някога кръвен
събирали данък на
този ден скръбен

Пабло Алборан - Благодаря
----------------------------------------------------
Autores: Pablo Moreno De Alborán Ferrándiz
---------------------------------------------------------
Автори: Пабло Морено Де Алборан Ферандис ...

Цялата действителност те е обвила с прегръдка,
а ето ме, аз съм тук и не мога.
Вземи ме, когато си далече,
в джобче на мрака, далеч и от Бога.
В сърцата доброто кълни ли кълни ...

(за конкурса “НЕВЪЗМОЖНАТА ЛЮБОВ”)
Любовта – това за него означава взрив, това е торнадо, това е истинска природна стихия. С викове, с вопли, с преобръщане на всеки и всичко с краката нагоре и обратно. В краен случай, поне за него е така. Може би за вас това представлява някакво постепенно развитие ...

Преди време качих две изпълнения на групата "Вход свободен" , на която съм основател и ръководител от година и половина.Тогава бяха с друга вокалистка,а това е първото им авторско парче.Радвам се,че вече като десетокласници им хрумват идеи,колкото и да подражават на световните групи!

Там всеки ден е толкова прекрасен,
събуждам се, и в кухнята на масата,
откъснати от баба до асмата,
с овошките и няколкото праскови.
Една панерка със узрели праскови ...

аз съм излишният
в днешния епизод
доживях
извъртя се сюжетът
заминавам Любов ...

Веднъж разказал индианец стар
на своя внук история красива.
Дочух за нея от един другар
и бързо я изрових от архива.
А притчата за двата вълка диви ...

Тихо е. Само вълните се чуват,
от черното бурно море.
Морската шир пак се бунтува,
и няма кой да я спре.
Тук няма начало, няма го края. ...

Пак лампите са угасени и музиката тихичко ехти...
И пак без теб е мрачно, дори една звезда в небето не блести...
Нощта сега е мой приятел, със вятъра говоря си дори...
Звука на дъждовните капки, за твоя глас ми напомнят почти...
И този спомен ме пронизва и раната отново почва да кърви... ...

Синори
Стопихме се. Втвърдихме се. Пресъхнахме.
Поражда плевели мизерният живот.
Мит е хумусът-народ, пръстта изпръхнала,
духовен урожай и сладък плод. ...

Марина винаги казваше, че се е родила мечтателка. Не винеше родителите си, които я бяха отгледали с пустините на Дюн, сенките на Амбър, войните на Вор, историята на Артър Дент и числото 42, премеждията на звездният навигатор Пиркс, приказките от Средната земя и Света на Диска, магията на Авалон, дяв ...

Заспах за малко, за минута,
и сънувах сън жесток,
в полето тича сънена кошута,
а отпред я гони носорог..
И я настига, рогът му заострен ...

Но Тя е там, не спира да кърви.
И болката по пътя си продължава да върви.
Неуморимо достига свойте висоти.
И разкъсва Я в опит да крещи.
Но Тя е там, не спира да кърви. ...

Екзистенциален студ
В големия град са хората студени?
Ха!
Те навсякъде са си такива.
Пребродиш град, пребродиш два ...

(в памет на Николай Райнов)
Орион рисува с пирамиди
послания от минало към нас.
Изпраща с буревестник Немезида
дъга в последния ни час. ...

И днеска мина. Утре се подготвя.
Вчера е в историята вече.
Тежим на мястото си като котви,
Стремим се от проблемите - далече.
Намотваме кълбото на живота си, ...

То ни преследва,
не дава покой.
Изкривена усмивка
и лицето на ”Жокера”,
Това което ни ломи. ...

Понякога от болка казваш :
Стига, баста ! - до тука беше !
Преглъщаш и тихо поемаш,
напред по пътя далечен.
Но разбираш,в кръг се въртиш, ...

"Да се знае кога изпрати цар Мехмед силния Склав, та дойде в село Мъглиш през януари, 13 ден, та взеха от Мъглиш 813 еничерчета. Така да знаете, братя, когато чуете, че иде силният Склав, вие далече да бягате. Ох, ох, ох, окаяни грешни! Написа се в година 7131 /1623/ при Търновския митрополит
Гаврил ...

...Любовта ни...
Помня, че преди да те позная си предствях как сърцето ми ще помни името ти...
Помня, че преди да ме събудиш, мечтаех за мига, в който сме една душа-аз и ти...!
Помня, че преди да ме целунеш, видях чудото на любовта, която иска да избяга...
Помня, че преди да те прегърна ти казах сбо ...

Тъмнина и светлина в дебрите на зеления парк. Загадка в ресторанта
Продължение
– Нали не те притеснява моето погалване – прошепнах в упоение от нейната красота и чувственост. Ръката ми вече много нежно галеше кадифената кожа до женското ѝ съвършенство.
– Неее, не! – съвсем леко и с нюанс на любовна ...

ЦВЕТНАТА РЕКА
Реката цветна мудно вие снага,
изпаднала сякаш в сънливо бездействие.
Оцветената в различен цвят вода
зарежда с емоционално въздействие. ...

да крадеш въпрос
е на престиж и току
виж си станал висш

Беше привечер, началото на октомври, но по нищо не личеше, че е есен. Беше необичайно топло и задушно. Но никой не намираше нищо странно в това, защото вече няколко години подред есента закъсняваше, след нея зимата и сякаш всичко отдавна бе забравило обичайния си ред.
Ива седеше притихнала на стария ...

Само спомен й остана. Сега сърцето й е свито.
Тъга, самота и самосъжаление.
Чувства, които тя си подари. Които заслужава.
Сама избра грешната посока. Сама обърна гръб на любовта си.
Съмнения! Страх! Липса на вяра! Липса на доверие! ...

Не съм твоето момиче
Не съм твоето момиче.
Навярно, сигурно си прав.
Ранена като птиче,
Превърна мен във прах. ...

Надежда имам си в сърцето,
усмивка ведра на лицето.
Волно рея се в мечтите,
слънце грее ми в очите.
Вярвам още в доброто, ...

Безсънна нощ. А ти лежиш до мене.
В очите ти чете се бездихание.
Не зная как реши да ме превземеш,
но зная как те разпознавам по ухание.
Дори да са затворени очите ми, ...

В нощта ти се разтварям много бавно,
без глас нашепвам кожата ти в мрака,
с разтворени ръце пристъпвам сляпо
и търся път, по който да ме чакаш.
И пак като удавник в тишината, ...

Пролог
Не вярвах в приказките от малка. В действителност, не ги харесвах дори. А майка ми се опитваше да ме приспива с тях. Когато бях на 4 се отказа. Казах `и, че съм започнала да сънувам дракони и тя си помисли, че те ми влияят лошо. Не, не беше така. Просто ми бяха блудкави, а аз мразех такива не ...

Българска кръв
Това беше денят, в който Санди Билика доведе в пенсионерския клуб оная чужденка. Влезе и се огледа преди да отиде на масата на Киро Горския.
- Кироооо – викна от вратата Санди – виж таз мома тука, иска нещо, ама не й се разбира. Га че е англичанка, ама такваз ли е, не е лиии..., кой я ...

Историята продължава,
потънала в прах и забрава,
повехнала от вечността
и забравена от хората...
Един човек решил ...

Вън е бяло като сън,
бяла е луната.
Бял е нужника навън,
също и асмата.
Вълчи студ е вече вън, ...