Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
385.4K resultados
Сто кила
🇧🇬
Ударих стотака,комплекси големи,
ще тръгна в атака със тежки проблеми.
Ще бягам,ще скачам и преси ще правя,
диети ще спазвам,отказвам и хляба.
Ден,седмица,месец спортувам...гладувам. ...
- Сапунът е свършил! Защо никой не е заредил снощи? Една работа имате!
Крясъците на новия специализант огласяха коридорите на първия етаж и се извиваха чак до втория, където беше съблекалнята на сестрите. Те се разбързаха и затичаха наоколо, като че докторът дебнеше зад вратата.
В началото им се сто ...
МЕЖДУ ТЛАСЪЦИТЕ
Не е като планинските спускания с велосипед. Има адреналин, но е различен. Не е и като нощните гонки на околовръстното. Много по-силно е. Пробуждащо сетивата до ръба на тяхната крайност. Където малките капчици пот напират по тила ти обменящи електричество с настръхналите ти косъмчета ...
Не всички пътища водят към теб -
бразда във пукната стъклена чаша.
Задънена улица в моите сънища.
Слаба светлина, блестяща изпод руините
на това, което беше сърце. ...
Взирам се в живота минал
амалгама от любов, падения, възход
пясъчните кули, които със замах е сринал
непростените ми грешки, за които няма брод.
В него има радост и страдание ...
Дълбоко в съзнанието ми често се случва да вървя по един пуст булевард. Като онези от черно-белите снимки, които сме виждали в заведения, списания или другаде. Голям и широк, по който от време на време минават коли, а светофарите все мигат жълто. Отстрани са сивите панелни блокове, санирани в жълто, ...
Кошмарът се събужда над съня ми,
реално провокира моят дом!
Инстинктът му в очите ми осъмва,
настроен за война и за разгром!
Космато и отровно ме превзема. ...
Да. Туманно е, и е мъгливо.
Есента е в стъпка на ламбада -
Циганка, със огнено червило -
с косите си пилее листопада.
По кестен във ръцете ù блести, ...
Съдба ли е, че срещнах те отново,
след толкова години самота,
забързани на някъде в живота,
не разбрали своята тъга!?
Съдба ли е, че всеки е обичал, ...
Ще нарисувам слънце на асфалта,
голямо, кръгло, с множество лъчи.
до него облачета малки,
пухкави като дантелени мечти.
А долу, на земята пъстроцветна, ...
Сънувай самодиви на разсъмване -
ефирни, като росни маргаритки.
Погледай, без дори да знаеш сън ли са
лицата им, разплетените плитки.
Танцуват босоноги по моравата. ...
Ако не ни е писано да сме заедно...
Да, знам, че тази любов не дойде на време,
не съм сама и ти също не си свободен
и трябва по пътищата си да тръгнем разделени,
така било писано, нямало виновен... ...
Царице моя, бяла, неотразима,
Още от дебютния поглед останах в шах от вашия агресивно атакуващ чар. Можех да се прикрия зад други фигури или да мина по диагонал, за да се защитя и избегна среща с вас...Но нима човек може да се прикрие или да мине по диагонал през Любовта!? Да, може, ако носи сърце н ...
Повика дядо Киро баба Слава
и каза: - Старо, не остана много
и Господ все нишани май ни дава,
пък искам да усетя оня огън,
от който ми омекват коленете, ...
Познавам човек без кутрета.
Шегува се. Или мълчи.
Сърцето му - гладно, душата - проклета,
перчемът му някак стърчи.
Щом чуе японски, той бяга далеч ...
Най-трудното в една история е началото. Пишеш ред след ред, триеш… докато не се получи идеалното изречение което да изрази емоцията ти. Но кое би било това толкова идеално начало? Нима с няколко думи можеш да излееш душата си? Нека не се лъжем, на един лист не можем да покажем това което чувстваме, ...
Ако не вярваш, че всичко ще става по-добре,
тогава какъв е смисълът от всичко?
Хубав въпрос се намери някой да ми зададе,
отговорът на който ми убягна трагично.
Трагичното в трагичността се тайно крие. ...
„Есть в осени первоначальной...“- Фьодор Тютчев
🇧🇬
Есть в осени первоначальной
Короткая, но дивная пора –
Весь день стоит как бы хрустальный,
И лучезарны вечера...
Где бодрый серп гулял и падал колос, ...
В очите ти все повече потъва,
небесно - сини, галещо море.
Повярвала им, без да се страхува
се гмурка страстно с думичките две.
Не мисли, не мечтае, просто вдишва ...
– Заклевате ли се да кажете Истината, само Истината, нищо друго освен Истината и Бог да Ви е на помощ? - тържествено попита приставът.
– Не отвърна кратко Немо.
Приставът блокира. Никога не беше чувал някой свидетел да откаже да казва истината в съдът, в който работеше. Той безпомощно погледна съдия ...