Младостта е лъжа, не е реална!
Тя е илюзия нахална
и досадна!
Във светът ни прагматичен
води ни към път мистичен, ...

Музика, текст, акустични китари, вокал: Пламен Сивов
Барабани, бас китара, елекрическа китара, смесване и мастериране: Калин Сивов
Една съвсем понятна вечер,
невиннa като звук.
Последно тръгване – от тук ...

ПОСЛЕДНАТА КОМЕДИЯ ДЕЛ АРТЕ
... дали защото съм си твърде стар,
не ставам да те заведа на кино –
на пейката във есенния парк
седя – един печален Арлекино, ...

Прегърни ме, мой ветре,
единствен и мой!
Прегърни ме по пътя за двама!
Ако аз съм вълната, ти бъди ми прибой,
да намерим днес пътя до храма. ...

Ежедневки 112
1. Маскирах се, като тиква... и станах премиер на България...
2. Ядох голям бой... но пак си останах гладен...
3. Споменах пред приятели, че жената спря френската... и всички ми казаха, че не съм прав...
4. Направих голям удар... блъснах се в тир... ...

Аз пък съм убедена, че всички ме харесват, само където повечето грешно разбират чувствата си!
Защото вярвам, че всички хора са добри! Съдя по предизборните политплатформи!😊
От летящи чехли, метли, тигани, точилки и налъми при оживени спорове е излязъл лафът, че не всичко, което лети, се яде! 😄
- Май ...

Някой каза на тъжният клоун, че през тъгата може да се свърже с хората! Някой излъга клоунът, а той – глупака повярва на думите и реши да пробва. Изтри гримасата- усмивка и показа тъгата и болката. Показа слабостта и уязвимостта такива, каквито не бяха виждали отдавна хората.
А раните му бяха наисти ...

Один приходит, другой уходит,
мир меняется в лицо,
один теряет, другой находит,
и закрывается кольцо.
Как мы будем жить решаем, ...

Няма го. Изчезна.
Стопи се като сън.
Във нощта беззвездна,
сред студа навън.
Тъй писано било е. ...

Чаша вино... самота!
Телевизорът в лицето ми се взира...
Търси някаква вина с която тя да ме травмира.
Реалност, тръпка спомен и лъжа.
Магията... отдавна тя не съществува... ...

ДРЪВЦА ЗА МАМА
... и понеже избягаха моите късни слънца,
и на юг се извихриха птиците в шеметен полет,
ще нацепя на мама – да има на зима, дръвца,
и – доде ги нацепя, ще мечтая за идната пролет, ...

Когато капят листата,
тревите отново стават зелени.
Сякаш в последното лято
пазят мечтите огрени.
Сенки бягат, уплашени, в мрака ...

Стърчи на клона стар
последното листо
след вятър отшумял.
Стърчи като кошмар
и спуска малка сянка ...

Мъгла покрива светлината,
а виждаш пак кристално ясно,
че слънце, клекнало в душата,
оформя сенките прекрасно.
В очакване по спомени вървиш, ...

Аз ти казах, не пролетта,
есента е началото –
трябва да окапват листата
и да изгнива презрялото,
да се пука жадна кората ...

Старице моя беловласа,
вземи ми силата! Вземи я
от сълза пред иконостаса
до огъня по Йеремия.
С дъха ми млад да шием свила ...

ИНТЕРВЮ НА ПРОЩАЛНАТА ГАРА
Не останаха много въпроси.
А и отговор вече не търся.
Ти си облак, дъжда недоносил.
За прозрения вече е късно. ...

Буря си
и Вселена!
Не винаги
засмяна,
но пък - ...

Бе Кръстовден и Христос
тръгнал бе накъм Калето –
в пепел и вретище, бос,
с пъстра бъклица в ръцете.
Долу дремеше Свищов ...

Бургас е град на нежните лирици,
на плажа, гларусите, любовта,
на морските оркестри и певици,
възпявайки морето и брега.
Пенсионери в морската градина ...

ПЪЛНА С ИЗГРЕВИ ЧАША
Край смълчаните тисове привечер
тежки пешове спуска мъглата –
одимена от тръпнещи взривове,
тя очаква деня да изпратя. ...

Всяка жаба да си знае крякането!
Всеки се простира според душата си!
Всяка чашка да си знае мярката, всяка бутилка - бройката.
Не влизай в чужди обувки, да не хванеш гъбички!
- Бабо, едно време като не е имало интернет, как без емотки сте си изразявали чувствата? ...

Когато те докосна и целуна
ще бъде миг на съвършен покой!
След него ще последва знай фъртуна
ураганни ветрове, вълни, порои...
Стихии ще се сблъскат подивели ...

Ако читателят на тези редовe някога е идвал във Видин, най-вероятно се е сблъскал с една невинна форма на дезориентирация, от която „страдат“ посетителите на града. Разхождайки се сутрин из красивия парк, ранобудният гост сигурно е оставал с впечатлението, че нещо в посоките се е объркало. Слънцето ...

(белова)
Досаждат - значи съществувам.
(чернова)
Скучая - значи съществувам.
Завиждаш - значи съществуваш. ...

Има ли нещо което не свършва,
което е вечно, но достъпно за нас...
мелодия, живот, любов дива и дръзка
или щастие подчинено на нашата власт...
Има ли нещо което не свършва ...

Късната любов е като късното море,
денят все по-свидлив е, вятърът реве гръмлив,
вълните стават все по-бесни.
Неуморно облаците шетат в отеснялото небе,
клето слънцето наднича из пролуки тесни. ...

Раздяла разнищи в сърцето тъгата
И сянката плахата радост засенчи.
Прегърна ме в празния ден самотата.
Къде е на слънцето златното менче?
Зениците търсят искрящата нишка. ...

Каква си ти? Уж двайсет грама само.
Орисана – не случи на човек.
Окъсана и с кръста си на рамо
до мен летиш по пътя ми нелек.
И кой, и как е дръзнал да измери ...

Някой ден ще бъда силна
и за двама ни, уви
и до дъното ще стигна,
но сега не говори.
Не говори, не ми го казвай ...