На един самотен кръстопът,
прашасало със протрита роба,
като , че загубило домът,
скиташе доброто, в късна доба.
Под скъсаните дрехи видях, ...

Мина време и забравих за този случай.
Работех нещо из двора, ръцете кални, когато се почука на желязната врата. Погледнах един от часовниците из двора, 10 и 20, кой ли е по това време.
- Идаа, заключено е - по навик се провикнах.
Отключвам, изненада, бай Жельо с шишенце в ръка...
- Петре, абе няма к ...

По пустата крайбрежна алея
закъсняла двойка по нея
крачи към морското казино
на раздяла за по чаша вино.
Високо над вълните бели ...

През август дъждът е солен,
най-тъжния месец от лятото,
сълзите му стичат се в мен,
последни мечти сбира ятото.
През август горим от любов, ...

Две годин тя сдържа се,
сал „Зайо Байо“ яде,
та от тяло
скелет стана.

на Ивайло Балабанов
Поезията всъщност е значение
и изказ на един сакрален свят.
Не се влияе тя от умножение,
но се дели на липса и на глад. ...

Време, в което думите отчаяно глъхнат,
погълнати от картинки пълни с емоции,
които се сменят провокиращо бързо
и превземат съзнанието на бебето,
когато липсва отговорността ...

не ми казвай какво да правя
не съм този който искаш ти
не си това за да ме върнеш
и няма моят дух да изгасиш
"оставете ме на мира ...

Кога... кога ще се научим
от мъжки цици да не сучем!?
Да не се подаваме на думи празни.
Обещания тъй безобразни.
Велики бяхме... не че ние имаме ...

https://otkrovenia.com/bg/stihove/jestoko-e-2
Жестоко е внезапно да излезеш
от рамката на своя сън последен -
да станеш стръкче цвят върху паважа
под шествието на случаен делник. ...

Силен си, когато вървиш напред без да спираш
(независимо от траповете по пътя).
Силен си, когато и днес си успял...
Силен си, когато даряваш от сърце някому... нещо...
Силен си, когато вярваш и знаеш, че именно това е твоят път... независимо колко ти струва това.

Колко тъжно –
векът ни, започнал с кървави нощи и дни,
ще зъвърши отново с разруха и смърт.
За сто лета човекът не можа
да загаси у себе си враждата ...

В отминалия залез суетата,
гасне с умиращия ден.
Самотна чайка на кърмата
изпраща и този летен спомен.
А там, далеч, на хоризонта, ...

Всъщност, има ли лоши самаряни...
Беше ми топличко, уютно.
За пръв път пренушувах у Виолета.
Иначе, тя или аз прескачахме през деня, утолявахме жаждата си и всеки по къщите си.
А Виолета беше хубава, знойна жена, изтъкана само от плът и кръв, без разни хирургически намеси. Черна гъста коса, тук-там ...

фино
като песен на слепец
като душа след причастие
рисувам сън
единствено целувам теб ...

Побеляха децата ми,
тежки сватби вдигнаха внуците.
И загубих приятели,
и зарових предани кучета.
Знам ли броя на плочите... ...

През прозореца наднича лъч светлина
Плахо се протяга, още е сънлив
Но веднъж роден, той има свобода
Да създава чудеса, макар да е свенлив
Промъква се тихо край зелени листа ...

Като зрънце малко е навярно,
почти изгубено във този свят,
на доброто семето кристално,
ще направи духът ни богат.
Понесло на плещите си крехки, ...

( по български народни песни )
Майка си на млад Стоян думаше,
думаше, още и му хортуваше:
- Где бре, сине, ходиш, Стоене,
дом да се върнеш не доде ли време? ...

Защо ме търси и с въпрос защо не се почва
бях сам удовлетворен
може би но тя първа към мен пристъпи
не съм го знал и мислил
без да нищичко да кажем ...

Времена и нрави
С удари и похвати известни
некадърници стигат висините,
смачкани можещи и честни
търкалят се в полите! ...

Накъде сте се запътили?
Поспрете се... поне за час.
Пийнете с някой... чаша вино!
Влюбете се в деня, така, от раз!
Но, да ви кажа, времето е малко дръзко, ...

Обичам те и пак ти го написах
в поредния щастлив и къдрав стих,
мигът потегли с розова мотриса –
красив и влюбен, нежен, мил и тих.
На нас прилича, всеки следващ грее ...

Доброто е добро,
когато го поискат.
Най-често носи зло,
когато го притискат.
Доброто е добро, ...

8 ЧАСТ
От срещата с Умников отивам направо при Старчето. Той го раздава веселяк. С радост ми споделя, как през деня мравучкането в мозъка му било значително по-малко. Донякъде се позасилило след като се наобядвал. Но пък след обяд, като поспал час, два - изчезнало. Няма как да му обяснявам сложните ...

Край Мадара шум се вдига,
черна пума се композира.
Не ми дреме,
спя си вече.

Това е пародийна постановка за езиковите неволи на един буквалист. Ето... началото:
Похвалиха ме, че съм бил вироглав. В отговор си пъхнах главата във вир, ала не издържах и три минути, понеже требваше да я извадя, та дъх да си поема! Е, явно се оказа, че въобще не съм вироглав и похвалата съвсем на ...

Любов моя, пламъкът твой в мен гори,
с всяко докосване душата ми крещи.
Ти си стихия, огън и вода,
без теб светът е пуста тъмнина.
В очите ти откривам вечност цяла, ...

И гнус ме е, че дишам въздух общ
със хора, без човешкото във тях.
И отвращава ме злокобната им мощ,
вонята им на престъпления и грях,
следите им изпълнени със слуз, ...

Видях те тъжна,
както самотен сипей сред вълните!
Стискаше парче живот, малкото си куче,
приличаше ми на дете!
А в очите ти се четеше грижа, ...

— Не обичам бурите, Сантирон. Противно на очакванията, харесвам тихото и спокойно време, в което стихиите дремят и ни оставят да си въобразяваме на воля колко могъщи можем да бъдем когато ги подчиним на волята си. — рече Орвион, докато се облягаше на перилата на високо разположения балкон и се взира ...

Б У Ш О Н И
Тома Неверниците,спирали,спиращи
хода на важни,съдбовни,глобални събития,
на разумно ниво никога не ще да узнаят,
защо са изпаднали от дупките малки ...

Забравен стих, забравен спомен
на тавана някъде прибран.
В кутийка малък и сиротен,
за един живот не изживян.
Под прахта затрупани мечтите, ...

Понякога съм дъщеря на зимата,
снегът в сърцето – преспи. Метър, два.
Което няма нищо общо с климата,
а просто те обичам. Затова.
Понякога и август заледен ми е ...

Щом септември напомни за края на лятото,
а вятърът почне да брули стебла,
ще сляза на плажа, навлякъл си якето,
цял час ще тъгувам за всяка вълна.
Созопол ще скрие на тъмно хавлиите, ...

Септември тихо идва по още
летните любовни пътеки.
А август се прощава нощем
с птици от гнезда и стрехи.
И насън душата ми опустява ...

Мотелът на сърцето
Добре дошли в мотела на сърцето.
Тук закуска няма,
защото време не остана.
Сълзите на прах се стриват ...

Литнаха ятата надалече
в гените заложен път на юг.
Все по-хладно сутрин е, и вечер,
и не искам да оставам тук.
Лятото съвсем е излиняло, ...