Нека да бъде весела тази Коледа
и за тези бедни люде в студа и леда,
що нямат късмет да са в дом свой
и вместо покрив имат звезди безброй.
Човечността на Витлеемската звезда ...

Огнен миг
Не ме оставяй да стъпвам по жaрава.
Дълго въглените в сърцето си държах.
Животът няма спирачки и продължава,
а времето без тебе в болка преживях. ...

И ей така от памтивека,
пълзи по стълбата Човека,
да трупа пари и имоти,
да овладява чежди квоти!
Да прави свойто "шушу-мушу", ...

Зимата е тръгнала на път
Зимата е тръгнала на път.
Бързо със шейна се приближава.
Голи, грозни клони че стърчат
пътем гледа и се възмущава. ...

В началото пътят е раждане
и всеки си гони растежа.
Отвсякъде с хора обграждане
за да си завършиш градежа.
Пораснеш ли в дългото чакане, ...

Жаравата е пред краката ми. Крачка напред и ще разбера истината. Крачка назад и всичко ще си остане, както си е било. Само където хората около мен очакват нещо. Само където аз очаквам нещо. Ако се върна назад, всички ние ще бъдем разочаровани. Все едно сме очаквали скъп гост за празника, а той не е ...

Името ти ще опазя в тайна
и очите, пред които всеки мъж трепери.
Но знай, че иска ми се да крещя,
всяка нощ, всяка дума да си върна.
Пред теб да бъда, нямам сили, ...

Клоунът - отчаян оптимист,
единствен той със аромата
на цветята си общува
и с неповторимия си жест внушава
оная розова мъгла, ...

Ти си изгревът прекрасен на зората,
онази нежност в неговите цветове,
която вдъхва свежест във душата,
като полъха на топли ветрове.
Ти си пламъчето фино на искрата, ...

Превърнахме се в артефакти на съвремието,
мъртвее в нас любовният живец
и стърже тишината на съмнението
в акордите на вечния щурец.
Захвърлихме очите си във равнодушие... ...

Животът е "Deja-vu"
Километри. Гари. Летища.
Знаеш, това и преди си видял.
Магистрали. Улици. Пътища.
Всичко това и преди си живял. ...

Искам те но немога да те имам
Имам те но не искам да те губя
Губя те но не мога да те върна
Върнах се на "искам те"...
Но теб вече те няма

Дали в очите на слепеца
истински сълзите са!?
Или просто са илюзия
на загубена душа...
В живота всичко е написано, ...

Животът окова ме в тежките окови.
И без милост взе ме в плен.
Сега с оковите вървя напред.
Аз знам, те не ще ме спрат, но така тежат!
Живот! Защо едни в звезден блясък къпеш, а мен душиш?! ...

В полунощ и половина
някой влезе през комина.
- Кой си т
и? - извиках аз.
- Дядо Коледа съм аз. ...

Една есенна вечер на село*...
След залезът небето се оцъкли,
вечерната мъгла воал наметна-
протяжно звън камбанен откъм църквата
над селото притихнало отекна... ...

...Единствено ти...
Вървя по пясъка до морето...
Вървя по снежинките в небето...
Вървя по цветчетата на вечността...
Вървя по дъждът от листа и необятността... ...

Умора
Аз няма да поискам като просяк
от тебе ласки, вярност и мечти.
Не ще дочуеш моя зов за обич
и за любов не ще поискам да мълвиш. ...

Как искам да не мисля,
да не чувствам,
да отпочине моята душа ...
Къде? Оттатък? Там записана?
Добре, ще чакам ... Но докога? ...

Вечер край морето...
Вървят по плажа момък и девойка
вървят, поспират- карат се, вървят...
Съвсем типична за живота „двойка”
във търсене на своя, собствен свят... ...

Да съхранявам и да пазя душата ти...
Само когато съм с теб, така...и те гледам в тишината,
...заспал в прегръдките ми...!
Само когато те виждам така в съня си, само тогава,
мога да нарисувам света ни...! ...

Буфер
Аз съм буфер. Голям.
Захвърлен. На двора.
Тъмнокож. Нежелан.
От животни. От хора. ...

Когато осъден осъмна
ще имам ли право на свое последно желание...?
Когато нечутият вик заглуши тишината в океана
и ме преследва страхът в очите на рибите...
Толкова острови в миг ще потънат на дъното. ...

септември 2014 Румяна Славова
Пристъпва все така, с наведена глава,
да не среща похотливи погледи.
Като зад каменна стена
скрива се в одежди черни. ...

Не те следя, разглеждам те с очи
Приплъзвам ги по профила на твойте устни
Запомням ги. Маняшко, нали?!
Но искам да те начертая със затворени очи
Не те следя, чета те като книга ...

Полудели от вятъра лек
във вихрушки извиват се диви
малки късчета сняг и човек,
щом ги види, разбира - са живи.
Нямат пулс, но и той не им трябва ...

"Не си играйте с домашното огнище,
защото само Богарите умеят да влизат и излизат от огъня живи!"
* * *
буен, огнен, необуздан
дух мой, по степите скитник ...