Арменски самодеен театър “Каприел Сундукян” - София
представя
“41-ят ден на Муса планина”
или “Сто години по-късно” патриотична балада от Крикор Асланян
Посветена на стогодишнината от Геноцида над арменския народ. ...

Всичко е погазено -
тишина, та смърт.
Бродят само лешояди
и кълват навръст.
Селото - оглозгано, ...

Почука тихо с лекота
на моята врата с резе.
Усмихна се с доброта,
подаде ми червена роза.
Не попитах кой си ...

Аз рисувам небе. То ще гали очите ти.
Тъй във теб ще плете. Полет на птицата-скитница.
Ти си само дете. И сънуваш си мислите.
Нежно пърхаш с криле. Щом в душата ти чисто е.
Тебе нося в сърце. Как те пазя във тъмното. ...

Правдата е слънце, злато,
в доброто в нас тя се корени,
инак затъваме в дълбоко блато,
инак нищо не ще се промени!
Затова напред смело - ...

БАНАЛНА ПЕСЕН
Отлитат птиците наесен
и аз потеглих подир тях
да търся оня рай чудесен,
за който цял живот копнях. ...

Недееееееййй!!!
Писък на птици тревожен... над склона.
Призрачна сянка с плащ, виси над каньона..
Злокобен плясък, рев на стихия.
Блясък на шпаги сред небесна вакханалия. ...

Не си заслужава заради някой да страдаш.
Не си заслужава заради никой да падаш.
Вземи се в ръце и гледай напред!
Вземи се в ръце и сложи живота си във ред!
Да се бориш за някой, който не те заслужава? ...

Аз не пиша така - всеки ден по дванайсет куплета.
Имам своята муза и някаква доза талант.
Питат: "Пишеш ли?" Пиша, момичета и момчета.
Все пак, знаете, аз за това съм призван.
Но талантът ми стига за няколко стиха на месец, ...

Шепнеше вятъра
име незнайно,
някой надничаше
в очите ми тайно.
Пламък проблясна, ...

Като буен огън ще те сгрея
и щом пресъхнат солените сълзи,
тъжните ти вопли ще изтлеят
от топлината на моите искри.
Като нежен бриз ще се промъкна ...

Един(Е)ние
С гордо вдигната глава вървиш по пътя кален.
Оглеждаш се, не виждаш никой, чудиш се. Дали си странен?
Нозете ти в лепкава тиня от лъжи нагазват.
Защо си сам? Къде са другите? Наистина ли се преструват? ...

Днес нямам за тебе думи излишни,
за да ги изричам без глас в нощта.
Намирам в себе си ноти лирични,
с мелодия стигам до твоята душа.
С магия, с нежност ще те прилаская. ...

ЧОВЕК С ТАБЕЛА НАЙ-ОТПРЕД
Никой не знаеше кой ги организира, нито къде ще е следващата им сбирка. Появяваха се внезапно, носеха едни и същи плакати, исканията им бяха ясни, оправдани, последователни.
Стачкуващи хора – млади, стари, многодетни, бездетни, бедни, по-малко бедни и съвсем богати се събир ...

Болката по теб
Как да те погледна, Слънце мое,
като нямам твоите лъчи,
от житейските завои
останаха в очите ми вдлъбнатини. ...

На Еньовден звездите слизат ниско.
И самодиви къпят се в росата.
Вълшебна е нощта – ти само искай –
ще ти се сбъднат мигом чудесата.
Ще пее в тебе мъничка авлига. ...

Сирил и Моудес. Част втора
„… Поляната с фосфоресциращите цветя сякаш няма край. Цветовете им спокойно могат да послужат за удобен фотьойл на който човек да се отпусне и да изпие чаша билков чай. Леки хълмчета разнообразяват релефа и го правят още по-омаен и романтичен. Сирил тича с протритите си гу ...

"Рано или късно, всичко се свежда до душата." Тери Пратчет
(Акростих)
Раят е невидим от Земята.
Ангели във бяло не кръжат.
Няма да преминат като ято, ...

Денят със грижи ме залива,
че пречи даже и на слух.
Стремеж със можене се слива
и огън има в моя дух.
И птица бяла ме повежда ...

Ще ме търсиш в падащите капки дъжд.
Между нас застина облак.
Ще поглеждаш тъжно нашето дърво,
то заплака първо.
Ще броиш нощем звезди. ...

Защо махленски се делим:
на фили чужди и на фоби;
и зад избраника стоим,
поддържаме го, като роби!
Заставаме зад своя "чужд" ...

Пей душа
В приспивна люлка ме люлеят
топлите и нежни чувства.
Вятърът с повея вече пеят,
вълшебство не отсъства. ...

Понеже се връщам от никъде
пътят е без указания.
Нажежено до бяло светят
оправдания.
От камъните на шията ...

Добра ви среща, хора по мегдана.
Речете как сте, какво тук ви сбира?
Аз съм добре… разчорлена, одрана,
едвам ходя, ма бастуна ма подпира.
Нали Еньовден беши, та из трънак ...

Сърцето се усмихва
С криле на пеперуда, политам в небесата,
болката в душата мигновено затихва,
водиш ме ти към земя непозната,
караш не мен, а сърцето ми да се усмихва... ...

З А Б Р А В А
Ела и сърцето ми тъжно
със мъничко радост обвий!
Ела, рамената ми тръпни
със топла прегръдка покрий! ...

Не газете пясъчните статуи
разказ
Седнала съм, със затворени очи, на брега и се наслаждавам на шума на вълните. Отварям очи, за да се възхитя на пикиращите полети на чайките. Слънцето се издига бавно над хоризонта. Няколко гларуса се разхождат важно по мокрия пясък, търсейки изхвърлени от прибоя риб ...

Поети-жаби в блатото крякат...
На празника на поезията
награди им се раздават.
Въшки на лед, кореми издуват.
На его-еректус пристават. ...

Как ли се измерва любовта?
Нито с метър, нито със кантар.
Мярката за влюбеност в света
е наречена “Един ангар”.
Със “един ангар” си просто влюбен. ...

Музиката която правим няма аналог за сега, нещо ново е и се надяваме да сте по-отворени към новите неща.Стилът нарекохме "Trip-Trap"
За подкрепа - https://www.facebook.com/pages/Original-Ideas/374149182667721

Защо всичко боли,
а нямам рани по тялото?
Сякаш нещо предстои,
така всички ме гледат...
Нещо ще стане с мен? ...

Прошептяха замлъкнали пориви
и светът размечтан заискри.
Дивна песен от ангелски хорове
дух невидим над нас сътвори.
Бели лотоси с нежност погалени ...