Тугина
Една дума създадена от родина и тъга,
и да се аз скитам дълго по света,
ти ще останеш в мен, в моята душа,
ще се обръщам и връщам в България! ...

Есенно утро. Очаквани мигове –
глътка надежда, стрък светлина;
мъдра решителност, море от желания.
Изгрява в небето цветна дъга.
Мокри алеи се стичат към плажа. ...

Две калинки под глогинки,
Щурчо музикант напет
и мушички- сто гадинки,
бодър Ежко със тромпет
в меките тревички горски ...

Искам, Аз да съм!
Искам и да бъда...
Живот, като в сън -
мечта или присъда.
Какво ли, Аз не бях? ...

Как само искам да дойдеш и до мене тихо да приседнеш...
Без да казваш нищо, болката ми от сърцето само с поглед да отнемеш.
Поглед, пълен с вяра, с топлота и нежност
и внимание към всичко, без нито капчица небрежност.
Знам, че теб те има, там някъде си във безкрая ...

Не ни стига позора
от толкоз полит-тапири –
нашите си,
та на всичко отгоре (за сеир)
и ... юродиви: ...

Странно как
не отговоряш,
а на линия си от час.
Искаш пак
да злепоставяш ...

Върви, върви, от обич е пиян
един поет. Площадите пустеят,
косите му разрошва суховеят
с претръпнала от болка топла длан.
Мълчи, мълчи, та сънения град, ...

Есента превзе планината и щедро обагри склоновете ѝ.
- Иван ме именуват.- Потънаха една утрин очите на бунтовника в светлия взор на Тракиана.
Трепнаха гърдите ѝ... "Иван! Иван!" изхвръкна сърцето ѝ, като птица запърха, сякаш намерило чистотата на ясно пролетно небе.
- Гяури! Обградени сте!- Пукна пу ...

В носията си пъстроцветна
пристъпва леко есента –
върху разрошени коси
с венец от шарени листа.
Налива гроздето зърна. ...

В крилете на прелетни птици,
багрите пърхат и дишат,
есенното пъстролистие,
събужда шарени мисли.
И ме връща във младост, ...

роза - ва̀рта на
арменски - свишесвѐт и
любвемироглѐд

добруването
най завѝси от това -
сърце далѝ си

Умът е неспокоен и брои
решения продажни и проклети.
За Добруджа! За Нея ме боли!
Удобните безумия са взети!
Продадена е част... И светлина! ...

3.
Нишката на спомените ми се губи, как и защо, след много години митарства из градове и паланки по поречието на реката, баба и дядо се установили в Русе завинаги. Навярно градът е успял да ги приласкае и благодушно е разтворил обятията си за тях… Може би тук са съзрели онази искрица надежда, която ...

Димитровден
Днес празник е народен, празник голям,
на Свети Димитър той е назован.
Празник на овчарите и на ратаите
лятото свърши и реколтата е в хамбарите. ...

Очепрекарвам си Фейсбука и постоянно попадам на много люти приказки. В един пост попадам на следния текст:
'BRICS е чудесен пример за негодници, неудачници и долнопробни хора, които се обединяват срещу успешните и умните, за да изглежда, че количеството е по-важно от качеството. Но диваците и варвар ...

Край морето
през нощта
без сърцето
с любовта.
С чаша водка ...

ПРЕДАЙ НАТАТЪК
Помахай за поздрав,
усмивки раздай.
Бъди синьо- розов,
късмет пожелай. ...

ПИСМО ОТ ЧЕТВЪРТИ КИЛОМЕТЪР
... аз винаги живея на ръба,
и благославям лудостите свои –
удобен съм за удари в гърба,
за челен сблъсък в острите завои, ...

Ето как стоят нещата: възрастните никога няма да ти кажат „Липсваш ми.“ Няма да ти пратят съобщение с емоджи сърце. Вместо това ще ти кажат: „Ела, набрах ябълки за теб.“ Или: „Имам нещо за теб, вземи го, когато можеш.“
А ние? Ние не разбираме. Пренебрегваме ги. Имаме всичко, нали? Не ни трябват ябъл ...

Понеже си имаме марка изпитана –
„българската замянка“,
как не сме се сетили да опитаме
с Евросъюза трампа
(та белким просветне ни на хоризонта): ...

Бавно отпивам. Глътка по глътка.
Не съм Сократ. Не зная коя
е последна. И не броя.
Моята гара е без коловози.
Утрото е начало. Денят – благодат. ...

Във утрото се ражда любовта,
докосва всяко кътче на душата,
понесла с есенни крила
усмивката красива на мечтата.
Живее в цветовете на деня, ...

Пенцията ми е така голяма,
че през ден се глезя даже с лукче.
Хапвам си дори и от салама
дето не яде го дори куче.
И за зимата се екипирах! ...

Димитър не е име, а е скиптър
в ръката на владетел светлолик.
Корона за глава премъдра, шифър
към свят, отбранен с чест и труд велик.
Димитър не е име, а е титла, ...

Някъде там из гората,
казват, пристигнала есен.
Жълти, танцуват листата –
танц – като звън, като песен.
Сбират се тъжните птици, ...

НАСЛЕДСТВО
Музика , текст и изпълнение: Геновева Цандева
Аранжимент: Бойко Иванов
Песента беше отличена със статуетка на фестивала " Солени ветрове".

В тази луда фиеста, даже без режисьор,
всеки сам режисира, своя собствен отбор.
И върти далавери. И се прави на луд.
По трасето на своя, безличен маршрут.
Няма жълти картони. Няма корнер и тъч. ...

Тишина...а как крещи,
да вътре в мене,сълзи!
Кошмарна тишина,която-
през нощта задава ти въпроси.
Къде загуби любовта!? ...

Тя ми каза: Всички влакове
спират някъде с причина.
Не искай да съм във очакване,
нали отдавна си заминах?
А то си беше любопитство! ...

За очите
те са странни,
непонятни и опасни.
Сиви капки са попили,
със сиви лейки полети ...

безсмислени са
тайните - защото се
прикрива злото
и си струва - всичко да
се казва - инак смазва

Обичащите щастливя̀т и щастливѐят -
с мечта - обичаните да благоговеят!
Обичаните колчем възгордяват
се, се от любовта отдалечават...

нощни фонтани
шумят монотонно и
любвеизконно -
в сърца се вселяват и
по̀ривно добротворя̀т

Ти моя обич топла, есенно красива,
не скривай поглед иззад спуснати коси,
от девет кладенци вода ми донеси
и докажи, че лудостта си ми отива.
Щом падне нощ сърцето ми така унива ...

Има едно райско кътче на земята. На него планините с плещи допрели са небето, равнините са като тепсия, морето е с лазурен бряг, а реките, с язовири малки и големи по тях, извиват тела по него във всички посоки на света.
На тази земя е покълнало нашето семе българско и четиринадесет века е обгрижва ...

Можеш ли да видиш болката зад тази светлина,
зад усмивката, която все слагам през деня?
Тя крие тайни, рани, тежки от брега,
и всяка нощ ме дави в мрака на страха.
Можеш ли да върнеш времето изгубено, ...

Понякога си мисля,
че в сборището се наврях
и от всички най- вещи
точно Нея си избрах!
Очарователна, красива, ...