Обичам те, когато свършва времето
в очите ти, забравили за мен.
Когато тишината ти премерена
възкръсва във дъха ми уморен.
Обичам те, когато си студен ...

Понякога е тъжно,
като кротка река
около която всичко притихва.
Хората се разхождат по брега
момиче на момче се усмихва. ...

Тъгата ми, тъгата ти, росата,
луната и навярно даже полъхът,
а може би е просто само времето
на извървяното ни вече лято,
което днеска ни напомня толкова ...

Навярно
си огън запален
сред шум
и мъгла от раздори...
Навярно ...

Копнеж
Все теб очите търсят да те видят
и все за теб сърцето ми копнее!
Ръцете търсят теб да те прегърнат
и пак за теб душата ми линее! ...

Прииждат в мисълта ми слепи думи,
изказани отдавна помежду ни.
Скалисто-вкаменени са ръцете.
Застинали – вълните в дробовете.
Бъдното линее тъй безлично, ...

Не продавай слънцето, за да си купиш свещ!
(китайска поговорка)
Той бързаше.
Форсираше се.
Нагнетяваше ...

Ние не получаваме мъдростта –
трябва да я открием сами, след път през пустиня,
който никой друг не може да извърви вместо нас...
Марсел Пруст
Дългият път, който е трябвало да изминем, извисявайки се над всяко едно предизвикателство ни прави по- силни, но след себе си оставя отпечатък, зад който се к ...

И ето ме след толкова години...
Пораснали са вече и децата ми...
Забравена отдавна и невикана,
една любов почуква на вратата ми...
Една мечта събуди ме във тъмното. ...

Поиска да съм сбъдната мечта
и случи се,
превърнах се във песен,
разперила под слънцето крила,
политнах. ...

Лутам се аз
из дълбините,
но се откривам
в несложността им.
Всяка една ми ...

- Тихо... – рече той.
На тебе са ти непотребни тези истини.
Как кротко скланял съм глава пред теб,
и колко силно удряха очите ти.
- Не ме докосвай... – ми прошепна той. ...

Мина време,
но ти не минаваш.
Навсякъде с мене те нося.
И товар си, и болка си,
душата ми умори се от носене. ...

Мъртвец
Като нощна пеперуда
кацнала върху
раменете на съпруга
рано през деня ...

Ти си там
да, ти си там...
и не мърдаш.
Дълбоко в мен
всеки орган е към теб пристрастен. ...

И непозната тя остана
опарена от огъня син,
но незабравена не остана –
превърна се в спомен сив.
Додето жива беше, ...

На бачковския манастир
провикна се един поет:
— Почивай, майчице, във мир,
аз пак ще ходя на гурбет!
Знам, че ти си тежко болна, ...

Понякога искам пред очите ми да има тъмна завеса,
през която да мога да виждам,
но погледат чужд да не стига до моите очи.
В тези мои очи
се крие тайна голяма, ...

Един Кошмар се влюби,
а уж така устойчив...
В корема му... Пеперуди!
Сега чувства се жив...
Несъмнено този кошмар ...

Ще те търся..
В малките и късни часове...
В другите очи и мисли...
Тихичко..
Без много шум ще те открия... ...

Не е модерно вече с писма
да споделяш мисли, чувства.
Пред вида на празните листа
онези думи безпомощно се блъскат...
Може би не искам да ти пиша, ...

Без теб е тишина и тъмнина,
животът – анонимен апокриф.
Прииждам като приливна вълна,
надвила не един подводен риф.
Не се плашѝ – пред тебе ще се смиря, ...

1. Надеждата
Тя
умирала
последна...
Дали ...

За първи път не ми е нужен речник
разбирам те и без да те превеждам.
Не е ли всяка глътка въздух среща,
когато дишаме в една вселена?
Не знам да съществува друга близост ...

Захранвам илюзорно,
копнежи безпризорни,
с мисли изподрани,
изтичащи през длани.
Стремя се да те стигна, ...

До после
А всъщност беше август
Не помня сега се уча да забравя
До после и няма след това
Само пепелник, фасове и чаши със вода ...

Много чувства в безкрая горели са -
сее вятър безлик пепелта
и където прашинките спрели са,
никнат залез, звезди и луна!
Светилата разказват ми приказка - ...

Зимата
ще стане пролет,
снежинките –
пухчета тополени,
свистенето на северняка – ...

Старата топола клоните поклаща,
с вятъра немирен, си говори -
славеева песен, влюбена, изящна,
праща към небесните простори.
Във унес потрепват й, нежно листата ...

( на моя брат по душа)
Твоята светлина
е вътре в мен...
като шептящ вик,
като цветен звук ...

Истината е... че те Обичам!

Щастлива розова утрин – една.
Прокрадва се леко, без дъх синева.
И носи в душата си пролетен сняг.
Какво пък, това си е просто мерак.

Умираме ли всъщност...
Смъртта е тайнство.
Елица Ангелова
Умираме ли всъщност или пък
минаваме в невидими предели, ...

Скачаш ли ти, скачам и аз... забрави ли?
Какви лудории с теб сме правили?
Колко време ти отне? Вече спиш ли добре?
Изцяло обърни ми гръб поне!
Да не виждаш как падам на колене. ...

Да, знам, че трябва някак с теб да свикна.
И като част от мен да те приема.
Да заживея с теб, да те обикна,
и да прекръстя с името ти... времето.
И знам, че трябва да се примиря, ...

умишлено налаганото заблуждение
е
прототип
на вероятен бъдещ
лесно приложим ...

Обичай ме, обичай и се радвай.
Нищо, че има и друга любов.
нашето време ще ти напомня
всички радости и щастливи мигове.
Твоята любов е с аромат на люляка. ...