Някакъв плужек се мотае в краката ми.
И мисъл лъжовна, той си втълпи.
Не поглежда, че оставя слузеста диря.
Помисли, че е змия, защото пълзи.

Не заспивай...
когато безумно боли
и по вените стихвам безгласно...
и очите рисуват на прага следи –
да поникнат по мен като бягство... ...

Тъгуваш за всяко откъснато цвете,
в красиво букетче пленено;
затова ти дарявам поля в мен, където
Еньовден е през цялото време.
Нощем с усмивка мило следиш ...

Шефът никога не привикваше Ния в кабинета си. Когато искаше да ù каже нещо, отиваше лично при нея, до малката ниша близо до склада, където бе бюрото ù. Човекът постъпваше така от добри чувства, просто искаше да ù спести разкарването, но Ния много се дразнеше, защото не обичаше да получава специално ...

Тъй нежно мисля аз за тебе,
не зная ти тъй мислиш ли за мене...
В съня ми ето пак те има,
ала времето сякаш тъй бързо си отива!
Ти живееш в мен все тъй хубава, красива, ...

Тишина…
Застинала в прозрачните дрехи на житото.
Толкова... толкова щастие от дните прелива!
Перли и розови макове…
Грехове… ...

Две изгубени души
мълчат край странна бариера.
Сърцата им в свян мълчат
с надежда обич да намерят.
Някой се бои да разруши ...

Ще се боря
Притиска ме времето и ме връща
към стръмното минало на живота.
Тъжен спомен неохотно ме прегръща
оставя ме самотна и в дните сирота. ...

Наричането е в основата на всичко
и жаждата за опознаване.
„Това” и „онова” са повторения
обхванати от безподобна лудост,
които вярват във излишието на другия. ...

Изтръпвам от твоите въпроси
и не мога да си отговоря сам,
какво ново ти ми носиш -
от любов съм вече изгорял ...
Досега на кредит съм обичан, ...

Жената във черно
Обичайният, хладен Мистрал
косите и черни с ярост бе разпилял.
Край вълнолома видях я да крачи
и на каишка разхождаше свойта печал. ...

най-щастливите
дрипи са носените
от Пепеляшка

ОПОВЕСТЯВАНЕ НА СВЕДЕНИЯ ПРИ БАНКОВ ФАЛИТ
На първо четене в парламента беше приет законопроект за изменение и допълнение на Закона за кредитните институции (ЗКИ), който без да допълва или разширява понятието за банкова тайна, включи в него категории информация, предназначена да осветли правоотношени ...

И ако всичко отгоре ни е предопределно,
с теб ли ще вървя към старостта?
До теб ли да се будя на мен е отредено,
или друга е имала честта?
И ако Някой горе живота ни подрежда, ...

Знак ми трябва и вяра –
след толкова дъжд
Толкова дъжд се изля – не престава…
тихо и кротко – през целия ден.
Мокър, светът покрай мен отминава, ...

***
Със Светлина денят ни поздравява,
че празник се посреща най-Велик!
В бракосъчетание с енергия дарява,
чрез изгрева на Слънцето в този миг! ...

Къде се дяна? Някъде загуби се,
във блендата на сивите ми делници...
А тъй ми липсва ласката ти, Блуднице,
препускаща през пулса ми безследно...
Онази ласка - малко мрачна, безпощадна, ...

Минало нямам... забравих, изтрих,
изтръгнах, простих и запалих,
горчивата чаша с достойнство изпих,
разкаях се... вечност разпалих.
И бъдеще нямам, и нямам мечти, ...

Сирил и Моудес. Част първа
Вътрешността на капсулата е влажна и неуютна. Кондензът се стича на мътни грозни вади по металните стени, боядисани в сиво. Въпреки всичките несгоди капсулата поне им осигурява екран срещу опитите на машините да сканират дейността на всичко, което се движи и диша.
„Което с ...

О, живот нерадост -
в болка от самотна младост.
Мила, ти - звездице небесна,
ела и ми запей песни -
песни за красивите мечти ...

Валеше между нас раздялата студена
и мокреше през час съдбата отредена.
Сърцата, като факт, увяхнало са цвете
и губеха контакт душите ни и двете.
И в тъжните очи дори мъгла растеше. ...

Добро-зло
Вярвам, че от раждането си ние носим доброто,
знам обаче в нас, посята е частица и от злото.
Създадени с любов и светлината свята,
обгърнати сме ние с добротата. ...

Пред теб стоя, о, мой човек,
написан с главна, или в скоби.
Ти властваш тук, от памтивек,
роден от демони и роби...
Палач на себе си! Зевзек! ...

Гражданинът
Аз ли? Аз име нямам. Преди имах, но го забравих. Човекът, който го носеше вече го няма или поне не се показва – скрил се е някъде дълбоко в моето съзнание и не желае да го виждат.
Аз живея тук, наблизо, няма двеста крачки, в една таванска стая. Много е хубава, но понякога ми се струва тя ...

Еньовче съм днеска. Откъсни ме.
Ще ти сбъдна много чудеса.
Ще ти дам любов със ново име -
светла като капчица роса:
да ме виждаш всеки път различна, ...

БРАДВАТА
разказ
Много съм пътувал. А като пътува, човек среща най-различни хора. Пък като се поразговорите, те такива истории могат да ви разкажат, че да ви настръхне косата. Веднъж например пътувах с една жена, която като заразказва, мина неусетно половината път. Какво разказваше ли? Ами различни и ...

Опитах да намеря думичка любима,
с която да опиша тебе пред света,
но за една страна, наречена Родина
е невъзможно просто в дума да те побера!
И тръгвам с ветровете в надпревара ...

Лятото се приближава.
Носи в шепи раковини.
Бронзово ме оцветява.
А очите му са сини,
дръзко шепнат ми: "Обичай! ...

Защо забравихме, кажи ми,
дъха природен на земята,
света на родните градини,
копнежа светъл на цветята?...
Кажи, защо са бетонирани ...

Отворих вратата,
видях змията,
хванах се за главата…
Не се бой! Рече ми тя.
Мисли за мен като за Смъртта! ...

На спирката съм. Чакам.
Да отпътувам нанякъде.
Накъде? Не знам.
Там, където ще съм сам -
на скалата на тъгата ... ...

Огърлица от бистри мъниста планинска роса
пак наниза зората и с усмивка надникна над хребета,
глътка свежест отпи от лечебни треви и цветя
и заслуша се в приказка чудна, долетяла през времето...
Преди няколко века, тук живяла билкарка сама. ...

Аритмия
запознах се
с поредното без(раз)личие
(бе препускало през живота си
като конче с капаци) ...