До теб не стигнах
Поисках слънцето, поисках небесата,
поисках вятъра, поисках красотата!
Докоснах болката, докоснах радостта,
докоснах леката въздишка на деня! ...

1. Мъж бъзика друг.
- Ей, жена ти много кисела, явно не си си свършил работата...
- Прав си, пазя го за теб...
2. Много мързелив мъж се оженил за страшно палава жена с име в целия район. И ето, че 1 ден негов голям приятел почнал да му чете конско.
- Ей, голям глупак излезе, вкара си беля в къщата! ...

Снегът идва късно,
дори не усетих,
как всичко поръси,
ухае и свети.
Щастлив и небесен, ...

Демоните в небесата
демоните в гората,
а отдолу за награда
ангелчета боцкат с рогцата!

Копнежът ми за сняг е тих и бял.
Забравено усещане за вкъщи.
Наметнат с обич (не на мене) шал,
на мене даже месецът се мръщи.
Копнежът ми за обич – топъл сън, ...

Добре дошъл си, приказен Декември!
Очаквах те с притихнала душа.
Премръзнал си от пътя, уморен си,
ще ти налея чаша топлина.
Ще я поръся с мъничко канела ...

От моя гледна точка множество хора (включително и аз, осъзнато или не в различни периоди на живота си) са имали грешна представа за себе си.
Как би могло да се случи това?
Може би сме били предразполагани към това поради природни обстоятелства. Може би сами сме превърнали в норма процеси, водещи до ...

/По идея на Венцислав Василев от София/
Путин заплаши с Орешник.
В отговор България заплаши Русия с Двоен Орешарски!

"Далеч" (Away)
Композитор и изпълнител:
Иван Дракалиев
(Архив от 29.03.2012г.-преработан на 02.12.2024г.)

КРАЯТ НА ЦИГАНСКОТО ЛЯТО
Мръсна вълна на фъндъци тръска гъстата мъгла.
Ято късни пъдпъдъци в трънките се опетла.
Зайче в миг уши навири – и опашката си сви.
И по неговите дири хлътнах в жълтите треви. ...

МЕЖДУ ФАЗА И НУЛА
... гледам тъпи сериали, смуча бира като смок,
в мъртвите ми катедрали тъй не слиза моят Бог,
ден година спря да храни, и – самотен като псе,
със пияните акрани блъскам цял ден сантасе, ...

Прахосани са трите ми желания,
а златната ми рибка бе мираж.
Дали да тръгна, тъна в колебания,
или да чакам новия пасаж.
Дъха си затаявам до пулсиране, ...

Колежке мила и добра,
Прекрасен ще е днес деня
Задето се присъедини
Ти към колектива ни.
Пристигна в офиса ни днес, ...

Аз съм стратег
за всичко, което на мен ми е нужно -
да съм щастлива,
около мен - и хората в мир.
В зародиш работя зърното, ...

Лудият рисува ветровете.
Също тъй рисува катафалки.
Могат да се ползват за тапети.
Могат даже за подпалки.
Дайте му кило картофи. ...

Боян избягваше най-популярните маршрути. Като момче бе посетил най-известните дворци, музеи и паркове в няколко европейски столици, но всяка ескурзия го беше разочаровала. Той не бе споделил това на никого. Все пак тези забележителности бяха едни от най-известните в света и всички около него ги прев ...

Видях едно плашило жалко,
на стол приседнало един ---
не гордо, в битка сред житата,
а крак прегънало преди
на птиците да се опълчи. ...

Пиша на ръка, защото мразя да ме поправят. Особено измислени автокоректори и разни изкуствени интелекти. Били се самоактуализирали. Ами крайно време е. Ако искат да превземат човечеството, да ни вземат работата, да ни избият един по един, няма да стане с посредствено писане на реклами. Това и ние го ...

От бедността съвсем не ме страх,
била съм и от нищите по-долу.
И его нямам, и ги преболях
по сто камшика. Жилещи. На голо.
Навярно бе скроена (с план такъв) ...

Любов - гореща като огън.
Любов - изпълнена с мечти.
Тела - създадени едно за друго.
Души - осъдени да са сами.
Девойка - влюбена до лудост. ...

Мъжете плачем само по време на дъжд.
Тогава казват, че си истински мъж.
Плачем, проклинаме , но без глас.
Защото не ни е присъщо да плачем на нас.
Мъжете викаме , но на ум. ...

В ранните часове, преди да видя слънчевите лъчи,
когато градът все още мълчи,
отваряха се цветовете на едно малко цвете,
в тревна площ до пътя нейде.
Бореше се за малко светлина, ...

Няма никого да питам за посоката към моя дом.
Не искам да се прибирам! Там е пусто.
Няма никой да питам къде си ти сега.
Ще стоя тук, на тази пейка, под дъжда.
Ще те чакам да дойдеш с чадър в ръка.

Бавно пристъпи и този декември
с вятъра зимен небето смрази.
Месец студен по детски вълшебен,
сбъдващ свидни, съкровени мечти.
С топло огнище, с аромат на канела, ...

Градинката е акварел, но в смисъл,
че е рисувана единствено с вода.
Прехвърчат сойки и с крила изписват
изчезващи сапфирени петна.
Денят е сякаш късоглед, защото ...

Орисани сме от мига, когато
на този свят от обич сме дошли.
Орисница с вълшебен прах от злато
изрича думи и добри, и зли.
Предсказва бъдещето на съдбата, ...

Съвсем незнаеща къде ли бях,
кръвта ми, още жива, леко закипя,
щом разбрах, че движа се в купе,
но неясно как, защо и накъде.
Очите ми се отвориха с нежелание - ...

АКРИЛ ЗА САМОТНИ ДНИ
Избухва листопадът над баира –
в оттенъци от охра и кармин.
Къде ли из пейзажа се намирам?
И ти без мен защо си тъй самин? ...

Върти се календарът, сменя дати,
минават седмиците с равен ход,
а аз съм Влюбен мъж в страстта ти,
а ти си смисълът в самия ми живот.
Напук на климатичните промени ...

Роденият в бурята не чака,
друг да му проправя път.
Ще крачи смело той и в мрака,
дори да знае, че го чака смърт.
Роденият в бурята глава не свежда, ...

В памет на леля ми Иванка от с. Клокотница
В сън съм самотница – литнала птица.
Дъжд над Клокотница – в дни – върволица.
Плитка – рекичката, в злак – и приижда.
Път – вдън горичката – нищо не вижда. ...