Старост
Очи не виждат,
ръце треперят,
уши не чуват,
крака се спъват. ...

Нее, по-скоро бях влюбен, но не си го признавах.
След няколко дни се обади Артемис по мобилния
- Петър, нали помниш къде живея , мама и татко те канят на вечеря и искат да се запознаят с теб. Заповядай в 19 часа, чакаме те.
Тръпки ме побиха, като студент хванат да преписва от пищовите си.
Дежурните ...

Че Правдата е сляпа дама
за чернокожите, ний все мълчим.
Две зейнали, прогнили рани
под лентата са бившите очи.
Лангстън Хюс ...

НЕПРЕВОДИМИ СТРОФИ
Беше юни и пяната звездна искреше
върху шала на зрялата златна пшеница.
Някой сряза небето и пътят изтече –
в ручей млечен край срутената воденица. ...

Отколе там, сред бурите на място,
душата ми е. Всеки – чужд и свой
сто примки ми надяна... Стана тясно,
не дишай! – рече. И се успокой!
Но аз не спрях Дори за миг не спря се, ...

“Някой ден, ще те принудя да лазиш в краката ми, самоуверено копеле такова! Няма да знаеш откъде ти е дошло, но ще ме молиш за пощада. А дотогава… Е, игрите са затова – за да се играят…” – си мислеше Катела́на и клатеше глава недоволно, наблюдавайки как Негово Величество се отдалечава с горда, но бе ...

Някога, преди доста време вече, като бях дете...Леле, как странно звучи: Като бях дете.
Сега ми се струва почти нереално, в друг живот, на друга планета. Сякаш, не аз съм преживял това време, а друг човек. Но тези спомени са живи и до днес. И колкото повече време минава оттогава, сякаш стават по-ярк ...

Винаги има дни, в който
дори и да гледаш сърдито...
някой ще се трогне и за помощ
ръка протегне. Студени!?
Улици пусти, макар пълни със хора... ...

Събуждам мъртви спомени.
Не с надежда — а със зъби.
Огризвам лъскавата повърхност
на кадри, където сме застинали —
смешни, неподвижни, ...

***
На прага ми се спри, любов…
Почукай тихо! Аз ще ти отворя.
С дъха си прасковен ме обгърни…
После, дълго остани…! Нали е лято и е юли…?! ...

7 част
- Тъй! Тъй! – озъбвам му се аз, но той махва с ръка и мърдайки устни безмълвно ми тегли една майна, след което се обръща към телефона си и подвиква:
- Ванка я продължавай моля те нататък с превода.
„ Продължавам с превода! Дрезгавият женски се сърди на втория, приличащ на мъжки за това, че то ...

Ф А Т А Л Н А П Е Р М А Н Е Н Т Н О С Т
Смъртта лекува всички болести,
самата Тя продукт на всички тях,
на Земята смъкна Бог и ни показа,
как се мре за всеки земен грях. ...

Виха в мен световете на човеците
и студена сол от раните ми бликна,
не вехнаха и кървищата в стигмите,
съчките в нозете ми мечти гориха.
За хилядите изгреви несбъднати ...

Ароматът на свежа природа
е парфюмът най-скъп в този свят
и дъгата прегърнала свода
озарява деня с благодат.
Най-желаният брод е снагата, ...

Млечносиньо, небето
мирише на бебе,
пропълзява зад облака
лъч невинност към мен.
Тази утрин с красивото ...

Оазис е, когато споделена с теб е любовта –
бонсай, лечебен за душата ми безплътна.
И мир изпитвам всеки ден със мисълта,
че мой си – както вчера кротко ми изтъкна.
А днес, заспивайки под хиляди звезди, ...

The Man:
I define myself as a mere bolt — with stripped threads.
Useless. Not fit for a dowel, let alone (God forbid) a flute… or a violin.
Worthless. Dust. A leftover shard.
The Creator: ...

В
„Обѝчай врага̀ си!“ -
и злото числиш -
та
дано се превърне ...

В едно далечно кралство, скрито сред меките облаци, имало вълшебна градина, която цъфтяла само нощем. Наричали я Лунната градина, защото цветята ѝ светели със сребристо сияние, а ароматът им носел най-красивите сънища на тези, които го вдишвали.
Малката принцеса Мая обичала да се разхожда там преди ...

„Кама сутра“ учениците
вълнува, но не религия.
От света махнете телевизията -
ще спасите на нравите визията.
Бюрокрация не е зло, ...

Ева:
Не мразя аз мъжете, а обичам ги.
Те яхнали са цялата вселена.
Мощта им стене, адски разярена,
но виждат пътя към божествена арена. ...

Историята на Нероден Петко или Тоя, който искал да разплете слънцето
Тоя е оня, който няма име. Нищо не му струвало, разбира се, да си извади паспорт и да си турне там някое – каквото е да е. Имена – бол, ама той не щял. Защото тоя не бил човешко същество. Какво бил точно, никой не знаел, а на него ...

И всички кръстове – за мене изкования
и още няколко ги носех. С лекота.
В стиха си кътах слънчогледови желания,
луна, щурци любов... За хиляди лета.
Сред всички зими – все в сърцето ми вилнелите, ...

Проблясват леко юлски лунни струни,
оплели в паяжинен плен света.
Дали е знак за следващо сбогуване,
ведно с надежда нова? Аз не спя!
Копнежните ми страсти пак се реят ...

Сутрин щом очи отворя,
и от кошмара нощен се събудя...
моля се от все сърце, сънят ми
да е бил само нишесте.
Но щом по новините пак бълват смрад! ...

Зная, разбират ни децата
прекрасно, щом понякога
им се поскарваме, майчински ...
А с изгрева, рано сутринта,
обхваща ме невероятна ...

Когато хората забравят как да слушат вътрешната си сила, стихиите се пробуждат за един унищожителен последен танц. Само Първият може да ги укроти и спаси човечеството. Но него отдавна го няма на този свят…
– Ѝренвейл, скъпа! Какво невероятно удоволствие е да те видя…отново на път. Накъде те запращат ...

При радост, човекът работи и пее,
от болести сам оздравява,
в хармония с Бога щастливо живее –
Бог тялото му подмладява.
Каквото захване – довежда до края, ...

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
25.
И ужасени в слънчевият ден
провикнаха се ангелите: " Грях!!!
Какво направи, Ева? " - тя от страх ...

Разхождам се и наближавам единствения, парк в градчето ни. Сенчест и прохладен е и затова вървя натам с нагласата да остана на спокойствие и да подишам ободряващ чист въздух. Да остана насаме с моя Творец. В този момент нещо в мислите ми тревожно се препъна като в камък и за частица от секундата раз ...

Не си мисли, че си незаменима,
о, колко много все така се лъгаха...
И по-добри от тебе (много) има!
И колко много преди теб си тръгнаха...
Не си мисли, че си единствена, последна, ...

Второто пришествие
или Видов ден
Той ще дойде преди зората,
зарад грешните наши души,
ще сравни всичко със земята - ...

Защо са драмите на нашите тийнейджърски
(на юношеските) години?
Защо са хилядите ужасяващи скандали без истински причини?
Защо е туй усещане, че всеки, покрай нас пропъплил, ни е крив,
че е животът у дома безкрайно скучен, сив; ...