Боли, боли ме много, мамо!
До пресния ти гроб мълча,
а с тебе разговарям.
Дали душите ни се чуват и така
аз само плахо се надявам?! ...

Споделям те
Споделям те.
От себе си навън.
Заключих те,
преди много отминали години. ...

Ако имаше летни олимпийски игри на животните, какви ли щяха да са репликите на коментаторите? Може би такива...
Коментар на 100 метра плуване:
"И на тази олимпиада отборът на акулите остана без никаква конкуренция, след като една част от съперниците им не посмяха да влязат в басейна, а друга бе изяд ...

Всички сетива отворени са...
И бе това предчувствие
което създаде усещането,
че невъзможните любови
издържат във времето...., ...

ЧИЧОВОТО ПРАВО ХОРО
Чичо му Божидар беше кавалджия. Правеше кавали и свиреше на тях. Свиреше добре. В селото не минаваше без него нито погребение, нито сватба. На едното място той свиреше така, че разплакваше всички - даже и тези, на които и през ум не им минаваше да плачат. А на сватбата - там вина ...

По-лесно е проблема да подминеш...
По-лесно е да кимаш със глава.
После всичко да захвърлиш
и да живееш в лъжа.
Но трябва ли така да се живее? ...

Глупакът винаги ще си остане шут,
макар последен глупостта си да узнае.
Той носи самочувствието на мамут
и мамчетата сладостно ласкае.
А те, копнеещи за малко топлинка, ...

С осанката си достолепна
и с фразата си велелепна
омайваше жените с чар,
та мислехме го за женкар!
Формално само бил женкар, ...

Вечер крия се в блатата
и огласям тишината.
Викам силно "Кря кря кря,
дай ми тлъстичка муха!"
Денем зорко се озъртам ...

Тя е тук
От любов запленен,
не виждаш нещата.
И от страст, разярен...
Да забравя мечтата? ...

...Нощта в обятията на текстовете ти...
Съблечи душата ми, за да я изпълниш с любов,
разкрий един по един стиховете ми, и твоите,
погали и приласкай прозата ми, напиши своята,
да забравим със ритмично докосване за метриката... ...

На север от Поморие -
автомобилна тапа!
Познатата история
от миналото лято!
Кръстовището тясно е, ...

откраднахте ме
в хиляди луни
разтворихте душата ми
от огън
навярно паметта ви се стопи ...

Нефритен пясък. Палещи лъчи.
Сребро в морето си играе.
И нека тук със теб да помълчим,
на воля нека помечтаем.
Достатъчно, че имаме обяд – ...

Всички думи са мои...
С тях разсичам покоя -
безпощадна секира.
А сърцето ми спира
от вълнение нежно, ...

Сама съм,
но, не съм самотна,
богата съм,
но, не с пари.
В душата ми ...

Вървях един следобед нанякъде. Нямах посока. Мислите ме водеха на разни места. Помня, че някак си се озовах на един прашен път. Наоколо имаше само сухи храсти, стари дървета, вятърът си шумолеше нещо, но не го разбирах. Едва доловимо раздухваше няколко кичура от косата ми и те премрежваха погледа ми ...

Жаждата за теб ми носи силна болка,
със капчици не ще я утоля,
искам цялата любов да пия,
за да не пресъхва страстният ми блян!
Миг на жажда изглежда цяла вечност, ...

Обеща ми небето със сърп и умиране.
Без звезди. Непрогледна тъма.
Обеща ми летеж. Мимолетно ужилване.
Обеща ми да видим смъртта.
И отрекохме слънцето. Спряхме да дишаме. ...

- От кога познавате убития Атанас Николов?
- Не го познавам лично. Беше клиент на бара, в който работя.
- Разговаряла ли сте с него?
- Само служебно- взимала съм поръчките му, все пак съм сервитьорка.
- Той правил ли ви е някакви намеци за по-интимни взаимоотношения? ...

За една полулюбов
Ти гледаш втренчено във своята "хлебарка"
и просто не поглеждаш настрани...
Наистина за мен е тя една цветарка,
която иска да се съхрани! ...

Пеперудата е сърце.
С ръце още
несъществуващи,
мечтае да прегръща.
Свободно ù е. ...

Мекотата на устните ти,
мирисът на цигари по кожата ти
и онзи сладникав вкус...
Тялото ми потрепва!
Иска те... искам те. ...

Той беше мъничък и мъркащ.
Косатко го нарече тя.
Със лапичките си белязани
играеше си със смеха.
Подскокна на дървото. ...

И тихо в прахоляка - босо,
и мойто лято си отива.
Пикират лястовици косо,
а моята душа заспива.
С предчувствие и дъх на есен, ...

Думите във мен валят,
а римите отново ги подреждат.
Колко малък е светът,
а колко много красота отглежда!
Буквите започват да сноват ...

Дали след време за нас ще се говори
или заедно с нас всичко ще си отиде.
Като един миг е любовта!
Нищо не е вечно.
И от устните сладки, отровата пия. ...

Посвещавам на Ваня!
Защото ме провокира, защото вярва в мен (макар, че не може да ме накара аз да повярвам в себе си), защото ме обича, защото душата и резонира в синхрон с моята и не на последно място, защото ще оцени по достойнство заигравката с вятъра. ;)
МИСТИКА
Понякога е трудно да останеш сам, ...

Очите дават обещания,
които устните не знаят
как да изрекат...
Ще минем без нетрайността,
обагрила на думите грима. ...

-1-
Миналото те връхлита неочаквано. И то така, че да не можеш да избягаш от него. Когато порасналите дъщери разкарат гаджетата за седмица и поканят родителите на семейна почивка - това си е направо връщане в миналото. А когато почивката е в едно малко крайморско градче, което си се мъчил да забрави ...

Аз съм жена, събрала световете
на всичките неземни светлини.
Дъхът ми е свободен, с ветровете
танцувам най-прекрасния си сън.
Аз съм жена, която ...

Млад си, много си млад още, синко, но един ден ще ме разбереш. Кипи ти кръвта още като младо вино, младостта ти те кара да се възгордяваш и замъглява погледа ти, но един ден ще ме разбереш. Не бързай, Аллах, Всевиждащият, е подготвил за всеки от нас нужното време на този свят и за всеки е създал онз ...

Пълен хаос ми е в главата,
постоянно няк'ва мисъл ми се мята.
Денят ми аз анализирам.
За утре планове планирам.
Но не щеш ли някой спомен ми префръкне. ...

Далеч от мен си ти,
липсваш ми.
Сега не си около мен,
душата ти се е отдалечила.
Сега съм сам без теб, ...

Там, където те няма...е бурята, за която ти разказвах... Която изпълни сетивата ми със спешност...и настръхване. Настръхвах до скъсване. И гледах толкова упорито в тъмното. Тъмното, което вещаеше теб. А аз го гледах, смирена. С лека усмивка дори. И вдишвах онзи вятър със светкавиците. Който галеше д ...