Сащисан съм! Животът е непредсказуем!
Истина или сън? Трябва ли ни блага дума?
Не вярвах от душа, че ще намерим сговор!
Как исках да греша: защо спорим, бе хора?
И някак изведнъж — хоризонта лъч огрява! ...

Сняг се трупа на парцали,
паниката завладя ни
„Оранжев код“ ни обявиха
и ни изплашиха.
Забравихме отминалите зими снежни ...

Неповторим аз имам кют-
макар облечен и обут,
за чуждите блага копнея.
Обсебен съм от таз идея.
След три мандата депутат ...

Изтъняха, смалиха се… Ръце на старици.
Оголели, в небето мъглите запридат.
В скута им – празни гнезда на птици,
спомен за живот, преди да отлитнат.
Зад стъклото ги виждам, огъва ги вятърът. ...

Седим си със златната рибка на кея-
чоплиме семки,
уморени да изпълняваме чужди желания,
уморени да чакаме собствено щастие.
Почесвам и люспите- ...

ПЕСЕН ОТ ДЪЛБОКАТА МЪГЛА
... мокри савани мъглата размята,
фарът сирената своя наду,
сякаш мелтемът изви над водата
песен на някакво странно урду, ...

По залез, в лятното, широко задоволство,
следа от тънка, бледа меланхолия.
Отворените порти на посолство
оформят малко бягство до Монголия.
В Монголия светът е благ и вечен. ...

по̀
е лесно
да се отмъстѝ -
отколкото - да се простѝ

на хорицата
Ех съдба, съдба човешка,
нима си ти определена?!
Нима от някой всемогъщ
пред мен си начертана?! ...

на Ади,
Време е да пораснеш !
Остави чувствата,
вината забрави.
Погледни се в огледалото, ...

Ледът е форма на водата –
забравила за любовта.
И с остър пукот в тишината
нацепва се сибирската сълза.
Под белите могили на живота ...

Време е за Коледното ми писмо,
а адресът, смятам, че е ясен.
Пиша го в сърцето със добро
и желание за един свят прекрасен.
В него нека всички са засмени ...

Остави ми последното зрънце живот
то е мое, в пустинята скрито
то не ще види скоро ни слънце, ни Бог -
ключа глътнах, зад камък занитих.
Сутрин, изгрев и грейва пак бяла душа, ...

Оплете се в мен едно конче.
То беше черно.
Сякаш тлееше.
Но не беше от огън, а от буреносен шепот.
Шепнеше ми в ухото. ...

Аз реката съм кротка, която
есента позлатява сама,
а в подмолите крият се лято,
люляковата майска тъма.
Бреговете ми светят в зелено, ...

Търся свободата сляпо
и успеха ненадминат,
но с тъга уста прехапал,
чувствам се загинал.
Боричкам се с цинизма - ...

Другата страна на любовта,
тя е тиха и неосветена.
Крие се във всякоя душа,
пази тайни съкровени.
Другата страна на любовта, ...

Х – ОБЛИКЪТ НА ХАОСА
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
кръстосани
нещото и
нищото ...

След малко по домофона приятен женски глас попита
- Кого търсите, ако не е тайна...
- Калимера, кирия аз съм Петро, кириос Тимофей Гугаашвили ме изпраща,... имали сте свободна позиция за работа - отговорих ясно
Електробравата избръмча и вратата се отвори.
Пристъпих плахо. Огледах се. Никъде не вижда ...

За какво ни е тая Надежда,
ще каже някой от вас ?!
Тя само ни подвежда ,
преди да дойде страшния час.
Когато е тъмно, и мрака ...

На червени капки изтичат мечтите ни.
Адреналин.
Високо кръвно и ниски страсти.
Пот, слуз и отчаяние.
Асоциален двигател на отрицание. ...

на Левски
Дяконе, ако някой път
Бог те възкреси,
не идвай в този свят
на алчност, мекерета! ...

Тишината погълнала мисълта.
Отчуждаването между
двама души.
Самотата е ...
онази омразна ...

Ти си тишината в сърцето ми,
но в погледа ти виждам светлина.
Не разбирам, каква е тази тъга,
когато в теб се крие моята мечта.
Дали усещаш същото, не знам, ...

М Ю Н Х А У З Е Н
Приказката за барон Мюнхаузен
е много велика метафора,
подробно и дословно обясняваща,
натрупването на археологичните пластове. ...

​​​​С побелели без време коси, обляна в сълзи, приседнала на гроба на детето си, една майка говореше на своя син. Говореше и на Господ.
-Защо? Защо Господи Боже наш? Защо ми го взе при себе си толкова рано? Той беше ангел за всички нас тук на земята, Защо полетя тъй внезапно към небесата? Как така н ...

Студът отдавна е превзел света.
Не му е нужна снежната стихия.
Потънали изцяло в битие и суета
сърца отново чакат коледна магия.
Небето пали приказните си фенери. ...

Мила мъничка, Мадлен!
Щастие е, че вярваш ти в мен.
Радостното е дори,
че имаш приятели добри.
Лошото го забрави! ...

Живял в България един писател,
неуморен бил, романтик, дори мечтател,
пред листа сядал, щом вдъхновението го озари,
и не спирал да твори чак до зори.
Но налегнали го разни мисли и съмнения ...

Да помълчим за невъзможните любови.
Ако си тъжен, колко дълго се мълчи?
И как обикват се невиждани очи,
и остаряват всички пътища – уж нови.
Да помълчим, да не останат неразбрани, ...

Когато дните ти се сливат,
а нощите будуват още,
тогава виждаш как сънят ти
стича се по мокрия прозорец -
превърнал се във пареща сълза.