От толкова много време
ме държиш на куката,
че вече забравих
искам ли да живея
или спокойно да си умра ...

Единствените сменят се с моментите,
отиват си с премигване на клепки.
Не се замисляш даже над последствията –
и без това животът е нелеп.
Изпращаш ги спокойно в залез слънце ...

Изпрáти ме във Тъмнина,
Обрече ме на Самота…
Кажи ми Ти, кажи ми,
Имаш ли душа?
В болки и неволи, ...

" SHU program "
трудните понятия
трудните творения
родени кални
копнели кални ...

Преплетена мрежа,
пролет безцветна,
зима безснежна – в нея нищо не потрепна.
Това донесе есента:
Безгласна сирена в мъртъв океан ...

Размисли за цитиращите Библията, за вярващите и невярващите
От няколко месеца все ми се иска да напиша някои мои размисли за вярващите, атеистите и търсещите опора, утеха и ли не се знае какво в различни духовни учения. В последните години намирам по блогове, фейсбук и вестници какви ли не статии на ...

160/ Опитвах се да сложа точка
на туй, което съм създал,
но често правех и отсрочка,
че нещо пак съм изтървал.
Или че грешка съм допуснал, ...

Две зелени очи
със томителна нежност,
спрели в мойте очи,
ме стопяват, зоват...
Накъде ли ме канят ...

Животът твой?!
Не ми принадлежи.
Нито пък сърцето ти.
Може би вече знаеш…
Животът ми в него тупти. ...

Сиянието на лунна вечер
стопля моето сърце,
макар да съм далече
от твоите нежни ръце.
И туй сияние – спомен мил ...

Душата ми извор на музика нежна,
душата ми тиха и влюбена разбра,
че нашата любов е далечна, невъзможна.
Сладостна болка сърцето раздира.
Облак тъмен, буреносен и отново вали, ...

Бъдете мили с децата,
не подрязвайте им крилата,
към тях ние повече грешим,
тъй като неволно им крещим,
а понякога не одобряваме ...

Бащите не си отиват
Бащите никога не си отиват,
не молят, не крещят, не униват!
Кога си тръгват, те остават
в сърцата на децата си, не ги забравят! ...

Никого не го е еня колко си добър или мъдър! Хората около теб по-скоро ги вълнува колко си наивен и доколко си глупав, че да им уйдисаш на акъла, за да те използват, разбира се... Не ставай смешен – дори да си добър и мъдър!

Вълчица
Като вълчица
ще ти бъда вярна
и в тъмнината
аз ще те открия. ...

В душата ми е болката,
огромна, душеща, безкрайна.
Разравям. Търся нещо друго вътре.
Няма!
Погълнала е всичко и дълбае. ...

Прострял ръката си, животът
събираше на хората мечтите.
Редеше ги по стъклени витрини,
украсени и с неони осветени.
От там минаваха децата, ...

СЛЕД ДЕВЕТ ЛУНИ
Р. Чакърова
Станах съвсем като теб – заприличах на облак...
На порой, на потоп и на всичко, което залива.
Да... След дъгата валèнето страшно го мога – ...

Ръждива мрежа увива се в дървото,
гордо то с изправена снага,
преплита клони в стремежа на високо
да преодолее ограничената си свобода.
Страници непрелистени – остават непрочетени, ...

На моята пътека ти стоиш.
След мен по стъпките ми ти вървиш.
Следваш ме във нощите и дните.
Даваш ми надежда във мечтите!
Като необятната вселена! ...

Въпреки всички нормални човешки желания,
нашите новоизбрани, държавни пиявици
демонстрират самочувствие и правят кампания
за доизяждане на народната баница.
Всеки иска баница, но с лични претенции. ...

Възвръщенецът
Животът ни не е цветя и рози,
любов, романтика и хумор,
живеем в стрес и се тормозим,
и мъчим се до болка с тумор... ...

И чувам стъпките, които ме отвеждат
в твоя дом и твоето ложе.
Така и не можах пред тебе да съм горда,
нито силна,
зная го, ти можеш... ...

Генка Богданова
Ние сме тези, които зачеват с любов, носят търпеливо в утробата си като безценното съкровище и раждат с мъки ЖИВОТА.
Ние сме тези, които с тревожно сърце очакват първия вик на детето си, забравят болката и съмненията, докоснати от неговия първи дъх, засияват с ореол на светици, озаре ...

Отпускане в лоното на светлината. Последно
търсене сред сенките прашасали.
Дълбаене с нокти до кръвясване, до
ъгъла на спокойното ни дишане.
Хилави, отпуснати, но ...

То често мисли в главата ми напират ,
за моите несбъднати в живота ми мечти.
Ден и нощ, повярвайте, не спират,
всичко, всичко в душата се върти.
Кой казва за мечти че няма време? ...

Утро
Пак с петлите отзарана
стана моят ранобудник.
Хайде, ставай, поспалано.
Вънка светна. Добро утро. ...

Самотен лъч обгърна косите на една върба –
величествен зелен воал.
И полъх лек през тях премина
сякаш с пръсти по завеса от кристал.
Фотьойла сложил съм на двора, ...

Липсваш ми в студените вечери.
Липсваш... и в самотните дни.
Липсваш ми в думите неизречени.
Липсваш... и във делника сив...
Мисля те в нощите несънувани. ...

Започна така началото на края. Като че някой насън ми бе нахлузил часовник на ръката и от момента ми се подиграваше ехидно. Май и беше развален-стрелките по него все летяха, а механизмът ме будеше често в пет сутринта. Знаех, че това ще дойде. Но колкото и да очакваш, когато нещото настъпи, някак вс ...

Подарих ти роза, а ти радушно я прие.
Влюбих се в теб и вината твоя е за моето безсъние.
Сърцето ми препуска като див мустанг, щом те видя.
Ако не бе ти, сега по улиците отново щях да бродя.
Любовта ни бе чиста, волна, свободна. ...

А какво ли би станало, ако за миг щастие получа.
И в прегръдката ти любяща, топло да се сгуша.
Навън дъждовно е, студено, но в тази ласка слънцето намирам.
Сгрява моята душа и разтапя всички ледове.
Засмяна и наивна в твоите ръце мятам се отново аз. ...

Когато сутрин пия кафе
от очите ти
с цвят на кехлибар.