Изчезна бавно слънцето, залезе,
а облаците огнено блестят.
Сякаш Бог при хората ще слезе -
безспорно е шедьовър този свят.
Контрастно е. Небето притъмнява, ...

* * *
Когато нямаш нищо
и си сам,
към покрива...
дори недей поглежда. ...

Главата ми е бомба. Ръцете ми - стрели.
Душата ми е зомба. В сърцето ми вали.
Кръвта ми се размива. И става на вода.
Срама не се измива. Оставя си следа.
А пътя става труден. И носи ми вреда. ...

Ще си позволя за теб да помечтая -
изморена съм от собствените си забрани.
Дори да съм във безизходица накрая,
за теб си заслужават отворените рани.
В мечтата си ще те повикам смело- ...

Не ме обичаш, знам.
Не те интересувам.
Искаш да си сам.
И да не те ревнувам.
Не мога да те нараня, ...

Пред всичко друго
аз милея...
За един момент безкраен
от времевата одисея.
Да съм една звездица ...

Отворихме кръга на вечността си,
от спомени и бъдеще орисан.
И минало се падна любовта
да изиграе. Минало безсмислено.
А бъдното свободно ще представяме - ...

Не се опитвай.
Пропусни...
Напред не тръгвай.
Стой където си.
Заобиколен си от блата безкрайни, ...

* * *
Отекват в мен от бъдното камбаните
и всеки удар с болка се разбива.
Разтърсват те в душата ми събраните
страдания. Сърцето ми изтръпнало се свива. ...

Изпих поредна чаша с настроения...
Строших я в масата и си нарязах пръстите...
А същите ненужни откровения
ме карат да кървя... Подай арсеника!
Ще си полея жизнените включвания... ...

Im wunderschönen Monat Mai,
Als alle Knospen sprangen,
Da ist in meinem Herzen
Die Liebe aufgegangen.
Im wunderschönen Monat Mai, ...

Мълчи, когато шумен и себичен,
светът въздига своя Вавилон,
а гнусният, от червеи привличан,
преследва мимолетния си трон.
Реки от кръв за него ще проточи ...

Тук, някой вместо да коментира,
някое прочетено произведение,
знанията си нагло навира
и разни философски прозрения.
Не съм против знанията му. ...

Aз знaя...
Имa мaлко слънце, което
Изгрявa сaмо в твоите очи
Имa дaлечно момиче, което
Тъгувa сaмо зa тези лъчи! ...

Пътят беше дълъг и оживен,
различни мисли ме въртяха,
а непознати хора около мен
и всички така изтощени бяха.
Разговорите минаваха завчас ...

ДУМИ ВЪВ ВРЕМЕТО
(превод от босненски)
Над празна страница бдя в тъмната нощ.
Зад мен пътищата са потънали кораби и битки.
Вóйните на светлината подават факла за лагерни огньове. ...

Небето е олтар за брачни клетви
и изпято щастие на птиците.
А аз – сърце,
което може да се радва,
и слънцето, което ...

понякога ми се
иска да избягам
понякога и от реалността
но виждам пропастта
но знам че някъде ...

Животът се изнизва
като пясъчен часовник...
зрънца - надежда, вяра и любов
улавят всеки миг неповторим.
Вървя срещу времето... ...

В твойте красиви очи
песен любовна звучи.
В твойте небесни очи
радост сърдечна личи.
В твойте пречисти очи ...

Изгуби се - самотна струйка дим,
зад хоризонта гърбав и невзрачен.
Останах равнодушен и невъзмутим -
око сред пепелявото лице на здрача...
Една любов не предизвиква плач, ...

КРАЙЪГЪЛЕН КАМЪК
Настръхнала болка съм -
обич клада!
Мъдрея.
Оставам хлапачка. ...

Не искам да съм победител,
нито на живота зрител.
Не искам да съм на върха,
нито изхвърлен на брега.
Не искам тръпки екстремални, ...

Излъгах те, че мога да летя..
направих го с измамния си поглед..
нямам вече никакви крила..
забравил съм последния си полет.
Излъгах те, че мога да летя.. ...

И ако безмълвният човек казваше всичко с лице, то глухият ѝ да крещеше, то никой не го чуваше. Така се случва в забързания ни свят, свят от който единственият начин да се измъкнем е да хванем един безпътен автобус. Качим ли се веднъж на него, ще минем през много и различни спирки, такива, за които н ...

Седнах на кръглата маса,
без рицари - просто да ям.
Обелих яйце и си казах:
"Е, птица не е... аз съм сам."
Не излезе крилото и толкова... ...

Милкината песен
разказ
Леля Филомена и чичо Мариянджело имаха три дъщери. Двете по-големи бяха в гимназиална възраст, с година разлика помежду си. Бяха прекрасни девойки, високи, кръшни, изящни, с коси, които се разпръскваха по дългите им шии, както водопади се разпръскват по склоновете на планина. ...

Раят е в нас
Неразумно превзе моя свят. Как изобщо остана?
Този свят без небе беше тих – като сянка в безкрая.
В него синьото нямаше цвят, за любов беше рано.
Затова и душата лиших (ще обича във Рая), ...

Красива съм
ни повече,
нито по-малко
от чужда, желана жена,
с която размина се. ...

АКО ЛИ ПЪК НЕ...
Въртят се чужди мисли из главата,
дето мисли като аз и кажа - ужким,
но каквито са, такива ги приемам,
защото с тях ще намеря истината. ...