Понесе ме метрото под земята
като прашинка в дългата си пазва.
Свистяха колелата в тъмнината
сякаш страшна приказка разказват.
Нагъчкани като в консерва риба, ...

Изплаках вече всичките сълзи,
които Господ с името ти кръсти.
Сега като отровна змия пълзи
край мене спомен за любими пръсти.
И впива зъби в крехкия остатък ...

Здравей,
да знам, че не съм писал отдавна. Просто искам да разбера как си. Как минават дните ти? Какво премина в сърцето ти? Какво го докосва и какво го кара да препуска с онази опустошителна бързина, която после се превръща в болка и сълзи?
Не зная, защо беше тази игра на карти, всъщност игра на пр ...

Любов, не вярвам в гръмкото ти име,
затворен в сивия несвършващ ден,
и в лабиринта на нощта родила ме
през дефлорирания си от лъч химен.
Поредният възторг ще отзвучава бързо. - ...

Когато няма дом
===============
До селото едва дойде пешком
(през детството се стигаше с каруци)
и дълго търси своя роден дом ...

ПЛАЖЪТ НА МЕЧТИТЕ
„На двайсет километра от Бургас
сияеше едно градче пред нас...”
Недялко Йорданов
На двайсет километра от Бургас, ...

На Морето с любов!...
Вълна не догонва вълната
в безкраен търкалящ се бяг...
Морето е волност и вятър,
но... Морето е също и бряг!... ...

"Чужди самолети да ни защитават,
средства да спестим."*
На чужди сили се подчиняват,
и, докато ние спим,
министърът може да има "хрумка" нова ...

„Der Menschheit Würde* ist in eure Hand gegeben,
Bewahret sie! Sie sinkt mit euch!
Mit euch wird sie sich heben!“
Friedrich Schiller
протестѝрам ...

Юношество
Юношеството настъпва неусетно. Довчерашното дете изведнъж се променя. Оглежда се в огледалото. Това за него е ново. Преди не се е интересувал как изглежда в собствените си очи, както и в очите на околните. За външността му винаги се е грижила майка му. Тя го е обличала по свой вкус. Моята ...

Опитах да те следвам. Не успях.
Привличат ме пътеките трънливи,
а в твоя път не никнат нито грях,
ни стръкчета от истини горчиви.
Не мога - бих убила онова, ...

Спретнат днес комшията Радой
Кравичката води си на водопой
Ще намери ли в горичката покой
Черни мисли мъчат го, безброй.
Съпругът ми е много угризен ...

КЪДЕ СИ, СПОМЕН
Къде си, спомен, в мен забит дълбоко,
дълбаеш вътре, но не ме боли
в душата ми се ровиш тъй жестоко,
дори в сърцето ми вали! ...

Преди пет години, журналист, отколешен приятел, работил в различни централ- ни медии, подхвърли:
- Животът ти протече интересно - вземи го разкажи!
Дори се закани:
- Ако не го направиш, ще се заема аз…
Не бях се замислял как протича живота ми, но ми се стори нелепо друг да пише за мен, все едно ме н ...

Септември е като мъж –
усмихнат ли е,
с поглед така те сгрява цяла,
че дрехите си искаш да свалиш
и във вода да търсиш прохлада. ...

Кръстих на теб само сушата...
Когато ме видиш, ще ме познаеш -
вървя и протягам нагоре уста
да пия небето на капки замаяни
топят малко жажда и после топят се. ...

За мислите и чувствата,
на индивида човек...
За егото чисто,
пропито с сенки лъжовни!
И хора удобни... Който ...

на всички звезди
с блясъка - от очите
ти обич струѝ

Спи градът, забулен във мъгла
и бди над него пееща нощта.
А вятърът, от тук случайно минал
на будните нашепва своя стих.
Разказва за далечните морета, ...

Не помня стартовия изстрел -
пушечно месо съм оттогаз
(... на прицел)
и нямам, над нищо нямам власт.
И застинала съм в поза ...

Със теб сме различни – ти обичаш морето,
а аз сред гората се чувствам добре.
Ти можеш да пееш и рисуваш, а ето –
аз рими редя в своите стихове.
Ти припряна си – искаш сега да се случат ...

Тя! Няма я. От небето ме гледа.
Чернокоса жена с кестеняви очи, моята майка.
Не я познавам, но обичам.
Как може да се обича непозната?
Непогалена, нецелуната. ...

АДВОКАТ СТАНОЙ
Станой бе грозен и клепоух адвокат, който печелеше делата си от глупост. Винаги, когато го наемаха, имаха едно наум – този адвокат е пълен идиот, но винаги успява да спечели делото, защото беше агресивен в малоумието си и твърде спокоен в производството на грешки. Либерален демократ.
...

От нашата хубава родина
няма по-прекрасна на света.
Тя е като райската градина,
кой към нея не изпитва любовта?
Всичко чисто в нея ми е драго, ...

Умират лъчите, залезите студено кървят,
заспиват мъглите, вълните не могат да спрат,
морето се вълнува, денят си отива,
слънцето сънно отпуснато, последни глътки отпива.
Някъде плаче дете, ...