Изпуснат от любовните прогнози,
един следобед черна риза си надяна.
Жестоко тя накрая ме извози
и във сърце ми бомба сложи невидяна.
И сух барут във него ми зарови, ...

и сатаната
най-накрая стресна се
и се покая

На сестрите ми
В трудно време само вас ще имам –
да крепя природата си несъвършена.
В морета бурни за да не се вливам –
не трябва обичта ми да е разрешена! ...

Няма да получа минутата си на спокойствие и днес. И без това ядосана и вече мокра от сипещия се порой, сядам на спирката, за да чакам автобуса, който почти никога не идва навреме.
Минута за почивка и за сухота? Не. На спирката има възрастен човек. Дружелюбен и разговорлив, подхваща разговор. Ученичк ...

Толкова често чуваше „обичам те” „липсваш ми много”, не мога без теб”, все думи, непонятни за него, той реши да си „открадне” една „землянка” и да я държи в плен докато не му ги обясни, ама съвсем да му стане ясно, знаеше само, че първо се говори за някаква „Любов” и веднага се изсипват непонятните ...

Черният котарак
разказ на ужасите
1
Доста хора по света са преживяли необясними събития. Обикновено потърпевшите не ги споделят, тъй като болшинството от жителите на земята ги отхвърлят и едно споделяне би изказало съмнение относно психическата стабилност на потърпевшия. Такива събития преживях аз, ...

– Обади се в някоя лаборатория и уреди теста – казвам на Борил вечерта.
Връщам се от служебна вечеря и когато се прибирам го намирам излегнат на дивана ми.
– Направихме ги.
Поглеждам го изненадана и той свива рамене:
– Още като ми се обади и викнах лаборант и после взеха и от мен. Ще са готови след ...

Глава 7
Видях я. Измъчена и плачеща постоянно. Мия. Красива, не чак толкова, но величествена - като никоя друга. Руса коса, мека като коприна. Очите ù зелени, дълбоки, чакащи за спасение. Тя вървеше, оглеждайки за изход. Бялата и рокля бе покрита с капки кръв. Разтреперих се, тръпки полазиха по цяло ...

Кафето, Слънцето и еротиката – това са три важни фактора – неща за получаване на равновесие – ПРОЗОР към пътя на всеки човек във всеки ден…
Кафето е материален носител на равновесие и пълнота – не НЕЩО особено, но един ЛЕК стимул, едва забележим – лъч светлина, както и храната е светлина – но тя е с ...

Беше по жътва, когато я видя. На мегдана ръченица играеше. Нозете ѝ стъпваха леко, като че пееха, ситнеха като дъждец, а снагата ѝ се виеше като млада върба. Косите ѝ водопадно се сипваха в ритъма и кога забърза сякаш фурия мина покрай него. Ухаеше на метличина. Светеше като месечина и гласът ѝ ромо ...

на младостта е
краткостта едничкият
ѝ недостатък

Всички ще ме разберете,
когато вече ме няма,
ще бъда далече,
както всичките връзки,
както водата, ...

Мечтаех някога да мога да летя;
да не бъда прикована към земята...
но някой сряза моите крила
и ме заточи, да стоя в забрава.
От всичко най желаех свободата – ...

Кошута
Къде си, Любов? Не изчезвай безследно.
Недей ме отбягва. Искам да те погледна,
както винаги правя, отново в очите
и да те попитам къде са мечтите. ...

Бурята затова е буря.
За да те срещне сам,
да те хване и изхвърли.
На километри от там.
Дъждът за това е дъжд. ...

Умом Россию не понять,
Аршином общим не измерить:
У ней особенная стать –
В Россию можно только верить.
28 ноября 1866 ...

Изведнъж се появи. Изневиделица.
И с гръм и трясъци изчезна.
Бе като бриз, но и виелица
и непозната, като морска бездна.
　 ...

Зрънце от време пътува
в часовник, затворил пустиня;
Лъч от надежда всеки си взема,
че неговата песъчинка
драскотина ще остави ...

Не се халосвай, не ме мисли.
Аз съм толкова от теб далече...
Водолей съм и все ми се лети,
въпреки че старея вече...
Като Хамлет, понякога се питам ...

Стъпвам върху лава горя.
Такава любов – убиец.
Илюзия или истина си,
какво си ти, недорисуван натюрморт
или гротеска? ...

Запазих си последната възможност –
да поговорим без да се раняваме.
Но с трепетно-досадна монотонност
за грешките си пак се обвиняваме.
От доводи ушите ми заглъхват, ...

(из цикъла "Вицове в рими")
Подир съседска свада в "Пирогов"
приемат мъж, анално наранен.
След прегледа, когато настанен
е в стаята и вече е готов ...

Плисна изгревът като леген вода,
изпуснат от ръката на всемира.
Забърза слънцето по билото – жена,
която трябва да простира.
Колко ли любов и колко страсти ...

Когато си сам,
ей така, сам-самичък
и само дъждът ти шепти във ухото,
събираш живота във чифт ръкавици
и тръгваш към себе си, ...

Понякога се спирам в твоята ранимост –
карфица в неугасващия тъжен залез.
Тогава няма как да бъда предвидима,
дали ще топля с огън и дали ще паря.
Понякога не връзвам скъсаните нишки ...

Нима с целувки ме влудяваш.
С мокра фланелка ме галиш, но с устни ме разгорещяваш...
Невинни целувки се сплетоха в мен.
Усетих аромата на свежест.
Потрепнах, като яйчице. ...

Любовта – това е да искаш да преживееш
с някого всички годишни времена.
"Вино от глухарчета" Рей Бредбъри
Не ми е тъжно, когато вали.
Просто гледам, как падат листата. ...

Re: "Прилича на любов" – chianti
На askme
Прилича, зная, на любов прилича.
А може би наистина така е...
Но разумът във мене го отрича ...

Мокра, притъмняла улица,
по краищата – купчини листа,
сива пелена от ниски облаци,
захлупила е под капак света.
Непрекъсната мъгла от влага ...

Кой сътвори я от звезди и сълзи...
Безсребърна, безбронна,
разголена, безсънна,
прощаваща и страдаща,
желана и прогонена, ...

Мъж си, но талантлив по сантиметър.
На ръст си само 1.90 см. , но тежиш едва 90.
Всеки мисли, че си галантен...
Метър и деветдесет е малко страстно и хладнокръвно, за да ме усетиш цяла.
Нима не можеш да ми преговориш, като плата и метъра. ...

На сънародниците ми,
емигрирали на Запад
Защо загубвам този пристан,
посрещал толкова предци?
Тук сега е свят измислен, ...

С дъжда промиват се стари рани,
чувства градят нови барикади.
А някои на студеното време –
търсят любов, душата да сгрее.
По стъклата стичат се капки, ...

Глътка въздух и стръкче надежда.
Ти се втурваш към светлото с писък.
Шансът равен за тебе изглежда.
Носиш номер пореден от списъка.
Изпитания спъват те. Светиш ...

Стои просякът безимотен
на улицата тъжен, самотен
и очаква нещо да му дадат,
че силно мъчи го гладът.
Да се смилим над тоз човек, ...

Зад хоризонта е мечтата
и там е другото море.
За календара – друга дата
и там е другото небе.
А времето – часовник златен, ...

ТАЯ МРАЧНА ЗИМА…
Мен тая мрачна зима ме притиска…
Тежи ми тя като мъгла!
И затова тъй силно ми се иска
да дойдат летните тегла!.. ...