Буря си
и Вселена!
Не винаги
засмяна,
но пък - ...

Бе Кръстовден и Христос
тръгнал бе накъм Калето –
в пепел и вретище, бос,
с пъстра бъклица в ръцете.
Долу дремеше Свищов ...

Бургас е град на нежните лирици,
на плажа, гларусите, любовта,
на морските оркестри и певици,
възпявайки морето и брега.
Пенсионери в морската градина ...

ПЪЛНА С ИЗГРЕВИ ЧАША
Край смълчаните тисове привечер
тежки пешове спуска мъглата –
одимена от тръпнещи взривове,
тя очаква деня да изпратя. ...

Всяка жаба да си знае крякането!
Всеки се простира според душата си!
Всяка чашка да си знае мярката, всяка бутилка - бройката.
Не влизай в чужди обувки, да не хванеш гъбички!
- Бабо, едно време като не е имало интернет, как без емотки сте си изразявали чувствата? ...

Когато те докосна и целуна
ще бъде миг на съвършен покой!
След него ще последва знай фъртуна
ураганни ветрове, вълни, порои...
Стихии ще се сблъскат подивели ...

Ако читателят на тези редовe някога е идвал във Видин, най-вероятно се е сблъскал с една невинна форма на дезориентирация, от която „страдат“ посетителите на града. Разхождайки се сутрин из красивия парк, ранобудният гост сигурно е оставал с впечатлението, че нещо в посоките се е объркало. Слънцето ...

(белова)
Досаждат - значи съществувам.
(чернова)
Скучая - значи съществувам.
Завиждаш - значи съществуваш. ...

Има ли нещо което не свършва,
което е вечно, но достъпно за нас...
мелодия, живот, любов дива и дръзка
или щастие подчинено на нашата власт...
Има ли нещо което не свършва ...

Късната любов е като късното море,
денят все по-свидлив е, вятърът реве гръмлив,
вълните стават все по-бесни.
Неуморно облаците шетат в отеснялото небе,
клето слънцето наднича из пролуки тесни. ...

Раздяла разнищи в сърцето тъгата
И сянката плахата радост засенчи.
Прегърна ме в празния ден самотата.
Къде е на слънцето златното менче?
Зениците търсят искрящата нишка. ...

Каква си ти? Уж двайсет грама само.
Орисана – не случи на човек.
Окъсана и с кръста си на рамо
до мен летиш по пътя ми нелек.
И кой, и как е дръзнал да измери ...

Някой ден ще бъда силна
и за двама ни, уви
и до дъното ще стигна,
но сега не говори.
Не говори, не ми го казвай ...

Живееш в спомена
В градините цъфтят цветя,
октомври бавно си отива.
Все още е красива есента,
вълшебно някак ме опива. ...

Противниците на войните пак мълчат
за всичко ставащо извън Украйна...
Или ракети другаде да не летят?
Или са теглили на другите конфликти майна?...
Или не е... да кажеме, политкоректно? ...

БАБКАТА ОТ ЦВЕТНИЯ ПАЗАР
Едно бабенце стиска минзухари
на Цветния пазар ми подари –
навярно покрай своите дувари
за мен ги бе накъсала в зори? ...

"Изгорим до основи"
Цикълът се повтаря,
Докато експлозиите избухваха в небето.
Всичко, от което имах нужда
Беше единственото нещо, което не можах да намеря. ...

Като карфици във паметта ми
мигове нови сега се забиват.
Радост, успехи, провали и драми;
с нея вселената аз преоткривам.
В мене е пролет, нищо че есен ...

Какво пък толкова - ще стана
в неделя рано сутринта,
ще смъкна старата пижама,
ще се наплискам със вода,
ще се избарам с прана риза ...

PIZZICATO ЗА УМИРАЩОТО ЛЯТО
... едно щурче през мокрите треви заскърца ми прощално pizzicato,
момче, ми каза, карай да върви, пак ще се видим следващото лято! –
след миг небето ми обърна гръб – и мокра вълна облакът разпреде,
вървях, потънал в мировата скръб на есента – беднякът аз последен, ...

САТАНИНСКИ СТРОФИ
... къде си тръгна светлият човек
от твоите прекрасни мъжки филми? –
не би го разгадал дори след век
такъв добър чекист като Ким Филби, ...

Ние не можем да правим големи неща, а само малки с голяма любов.
Майка Тереза
Аз не мога да правя големи неща.
А за малки не зная дали съм способна.
Прецъфтях докато те очаквах в ръжта. ...

От все сърце
за моето момче.
Ще преплувам моето море
от суеверия и неволи,
за да не бъдат душите ни голи. ...

Продавам роман ненаписан.
И бъдеще - също продавам.
Ще купя с парите
това, което не ги притежава.

Виктор Петров, петдесет и девед годишен автор, седеше на бюрото си, докато износеният кожен стол скърцаше под тежестта му. Той беше среден на ръст, но годините, прекарани в писане, бяха съсипали стойката му, правейки го да изглежда още по-нисък. Виктор не се интересуваше от външният си вид; всичко, ...

След дълга нощ от тъмнината
изплува есенният ден,
дъждът потропва по стъклата
и вее вятърът студен.
Аз още чакам светли дни, ...

Във филма “ Лейди бърд” ( 2017 г.) главната героиня Кристин иска да напусне родния си Сакраменто, защото за нея това е малък и скучен град, лишен от култура. Когато обаче се премества, младата жена осъзнава колко красиво е мястото, на което е отраснала, и колко ѝ липсва. “ Не мислиш ли, че може би л ...

Някой ден звездите ще засветят тъй ярко,
светлината им пошлото ще заслепи.
Ще покълне любов, благородство... тъй жарко,
че жлъч и омраза ще изпепели.
Някой ден ще настъпи човешко смирение, ...

Усмихва се небето, а душата
отпи от облаците синева.
Вятърът дърветата намята
с коприна златна - есенни листа.
Събрала в шепа слънчеви целувки, ...

Есен е –
Вятърът си настройва
цигулката
между босите пети
на Хоризонта ...

Безшумно ронят се листата,
в прозрачна есенна роса,
подухва вятър във житата
с вълни от слънчева коса.
Небето в тях се отразява ...

Животът събира нашите усмивки!
Надежда изтрива горещи сълзи!
Търсим упора в хората близки!
Неусетно изнизват се отредените дни!
Горим в огън от грешки и прошки! ...

Поляна, кучета и хора.
Дървета, сянката им пази
покой, въздишка и отмора.
Наднича слънцето и гази
в трева, росата й изпива, ...