ЛУДА ПЕСЕН
... в града отново се завечерѝ.
По улиците тръгнаха ченгета.
Казанът със боклука си гори.
Вони на студ, на ужас и несрета. ...

КАПКОМЕРЪТ НА БОГА
Навярно ще ме помните с едно, че влюбен бях във хората лъчисти,
че различавах плява от сено – и лъчих злото с черните му смисли,
че друмника посрещах като брат, към мен навървил своите пътеки,
и вярвах, че ще грейне този свят все по-красив и по-добър за всеки, ...

ОБРАТНАТА СТРАНА НА ОГЛЕДАЛОТО
Не беше лесно да призная,
че тишината ме тревожи.
Нахлува в празната ми стая
и тръсва мократа си кожа. ...

Върви човекът все напред,
завои всякакви по неговия път.
Понякога е без билет,
понякога лутайки се на кръстопът.
Но изборът от Бога ни е даден. ...

Този ден магарето изби млечните зъби на брат ми, Пенин Ганьо се напи и съсече с брадва вратата ни. После кучето се отвърза и подгони кокошките... Над цялата врява се извисяваше фалцетът на баба ми, но коментарите на дядо ми изпъстрени с псувни никакви не се чуваха. Влязох в къщата игледам, те там с ...

Животът всъщност толкова е прост,
като въздишка, песен, стих без думи.
Дошъл си и си тръгваш като гост.
След няколко сезона. Помежду ни,
остава само споменът за дъжд, ...

В безсъницa среднощна ... С години спя малко, на пресекулки ... И сънувам, за секунди сън дори ... Бушуват в мен емоции неспирно и носят ме, къде ли не, с тях литвам ... А ме спохождат и какви не мисли ... Но най-вече спомени, преди всичко ... ........................... От моето детство - зима, сня ...

Слънцето за сетен път зад хоризонта
скри лъчи за да си почине...
От нас защото от деня изгода нямаме.
Все търсим тъмнина за да съществуваме.
Лъжата как топли ни сърцата... ...

Дъждовните капки барабаняха усърдно по предното стъкло на зеления мерцедес. Сивото небе се беше прихлупило и като че ли обещаваше, че пороят ще продължи дълго време. Росен се беше отпуснал на седалката и дишаше дълбоко в опит да се успокои. Преди половин час беше имал среща с мутрите, които се опитв ...

Не са ли твоите зеници огледало
невинно и тъй чисто, отразили
моя топъл трепет; и огън само.
Не е ли туй – което виждам, че блести?
Пек покрива теб, и благост носи есента, ...

ЖИВОТ МЕЖДУ МЪДРЕЦА И ГЛУПАКА
… живях добре с мъдреца и глупака, що Бог във мене кротко приюти –
доде мъдрецът тихо цепи мрака, глупакът все тъй тънеше в мечти,
със тях не вдигнах Слоновата кула – и помежду им праведно живях,
сега разбирам – бил съм кръгла нула, едно човече, станало за смях, ...

Старецът дойде, поогледа се и седна на масата под козирката. Морското казино беше пълно и само в дъното имаше няколко свободни маси. Никой не му обърна внимание, но аз го видях.
Беше стегнат, жилест старчок, и с кафявите си панталони, отдавна демоде и сакото, гладко изгладено и със запазени ръбове д ...

Този ден е смутен,
зареден с тишина,
угнетен от суетност.
Бяло зайче на здрач
по корите на борове скача ...

И тогава те обичах.
А не те познавах.
Обичах те и вчера.
Както си знаех.
И днес те обичам. ...

По Корейската криза мобилизираха баща ми, който беше запасен офицер и заживяхме на границата. Там не само ток имаше ами къщите нови и се строяха усилено още.Не бяха с дървена конструкция със замазани с оборски тор подове заслани с рогозки от царевична шума, като нашата. На мен ми изглеждаха като кре ...

Очите ми са гладни за море,
което да ме мами и привлича!...
Додето Хоризонта се дере –
от ревност, че Луната се съблича…
Часовникът ми отброява векове… ...

УПОРИТОСТ
Автор: Любинка Донева, Р. С. Македония
Твърдоглавият козел,
търкайки се в мен,
изтръгна рогата си ...

Крилете на мъжа са скрити в душата,
в копнежа му да литне към свободата.
Не от перо, а от мечти се тъкат,
и всеки полет е дар от съдбата.
Силен е мъжът, но не от стомана, ...

Пъстроцветната душа на някого дочух.
В аленото утро топло да се смее.
Да пристъпва смело в новият си ден.
Животът вече е усмихнат в неговата песен.
Не чу ли, че и днес съм тук? ...

На хората не им харесва
да чуват истината днес,
с лъжа и фалш да се примесва -
е днешният патент на чест.
Защо да бъде гола, плаха?! ...

Безкрайна, любовта докосна
лицето ми във нощен мрак,
една мечта към мен се спусна
и даде ми небесен знак.
Нощта чертае хоризонти ...

Някои хора - живеят за да обичат.
Други пък са родени за да мразят.
Трети живеят на всекиго напук,
но май всички живееме напразно...
Осъден с мярка крайна - и присъда до живот. ...

Господи, къде съм,
кой съм и какво съм?
Сляп ли съм?
Защо съм?
Разкажи за тъгата..., ...

- "Приличате ми на Робинзон Крузо! Вие сте, нали? На картинките сте малко по-висок, но Ви познах! Да сте ми виждали тирантите, моля?" - момчето проследи как протритото камуфлажно шапо смени мястото си - от голото островче сред бурните посивели коси на г-н Крузо до убежището на левия джоб на якето му ...

В безочаквано време... очакваме!?
Сблъсък между казах ви и не знам.
Питате, ама кого... щом в бедата
няма помагащи. И защо?
Водата... водата я няма и Защо? ...

88 - втора част
И така, на 30 август 1967 година, се качвам във влака София- Москва, с други 21 млади мъже и тръгвам към нови предизвикателства, към нов непознат свят, към нови приключения. Към нова наука и нова професия. Започва един съвсем нов живот, далеч от семейство, далеч от родители и приятел ...

Аз съм онази, която
пее в плача си дори,
носи в душата си лято
вечно не спи. До зори.
Аз съм онази добрата, ...

Родих се с очи,
в които блещукаха звезди.
С усмивка озарена от нестихващ смях.
Наяве създавах вселени.
На сън пътувах из всяка от тях. ...

ПОЕТИТЕ НА ТОЗИ СВЯТ СМЕ ЛУДИ
… когато одъртея – и когато ще съм ненужен никому старчок,
ще проумея – Времето е злато – и щедро всекиму го сипе Бог,
не пропилях дори секунда всуе! – от мравката с трошица по-голям,
мълча с надежда някой да ме чуе и в светли рими да му се раздам. ...

"Январь"
Евгения Ермолаева: вокал, слова, ритм-гитара.
Иван Дракалиев: соло-гитары, ритм-гитара,
аранжировка,мастеринг и сведение.
Дата: 08.01.2025 ...

Аз от тебе съм доста далече.
Ти си в безкрая,
а Аз на земята.
Аз и Ти, не сме вече двама.
Ти си сред звездите, ...

Останах в светла, мъдра тишина,
в която всички пътища видях.
Потеглих със надежда в свобода
и с вяра пътя на добро избрах.
Обичам този бял безкраен път. ...

Моят снежен час удари,
сняг вали през януари,
бавно, кротко си тече,
бяло всичко где го свари,
черното се разтовари, ...

Пътят към славата е обречен, стръмен и кален. Ако някой те преведе през него бързо, лесно и чисто, ще потънеш по-бързо от очакваното – без ръка, която да те дърпа и води.
Аз ходя и пълзя, давя се, гладувам – замръзвам в тъмнината, но продължавам напред.
Защо ли? Защото, когато стигна славата моя, ис ...

Повлича ме незнайното в нощта,
като убиващ камък е твоята прегръдка.
Оставам белези навсякъде
какво ми пречи да заспя?
Жадувах с порив ветровит, ...

Здравей, мой петдесети януари!
Знам, месеците нямат толкоз дни!
Годините обаче, като хали,
препускат през живота ни, уви!
Не ми е тъжно, даже съм щастлива, ...