В душата ми останали са само думи
и спомени от най щастливи дни,
и болката в гърдите като от куршуми
за всичките несбъднати мечти.
Пътеките ни се пресичат толкова рядко ...

Искам до мен да си вечно.
Да те топля с грижовната длан.
Да усещаш в душата човечност.
Да заспивам с духовен шаман.

да си идеш – ще ти бъде трудно,
да се върнеш – ще се унижиш"
Стефан Цанев
Между смирение и зов – ти предпочиташ самотата.
И зле орисана любов – подобно трънче във петата. ...

Събуждам се. Полуотвита, премръзнала, сгърчена като болна скарида в единия ъгъл на леглото. До мен доволно похъркват Рижи и синът ми, разчекнат като разбит хеликоптер. Изпълзявам. Вместо в пантоф, попадам в пластмасова купичка. Разтягайки около 28 сухожилия, в поза на професионален фехтовчик, успява ...

Всяка изречена дума може да бъде последна,
но дали ще е на нежност богата, или ще е бедна?
Дали ще е изпразнена от смисъл, куха,
или ще е пълна с поезия, която гали слуха?
Дали ще е лишена от собствен цвят, ...

В росна капчица се сгушва
устрем за ведрост утринна.
Яхя Акбулут („Безметежност”)
През процепа на мисълта
търкулна се снежинката ...

Понякога е трудно да прикривам
тъгата в моите очи.
Обръщам се и сълзите си изтривам,
но болката във мен бучи.
Не искам никого да наранявам ...

Една от 10-те Божи заповеди наруших...
Една от 10-те Божи заповеди съм нарушила,
че чужд мъж била съм пожелала,
но защо Бог да ни срещне решил е,
като срещата ни е безвъзвратно закъсняла... ...

Когато се будиш в нощна безсъница
и сънят си е тръгнал към утрото,
погледни есента как шуми от прозореца
и в нея се виж пред огледалото.
Приеми зрелостта и не питай за другото, ...

Есенна меланхолия…
земята се събира в себе си
замислени дърветата шептят
в отнесена от лятото мелодия
следите ни дописани горят ...

Все така се получава, че
винаги малката бутилка
ти диктува големите мисли,
и искаш да бъде различно,
но разумът в теб ...

Глава 5
Събудих се в много добре позната стая. Бях в ранчото на Кат. Поогледах наоколо. Всички драсканици по стените бяха добре запазени, играчките бяха разхвърляни. Станах от леглото и се запътих към вратата. Когато хванах дръжката на вратата, си спомних светлината... болката... всичко. Отворих вра ...

Отново избяга капризната муза,
бе казвам ви, страшен инат…
Заби ми плесница по лявата буза –
била съм голям тарикат…
Била съм използвала музата само, ...

Защо не спиш,
нощта преваля вече...
Бе дълъг ден
и не по-лека вечер.
Но бяга пак ...

Метафотично, не буквалистично
не съм метафора, а буква.
Буквалистично, не метафорично
дърветата шептят от скука.
Дълбаят есенните драми ...

БЕЗГЛАГОЛЕН ВОПЪЛ
Напаст мафиотска
с наглост идиотска,
палячовци безродни,
за нищо негодни. ...

Исках само да те погаля,
да погледва в очите ти.
Да ти кажа и помоля,
вярвай в мечтите си.
Ти реши гръб да ми обърнеш, ...

Видях аз тъжна птица,
сгушена и треперлива.
Блестеше как златица -
Слънце щедро я облива,
а тя трепти, като листенце, ...

Между мен и живота е мокро стъкло.
Той реве, аз се крия на сухо.
Но кажете ми моля, кажете защо,
съм се взрял в мокротата от тука?
По пътеки различни, аз пеш ще вървя, ...

Защо ми се плаче не зная.
Защо тъгувам не знам.
Защо сърцето ридае?
Защо не мога да спя?
Защо ми се плаче не зная! ...

Няма място в сърцето ми за прошка
Сто и десет пъти ти прощавах досега
Започнах да броя откакто сняг валя
След тази смелост, заживях сама!
Тя, прошката се дави в сърцето ...

Не ме търси. Не ми звъни.
До вчера те обичах
/и от утре, вероятно пак ще e така/.
Но днес не се обаждай.
Днес съм ничия жена. ...

Отключих си вратата, хайде, влез,
обаче се събуй, за да не газиш.
Разстелила съм – благост, чар, финес -
на пръсти пристъпи, за да ги пазиш.
Защото нямам време за кърпеж, ...

> ∞
>
>
>
> Събуди ме някакво неприятно ръмжене, дразнещо като прашинка в окото, глупаво като муха в стъклен буркан. Преобърнах се в леглото и сънено надигнах глава. Ръмженето не преставаше, даже странно се усилваше и изведнъж ми стана ясно какво се случва. Телефонът ми, оставен на вибрация и пъхнат ...

Любовта е странна жажда
и цял живот ще търсиш
нея как да утолиш.
От какво ли тя се ражда
и често теб заставя ...

С "помниш ли когато..."
почва всичко дето
прави ни богати.
... и да знаеш, че когато
на привършване ...

Бележка от автора. – “Когато четете моите истории, искам да помните едно много важно нещо. Както в реалният живот така и в моите разкази ВСИЧКО е въпрос на гледна точка и ваша лична преценка. Оставям на вас да изберете, кое е ИСТИНА и кое НЕ.“ Приятно четене - Eddie
Вече трета вечер го наблюдавах. П ...

Сърцето си го подарих
на двете си деца,
за теб остана непокътната
чаровната душа.
Онази страстната и дръзката, ...

КОЙ
Неизвестността ни прави по-човечни. Страхуваме се от нея, защото може да е лоша, коварна, злокобна и отмъстителна тази неизвестност. А страхът ни прави добри, отзивчиви, тръпчиви, сговорчиви и незлобливи, сиреч повече човеци ни прави.
Не мислите ли?
Добре, не мислете.
Обаче ние от групата днес щ ...

А дращи една мечта във очите му...
Чак до кокал дълбае в душата.
А себе си не намирам - различен е
и ми се заспива разплакана.
А понякога там има обичане, ...

Цяла нощ те прегръщах в сънищата си и тогава това беше моята реалност. В моментът, в който се събудих осъзнах, че е било сън и ти си в другата стая – където те бях оставила. Но когато си тръгна без да кажеш нищо и без да смееш да ме погледнеш, осъзнах колко си гузен, засрамен и знаех, че и ти си ме ...

Сърцето си аз в храм за теб превърнах,
та да се чувстваш в него защитен.
С мечтите си добри павирах пътя
по тях при мен да стига твоят ден.
От взора си събрах звезди прекрасни, ...

Очите ѝ са облачно небе.
Понякога дъждец ръми във тях – до невъзможност.
Друг път са тичинки от нежен горски дъх,
готови да разцъфнат като пролет.
И само вятърът игрив се спира в тях, ...

Не ти ли омръзна да ходиш до днеска
на работа от понеделник до петък?
Да миеш косата и гласиш прическа,
да вдигаш и кръвно, да чувстваш несретък?
И в кухнята вечер да готвиш до късно. ...

ТАКЪВ СЪМ
О, аз разбирам, няма справедливост!..
Насилието вечно е на власт!..
И злото, вечно ще остане живо…
И винаги ще чака своя час.. ...

Отечество, тъй хубаво си ти,
но кой оценява твоите красоти?
Че за такъв разкош, идеал,
друг народ не е и мечтал.
Животът може и да си замине, ...

Джина и Хари
“Гончето е като общо куче. Куче на цялата дружина! Пуснеш ли го в гората, вдигне ли дивеча, не се знае на кой ще му излезе късмета да стреля. Може ти да си късметлията, може колегата до теб, а може и стрелците от последните пусии. Божа работа. Хората са го казали с една дума - “наслука” ...

*Поезията е обширно понятие
Няма да описвам формата на бутилката
цвят, модел, капачка, етикет или друго
просто бутилка
празна ...

Нощта превзе небето бавно
По – бавно от всякога преди
Погълна всичко, жаждащо и безпощадно,
Но мислите ми не можа да победи.
Усетих върху кожата си вятър хладен ...