Не иска и мигът да спре ...

Тази сутрин от зарáна
ставам бързо, кофи мия.
Днес отивам на казана,
първи да варя ракия.
Всичко вече е готово, ...

Разбира се, отнема още време
да се сътвори значителен детайл.
И може с пръсти да се дооформи,
с трик дефекта да се замъгли,
да се задраска, да се шлифова, ...

Поезия ли е, че сам седя и пиша
за някакви си лични разсъждения
и че изкусното опитвам се да вдишам
в дробове пълни с дим,
със липса на решения, ...

Залезът е мрамор и гранѝти.
Изгревът е свежест и роса̀.
Думите на хората нефритни,
мога ли в едно да събера?
Облаци накъсаха небето. ...

Размазвам си грима,
увивам трупове в салфетки,
мразя светофари,
чукам по врати без отговор,
под езика ми твоето щастие ...

– Какво ще правя, Светле?! Какво ще правя без Алекс? Защо не ми е казала, тя винаги ми казваше такива неща, сега защо не ми е казала? Защо не е казала на никой?
Хванах свекър си за ръката:
– Тя винаги искаше да се оправя с всичко сама. Просто беше такава. Искаше да поеме целия товар, познаваш я. Хай ...

Щях да спазвам диета,
но такъв ми бил късмета,
дръпнах първата солета,
но изпуснах си пакета.
Сетне хванах самолета, ...

На малките пухчета.
Побъркваме се, защото умираме -
но лъжа е, че малко е времето,
но е истина - няма го никакво.
Биографии, снежни и бедни. ...

Бях готов да зарежа всичко
Бях готов да тръгна на път
И да не мисля за нищо
Само за теб и сладкия ми сън
В който със тебе влюбени бяхме ...

Щом видя тези две очи
Потъвам в мисли за любов
Но сякаш те поставени са зад решетки
И не могат да ме видят, няма в тях живот
Щом видя тези две очи ...

Полетај со сопствени крилја
на пуст остров
за да не бидеш во кожата
на себичниот човек
што ќе изгори ...

Напред -
с приведен гръб,
към своя ад!
Народът слаб,
с език пъпчив от непонятни думи, ...

Всеки един от нас е пълен до пръсване с куп истории. Кои забавни, кои не чак толкоз. И през цялото време, в този живот ние просто търсим подходящият човек или хора, на които да ги разкажем, докато сами изграждаме други, за които ще искаме да говорим по-късно, с друг човек или други хора. Кои близки, ...

Тъмни облаци се вкупчваха в неприлично раздути форми и засенчваха почти изцяло металния отблясък на навъсеното небе. Мръсно белите гриви на вълните се плискаха и разбиваха във влажните зъбери на слаките. Разпокъсана бледа мъгла се плъзна по склоновете на хълмовете, обгръщайки черните камъни с белезн ...

Красив е мига ти,
красиви са очите ти,
очите ти, очите ти
са дълбочината
на дните ми. ...

Листата падат бавно... без теб
обичам те за всичко което си ми дала
ти от мен направи малко по-добър човек
обичам те... не го приемай със досада
Листата падат бавно... и неумолимо ...

Ако имах сила,
бих натупал аз живота
тъй превзет.
Малко власт да имах,
бих разцепил ...

Франческо Сарчина - Върви си, мисъл, върви си/ Такава, каквато си си
----------------------------------------------------------------------------------------
Una storia triste sei,
come gli occhi tuoi,
che vagano fugaci ...

Festivalbar 2000
-------------------------------------------
Лунапоп - Нещо силно
Фестивалбар 2000
------------------------------------------------- ...

Търся си път през тъмнината,
долавям ударите на едно сърце
и знам, че води ме мечтата
да видя пак любимото лице.
Затова ме прегърни да разбера, ...

Не заспивам,
а мисля, мисля неспокойна!
Като лента превъртам
целия живот...
Все тичам към обич ...

Една земя, потънала в мълчание,
в очакване на свойта независимост,
изпратила децата си в изгнание,
е коленичила в покорство хрисимо...
Така ли ще дочака ренесанса ...

Спасителят е в отпуск. -
Тишината пунктирана е с точки и тирета.
Безумен морз и сякаш личен пропуск. -
Възползвай се да пишеш до Небето
едно Прошение. Но цайтнот те наляга ...

Тежат ми болките на този свят.
В сърцето ми тревожно резонират.
Родих се беден. Вече съм богат –
със всичко, от което се умира.
И давя се в море от вечен гняв. ...

Дъжд вали навън, слънце грее вън,
и цветята са красиви като Левски,
на картини из гората тъй красива,
има птици най-красиви.
И кучетата тичат, децата пак танцуват, ...

Заглъхва тишината остаряла,
приведена от купища неволи.
Онази кръв гореща, охладняла
върти се в мен и тихичко се моли,
отново да я сгрее любовта ти. ...

When God created universe
He made our choice reality:
Multiplication is a curse
connected to mortality.
The world blinked with its baby eyes ...

ИЗГНАНИЦИ
Автор: Генка Богданова
Земьо, земьо, моя родна земьо,
моя радост, моя черна мъка!
Как да те оставя, мила земьо, ...

Чудя се какво ли е да имаш баща,
който не пие бира за закуска
и да го молиш да остава, не да напуска
битието ти всяка нощ.
Чудя се какво ли е да имаш брат, ...

Отново си тук.
Уморен и унил.
Доведе те Пътя.
Не те питам къде си бил,
нито къде си скитал. ...

Дванадесет пъти поглеждах
на пръсти, тихо зад ъгъла,
насаме с тебе се срещах,
а после – обратно към пъкъла.
Дванадесет пъти събуди ме ...

Бе лято, а във мен валеше сняг...
Помолих го: „Недей, ще я погубиш!”
Не спря!... Валеше и валеше пак!...
Последната надежда се изгуби...
Попарените от студа цветя ...

Дойдох, живях и ред е да си тръгна.
Животът тъй в ръцете ми обръгна
Стоварил цялата си мощ връз мен,
Душата утре ще ми вземе в плен.
И ще я прати горе във небето, ...

The branches of the trees
that grow up in the dark
will never reach the light,
will never reach the light,
but climbing them will bring ...