Обитавам приказния си подводен свят,
където властват красотата и благородството.
Предпочитам да гледам света през розови очила и с реалния не търся сходството.
Да се наслаждавам на абсурдните розови миражи и да градя пясъчни кули,
изхвърлен от талвега на живота, ...

Да ви разкажа ли какво съм?
Мечта, постигната на косъм.
Зимна жега. Снежно лято...
Море, в бутилчица излято...
Дъга в черно-бяла краска... ...

Зима. Вятър. Студ. Мъгла.
Сняг. Пъртина. Впряг. Шейна.
Лед. Пързалка. Рой деца.
Смях. Закачки. Веселба.
Жар в огнището. Елха. ...

Защо ли, ти, ми пожела сърцето?
Защо, заложи стръв и на душата?
Защо, лъжи ми плискаше в лицето
и сваляше звездите и Луната?
Какво, кажи ми, търсеше у мене - ...

БОГ РИСУВА КРАСОТА
Калина Влади
С най-вълшебната палитра във ръце,
щом от душата на жена се вдъхновява,
Бог рисува красота върху женското лице, ...

Усещам погледа ти от другия край на света -
избягвам го и падам по лице.
Спънах се в любовта ти.
Как успя да я натрапиш отново, където не желая?
Затичвам се да хвана влака на забравените. ...

Изписани стихове за любов,
като пропуснати гари от безпътие...
Може би просто апостроф.
Изпусната буква, или прекъсване.
Може би само така съм живяла ...

Кокошка си. Това нали е ясно?
До гълъбица няма да израснеш.
В перспектива, вярно, е ужасно,
защото на дръвника ще угаснеш...
В бунището е писано да ровиш ...

Помогни ми, мила моя Дими,
да открия огнения маг небесен,
дето стори с тебе таз магия,
очи бадемови да пеят песен!
Блаженство в поглед да струи, ...

Благодаря ти, слънце...
Сократ
Благодаря ти, мой учителю-живот,
че ме научи да обичам:
изгрева на идващия ден, ...

Като ранено птиче си, момиче.
Отворена е в тебе рана.
Болката ти – мъчна язва,
те разяжда и поглъща цяла.
Искаш да летиш, момиче, ...

Някъде там в нощта на луна,
пърха рояк пеперуди в омайност,
всъщност достатъчна е само една,
страстта и във* теб да пробуди до крайност.
Някъде там в неизвестността, ...

Не вещае нищо хубаво нощта,
денят познава се от сутринта.
Магьосница със жезъл във ръка
в казан разбърква радост и тъга.
А хората с криле на гордостта, ...

Точица незнайна във вселената,
във вятъра прашинчица една,
капчица в морето съм зачената.
Но дала ли съм нещо на света?
Питам се понякога умислена: ...

(до "великите" поети)
Дали написаните от сърце
думи, от душа, във редове,
да са нахвърляни така,
във празното, във ветрове! ...

Когато си отида някой ден,
от живота - кратък и суетен,
не тъжи, а питай вятъра за мен,
ефирно носещ се, от свят далечен!....
Къде душата, волна, ми се рее? ...

Ще ти похлопам пак нощес...
- Не смей, не! – каза Фичо.
Вратата да не ми подпреш?
- Подпирам! – каза Фичо.
Чуй, пуканки ще си ядем! ...

Завръщам се пак след години
в моето родно селце,
пребродих морета, долѝни,
но тука е мойто сърце.
________________ ...

Скачаш и едва достигаш дъното
Оплетен във водовъртежи от отвъдното,
търсиш светлина, да скриеш тъмното.
Не знаеш, че без живот​ няма го мъртвото.
Дълбок айсберг или висок вулкан, ...

След като се наиграхме ме гушна:
– Хайде да си се съберем пак.
Поклатих глава:
– Не мога, имам убийствена неустойка в договора, а адвокатите на Драшев са железни. А и не мога постоянно да сменям фирмите, това е несериозно.
– Аз ще се оправя с Драшев, ще купя фирмата. ...

Изгаряш ме отново във съня ми
ефирна, нежна, тиха, бездиханна,
като магия ти сърцето ми плени
и го разби на хиляди парчета.
Усетих аурата ти отново на разсъмване ...

Приказка от Генка Богданова, удостоена с Второ място в Международния литературен конкурс "Земята е наш кораб", гр. Самара, Русия, 2017 година
Една ранна утрин, младата самодива Звездана се събуди от сън, разплете дългите си до земята коси, съблече ефирната си дреха, изплетена от копринени паяжинки и ...

Свещта поклаща пламък качулат.
С графит рисува светлосенки по телата.
И оживели, те по кожата пълзят.
Запълват гънчиците с медена позлата.
Следват пътя на ръцете. И на устните. ...

Беше кризата на 2009 година. Тогава работех на две места – санитарка в болница и чистих входовете на два осеметажни блока с по шест входа. Голямата дъщеря учеше висше платено, а по-малката беше абитуриентка. Като самотна майка давах всичко от себе си и исках нищо да не им липсва. Предната година се ...

Кога ще си отидеш най-накрая?
Завинаги, без думи, безпощадно.
От липсата ти искам да узная,
че сън си бил. А в мене да е хладно
за думите, които все пестеше, ...

Не заслужавам бялата ти прошка.
Ръцете ти добри не заслужавам.
Пред твоя храм съм само тъжен просяк.
Как сива съм – пред твоите витражи.
И твойта добрина не е за мене. ...

От дълги години пътувам. Преди петнадесет, избрах първата си дестинация и със събираните трудно пари, купих билета си за влака. От тогава, не съм се установявал никъде за повече от три дни. Това е правилото ми. Избирам, качвам се, пътувам, слизам, пребивавам и после отначало. Не ми омръзва. Нови хор ...

Да запалим бенгалски огън
в тъмната стая,
за да празнуваме
как навън всичко диша,
а ние вдишваме себе си. ...

Разпенени са дните ми, обич –
тихи стъпки, изтрити от тебе.
Слънчев залез, безмълвно изпросен
от посърнали облаци слепи.
Разболява ме твоята нежност... ...

Пеперуди
Летят пеперуди…
омайват с красота.
На криле си носят
небесната дъга… ...

Любов – една-едничка дума, граничеща с безумие..
Любовта – това е нежност, изгряла в пълнолуние
Любов – обич мила, всички ни покорила
Любов ли е да бъдеш във плен на тази сила?
Която мракът гъст разтопява, и спомени във нас навява ...

Разбира се, че няма перспектива.
От мене не очаквай чудеса.
Преди да дойда, вече си отивам
и сам Голготите ще понеса.
И някакси ще преболея. ...

На твойта бяла кожа
и вместо докторско манту,
със остър връх на ножа
ще ти направя аз тату.
Със нарези широки ...

Поетът си повярва във перата
и като страници ги подреди.
Написа си "Писател" на вратата
и почна да твори.
Повярва си, че Бог го е орисал. ...

Не ще те никога забравим –
нашият велик герой.
Който майка си оставил,
за да встъпиш в бой.
Чрез тайните си комитети ...