По начало не съм много наред, ама почти не ми личи. Плюс това рядко ми прищраква, а и когато ми прищрака, обикновено последиците не са кой знае какви. Дори не бия жена си. Обаче този път ми дойде твърде нанагорно и просто не можах да се въздържа. Защото ужасно мразя ненужните вещи.
Съседката от долн ...

От кръчмето се прибирах
без да криввам. Към дома.
Десет крачки и... притихнах.
Миг - неземна красота.
Крак - безкрайна магистрала, ...

Днес чезна някак си във погледа ти.
и там откривам любовта и себе си.
аз бях излязъл яростно от кожата си,
защото бившите оставиха ми белези.
Как чезна някак си във погледа ти. ...

Гласуваха с гюролтия заема за шеснадесет милиарда
и как ли не народа български свалил си вече гарда...

I don’t know where we’re going but I love the way we travel…
Забравям да дишам, когато те видя.
Забравям коя съм, къде съм, какво…
Светът се превръща в ненужен, невидим.
Забравям да дишам… Не питай защо. ...

БРОД
На Левски
През блатото на робството и злото
самият ти си брод към необята.
Не те опази Пази мост, защото ...

Във студените длани на дните
аз на зимно врабче заприличах...
И снежинки, стопени в очите,
в летни сънища нощем се стичат.
Забрави ме! Не мога да пея ...

ДВАДЕСЕТ И ПЕТИ ФЕВРУАРИ
Моля те, бъди до мен
И когато съм сломена.
Хлипам ли, ридая ли,
Аз на теб да се облегна. ...

Вече съм голям юнак,
а довчера - първолак.
Днеска знаете ли аз
уча във четвърти клас.
Бързо времето отмина ...

Доста често почнах да мечтая
да забравя всеки шарен блян.
Да не чувствам, че съм сам.
Да не зная.
Да не ме боли на всяка рима ...

Колко любов, ах, колко любов
в сърцето ми е застояла...
Ти знаеш ли, другарю,
че сигурно до гроб
да я изчерпам, аз не бих успяла ...

Никой не може да опита любовта, докато не премине през страдания...
- Вело, Вело ма, събери си мозъка дъще! Не е добра тая работа дето все след градските момчета тичаш. Лош ли е наш Михал, очите му по тебе изтекоха?! Виждам и в твоите лумват пламъци като го видиш, ама си хукнала подир тия контета.
Т ...

Малък бях и да броя се учих
днес пораснал съм, ала уви
с две плюс две така и не получих
туй, дет получават маскари.
Предприятия по сто милиона ...

Долових някакъв шепот до мен,
като хрип на дете в майчина пазва,
не успях да го чуя добре - дали бе
от вихрещия сърцето ми вятър
или шум на ронени от айсберг ледове... ...

Края
Появи се в живота ми. Дълго време чаках, дълго време се надявах, а сега?
Сега изгря в небето на моя живот, а аз дори не мога да те видя.
Животът ослепи очите ми, отне сърцето ми.
Усещах те върху себе си. Топлите ти лъчи галят изгорялата ми кожа. ...

Светът стана сив
хората безчувствени
тъжна е луната.

Като вятъра по теб ще мина
и ще ти разбъркам косата.
Ще погаля очите ти нежни
и ще те целуна по устата.
После като шал ще те обвия ...

Усетих нещо в мен как си тръгна. Изпари за секунда, трепна и сякаш времето замръзна. По-лошо дори от любов беше - ''приятелство'' в очите даже се четеше. Лоша дума не се каза, само завист приятелска се показа. Очи в очи лъжите проличават и на дългогодишното приятелство вратите му затварят.'

Беше с рокля прилепнала
и стояхме в театъра
сред десетките зрители през антракта отпред.
Недискретно прошепнати,
сякаш носени с вятъра ...

Лични дневници ІІ - „ Дали цял живот пясъчни замъци строим?”
/посветено на дъщерите ми/
- Мамоооооооооо – чувам гласчето на Мая. Първоначално силно примесено с възмущение или дори гняв, но постепенно превръщащо се единствено в хлипане - - мамо... ма... Той... той... разруши замък ми...-
Мая сочи няк ...

Измислици са празните очи.
Биноклите - ненужно любопитство.
Със песа черен залъка делим,
а вярата ни е самотен скитник.
Измислици са думите за дъжд. ...

СВЯТ ЧОВЕК
„Как да обясня на хората, че не се пуши в метрото”, каза си и запали цигара. Щом другите пушат, и той ще пуши. Защото иначе се чувстваш прецакан: другите нарушават реда и спокойствието, а ти нищо не нарушаваш. Това е липса на хармония.
Когато видя другите да крадат, той реши да ги надмине ...

Лека нощ, любов,
но лека ли ще е нощта?
Със тихи букви тъжно пишеш
един тъй чист и нежен благослов...
А моята душа е тъмна и жестока ...

ПАЯК Извинение, под формата на съчинение, с нетърпение, очаквам твоето снизхождение. Как искам да получа аз отсреща опрощение. Усещам, предизвиквам, твоето раздразнение. Какво очакваш ти от мен? Да се моля ли, за опрощение? Това е най-голямото падение. Разкаянието, моето изкупление, предизвиква то в ...

Искам в ада да те пратя
На самия Дявол да гостуваш
Искам дълго там да страдаш
Да ме чакаш, да жадуваш...
Искам да усетиш всичко ...

Един от най-отвратителните дни в живота ми е денят в който съм роден. Нямам в предвид денят, в който физически съм се родил, а всички останали след него. И то не заради онази тъпата причина, че остарявам и се депресирам от това. Напротив даже се радвам точно за това, защото това ме приближава към... ...

Глава 11
По новините нищо не дадоха за инцидента в базата на Зак. Никаква информация за тях.
Беше се наложило да се катеря по дърво за да стигна до прозореца на апартамента си, тъй като нямах ключ, но веднъж влязъл сред всичките вещи, които си бяха мои, се бях почувствал сякаш нищо от случилото се н ...

Стъпваш по тръни.
Изтръпват краката.
Клошар преминава -
сянка на котка
върху контейнер. ...

Съдби
Дванадесети епизод
Есента беше обагрила природата в най-благородните цветове. Преобладаваха злато и пурпурно червено. Тесният път от града до вила “Армира” беше покрит с пъстър килим от изпадалите листа на крайпътните дървета. Дикран вървеше бавно, съзерцавайки красотата на природата в този ти ...

Новината за летящият старт на новото издателство бързо се разнесе. С няколко добре преценени хода, малко помощ от приятели и очакваното финансиране от банката, Нейтън и чичо Чарли успяха да вдигнат „старата дама” на крака. Сградата беше ремонтирана и разширена, издъхващата техника бе подменена, а с ...

Случвало ли ви се е да искате да кажете нещо, но още вдигайки поглед ви отрязват 3/4
от репертоара. На това му викам дълбочинно гмуркане. Не, че не ми е добре така.
С една глътка въздух три години изкарвам, ама като се налага да говориш с дъщеря си
за разстоянието между вас с бълбукане не става. Тря ...

Ти ще дойдеш в точния момент,
когато съм отчаяна, обезверена,
хаотична…
Като писмо без отговор, без ден,
без дата и адрес. Без същност. ...

Днеска ни има, утре ни няма...
Колко е просто туй, като факт.
Свършва живота. Драма голяма...
В нашта Вселена - дребничък акт.
Всъщност защо е този спектакъл? ...