На Европа във самият край,
нищо, че е островна държава,
също се празнува първи май.
За почивка този ден се дава.
Уж у нас, денят е на труда, ...

Искаш ли да бъдеш топлина,
свита във светулка полужива?
Хищник си, живеещ под леда,
всяка твоя ласка е фалшива.
Вграждам те във татус черно-бял – ...

(из цикъла „Фунгаментализъм“)
В някаква „народна“ сага,
от един измислен свят,
кютали си Баба Яга
и героят Пачи крак. ...

КОГАТО ВСЕКИ ЧУЕ ТОЗИ ЗОВ
Докосна ме с Крилата си Вълшебни,
помогна ми сама да Полетя!
Да разбера, че всички сме Потребни
за Благото на Майката Земя! ...

Едно момиче съм си аз,
което обича да мечтае.
Едно момиче съм си аз,
което обича да играе.
Едно момиче съм си аз, ...

Чуваш зова на тишината
в самотните нощни часове.
Гониш допира на светлината
от вътрешните ти светове.
Прашните страници прелистваш, ...

Дали ѝ казах колко е божествена,
та устните ѝ оцветиха се в мавруд?
И лъснаха в очите ѝ два кестена.
И по страните ѝ изби цвета на смут
в две облачета с розови отенъци, ...

Надвиснаха страховито.
Коварен вятър се развихри.
Тежки капки заудряха по сухата земя.
Душата ми се вцепени.
Птиците се притаиха в гнездата, ...

Поети до поета – дал е Господ
и мъдрост, дето тежко да въздиша.
Разкрият ли законите му прости,
животът с чаша вино ще ги плисне.
И се напива първи точно оня, ...

Някой е оставил пред вратата вуду кукла. Ужасна вещ, която може да причини някому зло. Тя знае, защото има опит с магиите, макар и белите. Повдига ѝ се от куклата. Ще я хвърли през балкона, нека друг се оправя с нея. Куклата полита надолу, жената също, понесена от незнайна сила.
(разказ в 50 думи)

Генка Богданова
Нощ... А цигулката плаче
и разказва за чужда любов.
Но въздиша и плаче така, че
да заплачеш и ти си готов. ...

Сега е време
Не зная как да почна.
Искам толкова да кажа,
а всичко казано е многократно.
От усти различни, ...

* * *
Прибра се..., казват в този край,
прекрачи ли човек в небитието -
като за палаво дете, което
напуснало е буйната игра ...

Защо са тъй нещата сложни?
Създадохме любов красива, млада –
сами, със собствените си сърца.
Аз от моето сърце подадох,
от твоето подаде ти, ...

Безумие е, че те обичам,
сърцето си на дявола ще дам,
кървавите ризи ще събличам,
поне за малко на теб да се отдам.
Но тогава със какво ще те обичам, ...

Гасне денят, идва нощта,
звездици над мен блестят.
Чезне дневен лъч през вечерта,
две очи затварят се и спят.
И тъга от вечната тъма ...

Събуждам се от твоята милувка –
топла и дъхтяща на любов.
Попивам я и поглъщам с нежност,
потръпвам и следвам твоя зов.
С усмивка мила ме поглеждаш, ...

Заесенява се в душата
и капят вече жълтите листа.
Не са ми свежи и цветята,
каквито бяха в младите лета.
Но другото е днес красиво ...

Вселената си моя за навеки,
не мога с друга да те заменя,
макар че атом съм от твоите съзвездия
ме караш да те обичам и до тебе да кръжа.
Коя частичка земна, не би привлякла с положителен заряд ...

Правя опит да догарям
тихо, бавно,
стари болки да забравям
още жарки.
И искрят искри отвътре, ...

Без теб ни слънце, ни луна ще има:
аз ослепях и болката не крия.
Безумен вихър грабна те, любима,
отнесе те, преди гнездо да свиеш.
Но не пресъхва моят спомен свят. ...

Приятел верен за теб ми разказа
Питах се кое е началото, кое края.
Ето, хванах те и аз във ръце.
Хайде, говори ми сега с твойто сърце.

В някаква улица прашна,
както така си вървях,
слънце в очите порасна,
рукна отнякъде смях.
Капчици дъжд прошумяха, ...

Ела!... Ела и целуни ме!
Да се раждат чувства!
Ела!... Само прегръдка ми дари!...
Гушни ме в скута си мъжки!...
Подай ръка! ...

Нали е пролет. Мислите ми пърхат
от щастие, в което се смалявам.
Черешата в градината е църква,
а в нея Господ славеи възпяват.
Защото всичко мъничко е свято, ...

Чука с клюна си кълвача
има си една задача...
Да намери бръмбара гризач,
онзи същият, да ах този подмазвач.
Дето с ласки и съблази, стиховете ...

За децата
Роди се дете. Определено трябва да е неприятно усещането на студения пълен с въздух свят. Неприятното усещане активира програма внимание.
И бебето започва да плаче.
Не знам откъде още в първите минути на живота си бебето знае, че може да привлече вниманието на всички полезни.
С плач. ...

Защо цветята разцъфтяват,
щом вехнат с болка и тъга?
Защо и птици полетяват,
щом после чака ги смъртта?
Защо те срещнах и се влюбих, ...

И на земята рай…
Как само ти ме караш да се чувствам,
без думи вятърът ще ти разкаже.
И как за миг светът ми ти превърна
от пустиня в слънчогледови поля. ...

На лятото от сухата окръжност
изчезват вкус и цвят, и женски тембър –
и сърпът на един горчив септември
порязва свободата ни да лъжем.
Ръкавите на старите палта ...

Врабчетата живеят под улука,
все поздравяват утрото с „чирик”.
На врабчовския си език с „На слука!”
посрещат ведро слънчевия лик.
Те с песен хулиганска все разгонват ...

Не ми разказвай приказки, магьоснико,
за принцове и лъскави каляски.
От глупости, наивно нескопосани,
ми писна, точно колкото от маски.
Очаквали ме рицари зад ъгъла ...

162/Налага ми се да приключвам.
Описах, туй що преживях!
А следващите дни изключвам –
не знам какво ще стане в тях?
И аз роденият във село, ...

Не съм ти любимка, а аз те обичам.
Играеш си с мен – ти падрон си, аз роб.
Щом ласки жадувам, получавам плесница.
Мечтая за полет, а съм с надянат хомот.
Прегръщам те здраво, с нежност обличам ...

Как те обичам ли?
Без лъжа.
Без фалш.
Без лицемерие.
И... ...

Многоточия...
Отдавна не заспивам от умора,
не помня от кога не съм живял,
черупката ми – здрава като броня,
в която се събирам от печал.. ...

Жестока беше битката, приятелю!
Жестока беше битката със себе си
Да превъзмогна свойта неувереност
И да разбудя стражата разглезена.
Тъй дълго ги оставих да бездействат, че ...