Животът, като вятърната мелница,
премила дните в прах и никого не пита...
А житните зрънца дали последни са?
Месим ли всеки грях във зърнената пита?
И вятърът пречиства ли душите ни ...

Избий всичките ми представи за бъдеще.
Обезкости идеята, че те познавам.
Сдъвчи свежото ми месо и после го изплюй,
за да изгние по-бързо.
Вкарай повече чувство. ...

С дъха на вятър пролетен при тебе ще долитам...
На бурята с рева свиреп... И на дъжда с плача...
С усмивката на слънцето... С копнежа на звездите...
И в тайнствения поглед на луната ще мълча...
Ще идвам нежна, трепетна, въздушна и безплътна… ...

Искам да дишам във свят на поети.
Искам да пиша слова до безкрай.
Искам в реките да плуват куплети.
Искам да бродя във приказен рай.
Искам небето да плаче за думи. ...

Опитвам се да давам
Повече от туй що имам
И нейде нявга
Не ме интересува
Дали някои ще го оцени ...

Тъмнина и свещ. Свещ в тъмнината, от прозореца се виждат
само уличните лампи и блясъкът на луната...
Тъмнина и свещ, свещ в тъмнината, ЧЕЗ отново ни отне светлината..!!!
Заплатата малка е, малка е тази заплата, кое е по-важно храната, дрехите
тока или водата? ...

Половин година по-късно влязох в едно софийско заведение.
– Момиче, не отивайте нататък. Там мъжете са по-лоши.
Огледах се да видя на кого приказва мъжът, но освен мен наоколо нямаше никой. Подсмихнах се и направих крачка да продължа навътре в ресторанта, закъснявах за среща по работа. Май трябваше ...

Ти и аз една душа сме
Ти и аз сме заедно и след смъртта
Ти и аз една мечта сме
Ти и аз сме повече от любовта
Ти и аз една душа сме ...

Ангели бели без крила остарели...
В наивност, живот и любов раздали...
Защо ли? Като бели педали.
С надежда една, че днес е денят,
във който всичко свое на света ще дадат. ...

В избената стаичка стачкуват
последните ми капки нежност.
Ако мигнеш, ще ти изтактуват
танц от незасищаща поезия.
С която денем Богове се хранят, ...

Сред много изговорени неща
най-сладки са ни сякаш премълчаните.
Голям и необходен е света.
А дом си построяваме във малкото.
Очите ти не са ли две звезди, ...

Копнежен стих,
разплакана сълза,
безсънни нощи
след болка помъдряла.
Сподавен стон, ...

Седи глупеца, седи все така
на същата пейка стара в
същия тоя парк. Заслушан
е той сега в магическата смес
от звуци, идващи от птичките, ...

Не трябват полуистини.
А болезнено откровение.
Да е истинско.
И да не оставя съмнения.
Че няма по-голяма обида ...

Чакам да ми дойде музата
чакам намаленията по магазините.
чакам Бог да ме докосне
чакам нещо да се случи
чакам - безвъзмездно остарявам ...

Не е щастлив със Мери Шаро
в колибата "Сецесион",
очите все навън му шарят:
"Ах, тази рижа е бонбон!"
В душата му е цветно, лятно ...

Все някога ще спре да ме боли,
все някога, но, мамо, дотогава -
пак ще сънувам белите коси,
допрял с чело десницата корава…
Животът следва своя кръговрат ...

Шарено, книжно хвърчило,
вятър немирен следи,
прашни крачета подвило,
детство до мене седи.
Спомня класът ни немирен, ...

Коварен блясък. Стон обречен.
Пурпурни лъчи в душата ми болезнено се взират.
Завихрен шепот. Искрени души.
Познанието отново ми изневери.

Раздадох името си... и какво остана?
Очакване и нищо, нищо друго...
Светец не станах... няма и да стана.
И не постигнах някакви заслуги...
Постигнах малко – а пък много губих. ...

Муза си на друг, но срещна мен!
Любовта и трима ни беляза!
Кой сега чрез обич е спасен
и кого съдбата не наказа?!
Дяволите вече не броя – ...

Събудих се от птичи гласове
и слънцето усмихнато ми смигна.
Денят, окъпан в летни цветове,
ръчичка ми подаде и ме вдигна.
Измъкна ме от топлото легло. ...

Днеска мойта баба Дана
слезе рано от тавана,
влезе в росната градина
и набра от там гергина,
куп маргаритки, и невен – ...

Одобрително ръкопляскане
Психологът Петър Даков хвърли последен поглед към лика си в огледалото и остана кажи-речи доволен. Сресан на прав път, бяла риза на червени точки и жълта папийонка, карирано сако с декоративни кръпки на лактите и сини джинси. А под мишница, папката с първата му лекция, която ...

Изпитвам остра липса на... достойнство.
О, не, не ме разбирайте погрешно.
Дори да ви звучи егоистично –
не ми е чуждо нищичко човечно.
Но там, навън, е сякаш дефицитно – ...

В мислите си връщам се назад
и на живота правя си анализ,
също като стар мъдрец брадат,
въртящ в ръцете своя наниз.
И щрака с пръсти броеницата, ...

Тя има цветна, пролетна коса,
ухаеща на теменужна лудост.
В очите ѝ са всички небеса.
И седмото. Погледнеш ли я – чудо!
Ти може да я зърнеш в някой стих, ...

Прахосникът на времето
е ням, но обаятелен
Прокрадва се тихо
и те обвива в мека, сива коприна
Няма очи и лице, ...

Стъпвам бавно.
Като сред мъгли...
Стържат под нозете ми парченца...
Казват счупеното, че боли.
Аз претръпнах. Раните за мен са ...

Отминалото
време не може да се върне
и няма порива си
вятърът да спре.
Душата, ...

Когато тръгнеш
да ходиш при царя,
поспри,
почакай,
остави името ти ...

В отпуска съм още.
В "Рафи" си седя.
Пия си кафето
в десет сутринта.
Гълъби прелитат. ...

Мариам, сънуваш ангели, сънуваш дарове,
сънуваш падащи звезди.
Дете в ръцете ти
очите – кладенци, очите – облаци
така било е винаги, нали? ...

Молекулите в кръвта ми замръзват
всеки път,
когато замълчиш.

Ненагледно море – огледална проекция с миди
на небето, което отдавна не слиза при хората.
А така ми се иска въздушни човеци да видя!
Непонятно защо все се къса животът от корен.
Като бели добри хвърчила се издигат високо ...