КРАЙ

Спирам на бензиностанцията в 11 вечерта. Излизам от колата и се оглеждам - няма кой да ме обслужи. Зад стъклената витрина се вижда женска фигура, която гледа към мен. Наблюдава, дали няма да запаля и да си тръгна, без да платя горивото.
Зареждам и се запътвам към касата. Виждам надпис "нощна каса 22 ...

Събудих се! Нищо, че навън е още тъмно.
Наоколо аз виждам вече светлите лъчи.
Обединени заедно будители сме! Светим!
Човеко! Събуди се! Започни да светиш ти!

Да си го кажем честно
и аз не съм прекрасна ,
ама и вие не сте ,
точно обратното е .
То моите слабости ...

Утро е, почвам деня си с кафе,
поглед към пресата и БеНеТе-то.
Бързо минавам през речния Фейс
и мисълта ми полита проклета.
Как си със здравето? Спа ли добре? ...

Сълзи,сълзи,сълзи...времето знае,
че болката в тебе гори,горчи!
Тъжен си ,самотен сред близки...
не спиш,о от одавна не можеш.
Мислиш,кроиш,на надеждата вярваш!? ...

Сребристи примки и блестящи нишки,
мъгли от горест, отлетели птици,
очи премрежени, тъги, въздишки
надраскан блок, осиротели скици.
Навред светът от разгневени хора ...

И слушам тези песни – стари, стари,
съседите надигат гневно глас,
трещят мотори и звънят китари,
и живо е безгрижното ми "аз"
По цели нощи с радиото пее ...

ПИСАТЕЛСКАТА НИША НА ПОЕТА
Дали защото адски изтрещял, във този свят не смогнах да се впиша –
живея в проста къщичка от кал – в писателската своя свята ниша,
събуждам се със птиците в зори, нареждам вързуници от дактили,
не са ми нужни слава, власт, пари – и, да ги трупам, просто нямам сили! ...

Изпратена съм свише -
за изпитание.
Валя поройно върху теб.
Не беше просто дъжд -
калта се молеше ...

Но сърцето ми
кой ще го сглоби
след онези дни,
дето го разби!?
Уж любов, ...

Аз и ти - две пейки самотни,
нямащи нужда край тях да приседнат,
научили трудно в живота,
че най-тъжна е мечтата последна.
Без нужда от случване, ...

Men do nоt know how to love.
They follow no romantic rules.
They always think they are above
of all of the courtesy tools.
Men always follow their desire, ...

Решение има
Въпроси има, но има също
отговори и на тях решение.
Времето е ценен капитал.
Пространството е капитал. ...

Сънувах те със друг,
пред мен!
Бях те оставил за минути.
Ти беше гола и на екстаза в плен!...
Дори не се зачудих! ...

СЕДЕМ КРАЧКИ ОТ ЕДНА КЪСА УЛИЧКА
Ухае на препечен карамел,
косите ми са с цвят на тъмен кестен.
Не се запитах всичко ли си взел
от непредизвестената ми есен. ...

„Съразпнах се с Христа, и сега вече, не аз живея, но Христос живее в мене; а животът, който сега живея в тялото, живея го с вярата, която е в Божия Син, Който ме възлюби и предаде Себе Си за мене“ (Галатяни 2:20). Изключителен стих, който задава един много важен въпрос, а именно – какво всъщност пре ...

Достигнах до края на мрака.
Не бе ли той всъщност безкрай?
Не ме ли накара да чакам
в градината Земния рай?
Отхапах от ябълка дива - ...

Събра земята тъжните листа,
обагрени в златисти силуети.
Затвори лято своята врата
и мирис на прохлада се усети.
Мъгла погали пъстроцветна шир ...

Желания ...
. Исках света да спася, с красота,
в театъра, с творбите на таланти,
с идеали висши – свобода, мир,
вяра, любов, борба със злото…Уви! ...

Такситата като листа опадали
навярно пожълтели са от бързане,
а вятърът се чуди на площада ли,
за назидание октомври вързан е.
По стъпките ми скачат поразрошени ...

ЗАСЯВАНЕ НА ЦИКЛОН
Сред есенните пазви стихва лятото
с догарящите след горещник въглени.
Не исках да останем непознатите –
подирили подслон сред шепа жълъди. ...

Рано слана есенни сълзи слани,
рони листа, недоречени нощни слова,
сънища пропуснати недосънувани,
върволица пътища непропътувани.
Слънцето свидни усмивки раздава, ...

Ежедневки 120
1. Маскирах се, като девственост... но маската ми не издържа и ден...
2. Нямам акъл... но имам гениални мисли...
3. Разкрих се напълно... но си запазих тайните...
4. Разнообразих си сексуалния живот... откъм мечти... ...

Есента своя мир ми донесе,
без да иска в замяна, какво
и защото е влюбена есен,
как празнува във всяко дърво,
как безкрайно, щастливо рисува, ...

Ти помниш ли? Потънахме в очите
и казахме си всичко ний без глас.
Разтърсващата тръпка на душите
в оковите на болка – ти и аз…
Ти помниш ли не знам, но помня всичко. ...

Д С К
ДОВЕРИЕ в една родна банка,
от хората, доверие от някога!
Тук те се чувстват отново у дома,
от Спестовна каса останала е честността. ...

Мечтае щъркелът за жабешка яхния,
а жабата - да стане царска щерка.
Принцесата - на тънката си шия
мечтай лисича кожа да наметне.
Лисицата - мечтае за петленце. ...

Повод за написването на този материал ми даде един текст на наш колега по перо, поместен на линк:
Изкуствена истерика - журналистика: Фейлетони от Коруба (Слав Коруба)
визиращ бъдещето на изкуствения интелект. Под него дадох следния коментар:
Хубаво е да се разсъждава върху изкуствения интелект. Как ...

Once a jester wanted to expose
In front of the almighty king of land
The hidden thoughts of those, who are supposed
With their loyalty to outstand.
The king hid himself from the sights, ...

Момчето, което говори с морето.
На някакъв странен език, Аз ли бях тогава?
Недялко Йорданов
Момчето, което общува с морето на техен си, странен и таен език,
изпрати на сърфа си летния ден, ...

Спуска се вън нощта студена
над града печален и самотен
и пенсионерка бедна, натъжена
спира се до човек многоимотен.
Казва му:"Дай малко, чадо, ...

На малкия ми син Боби
Весел гълъб появи се
във очите чисти на детето.
То се втурна, на юздите
скъса дните, литна - ето: ...