Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
385.6K resultados
При вечер край морето
🇧🇬
При залеза морето утихнало сияе.
Препускат тук-таме изгубени лъчи.
Като въздишка лека вятърът повее.
Аз чакам с радост романтичните звезди...
И в този полумрак брега усамотява. ...
П Р Е З М Ъ Д Р О С Т Т А
Един до друг на празнична трапеза –
взаимният копнеж неизживян.
Сърцето ми дълбоко го извеза.
Преде да бъде – беше пропилян. ...
Море в косите, трева под нозете,
звезди са очите, душата е цвете;
В корона Луната, сияйна искрица,
броди по земята горската царица;
Сребърна премяна, огнено сърце, ...
Ако можех с четка да я нарисувам –
в косите ѝ бих сплел аз буен огън;
в очите ѝ щях аз да сътворя
тайнствените дълбини на океана;
устните ѝ – тях с пръсти щях да начертая – ...
Immortalitas est pro patria mori
В превод от латински - Да загинеш за родината е безсмъртие
Големият лист се наклони към земята и се прекърши от клонката. Жълтеникаво-зеленото му тяло се залюля и плавно полетя надолу, без да бърза да кацне на белия перваз. Сега стъблото остана голо и самотно. Самото ...
Бях си вкъщи и играех шах онлайн, когато телефонът ми зазвъня. Беше Галя. Усетих как по лицето ми избива червенина, сърцето ми вече се спускаше в галоп. Не бях я виждал повече от три месеца. Тогава тя ми каза, че трябва да спрем да излизаме и да си останем просто приятели. Явно имаше предвид онази с ...
Във гънките на Времето, където
най-беззащитните си дни съм скрила...
Във тихите дъбрави на сърцето,
където пазя цялата си сила...
Във твоите ръце, в които падам ...
На пустинност, изтощеност, чувство
изпитва то - едничко наше българско изкуство.
От оскверненост съхне, като есенно листо
и се питам непрестанно аз: Защо? Защо?
Литературата българска, безценна, ...
/ на mariniki /
Тя обичаше музиката и дъжда,
но винаги мечтаеше да бъде в полето.
В бурята. Под пороя да диша с пълна душа
и да чака слънцето... Само дето не се сбъдна... Дето... ...
Страх
„Лесно е да простим на дете, че се страхува от тъмното. Истинската трагедия в живота е, когато мъжете се страхуват от светлината.”
Платон
Каква би трябвало да бъде основната цел на човека?
Това е, преодолявайки оковите на материалния свят, опознавайки и изживявайки Живота, достигайки определен ...
На мен ми стигат мъка и надежда
да изживея пътя разпилян,
да търся себе си в едно безбрежие,
макар останал неразбран.
И шепата звезди, които стихнали, ...
She was a myth in my conscience;
She was a myth in my common mind;
She was a legend of great importance,
a legend of immortal sounds.
She was a creature in a foreign kingdom, ...
Пак съм сам пред празен лист хартия,
обзет от тъмни, мрачни чувства.
Пореден ден и ревността си крия,
която толкоз време в мене властва.
А заедно с нея води самотата, ...
"Дай ми време"
Ето, заповядай. Обмисли добре и ми кажи:
-Харесва ли ти да те милвам?;
-Да целувам твоите очи?;
-Да те събуждам сутрин със усмивка?; ...
Аз съм жива
Във вълните на морето аз оживявам,
макар че обрече ме на бавна смърт,
морската вода ме събужда и чувствам,
че си безразличен, студен и твърд. ...
Какво ли има в края на вселената?
(не вярвам в думите, че е безкрайна).
Оттам започва друго измерение?
За мен ще си остане вечна тайна.
В недрата земни крият ли се духчета ...
Ключ за храма
В чисто мъжкия свят е студено и тъжно.
Всяка обич кънти на метал и обръгва.
Всяка нежност боли и в сърцето е тъмно.
Малки женски нозе тихо стъпват на пръсти. ...