---
**Сцена**: Малкото момиче Блу седи на стара, износена пейка, краката ѝ висят над меката земя, а между пръстите ѝ нежно се върти пухкаво глухарче. Тихо към нея пристъпва старец с побеляла коса и лице, набраздено като древна карта. Той сяда до нея, и двамата мълчат за миг, докато...
**Блу** *(глед ...

След двеста лъжи
спрях да вярвам на думите.
Ела и ми покажи,
че не си като другите.
Че мрака в душата ...

Красива външност стилен грим,
навярно в този вид ще ме обича.
Звезда изгряла от известен филм
на нея подражавам и приличам.
Коя съм всъщност и какво ценя, ...

Щом „триста келеши тормозят държавата“,
а тя и с един не може да се справи,
тогава какъв проблем има
ние, народът, да засучем ръкави
и с голи ръце да ви ги изловиме- ...

ЩЕ ПОТЪНА В ЗИМАТА И АЗ
... чесън на дебели бели плитки висне си под стария сачак,
баба кътка гладните си фитки – кълцан да кълват царевичак,
дюлите събира – и реди ги в древното калаено котле,
дядо смъква двете тежки ритли и разпряга кроткото осле, ...

Ще открадна сърцето ти
Всички мисли и мои желания
ще изпратя до теб някой ден,
тези мили и нежни признания
ще получиш ти само от мен. ...

Ежедневки 118
1. Маскирах се, като човек... и се отвратих от хората...
2. Думите ми са пълни със смисъл... но им липсва съдържание...
3. Изгубих си акъла... какъвто и без това нямах...
4. Спънах се веднъж... и още продължавам да падам... ...

Понякога се случва и това,
нощта да свърши в тъмното,
да чакам
да се събуди розова зора
и ме спаси от лоното на мрака. ...

Морето ми е чисто и красиво
и се разхожда вътре нейде в мен,
вълните му от стихове разливат
денят ми в багри есенни роден.
Морето ми е жълто като круша, ...

Нашенецът древен
Оцелява вече четринайсет века, карайки го по-полека
И напук народи други, всички
Следва простички привички
Знае лято, на бостана ...

Начало, скрило идеала свой...
продало без свян свобода .
Налага свой си режим...
за облага на само един.
Без капка съмнение... ...

С есенни капки - сълзи кехлибар
вятърко днеска заплака,
че му е тъжна и страшничка май
зимната песен на прага.
Плака, подсмърча, брули листа, ...

Върви октомври сам и птичата му свита,
над него за последен път сега лети.
Ноември идва тихо и за пътя пита,
извадил тръните от босите пети.
Октомври няма своя улица и къща, ...

Между две питиета
седиме на двора
с бат' Гошо поета.
Седим и мълчим.
Подпрели стобора. ...

2.
Какво се случило после ли..? Случило се така, че баба избягала със своя избраник. Пристанала му. Любов…
А баща ѝ, обзет от недоволство и ярост, че не се зачита волята му, зачеркнал завинаги баба от семейната история. Забравил я и никога не ѝ простил. Богатият ѝ сватбен чеиз, останал непокътнат в ...

СЛЯПА УЛИЧКА
Автор: Зоран Якимоски
кой друг би ме потърсил там
зад непроходимите бари
зад черните гори ...

ЗАВРЪЩАНЕ У ДОМА
Косерчето под сачака чорли старата асма.
Мама сигурно ме чака да се върна у дома.
Тати пак кади на пруста пръстената си лула.
Сурка се по сура фуста откъм хълмите мъгла. ...

Когато ме целуваш
през нощта,
душата ми изпълваш,
усещам любовта!
Когато си до мен ...

Съблякох се гол
и тръгнах по градските улици,
влязох в огромния мол,
развях задник сред другите задници.
Щом царят е гол ...

Абе, есен - к'во да кажа?
Тотално пак ще се размажа.
Няма време за бели.
Жената пак ще ми пили -
,,Я иди до магазина, ...

Септември е букет от цветове,
които се превръщат в чисто злато.
Светът въздъхва, леко уморен,
прощава се с последните моменти лято.
Днес слънцето стои на кръстопът - ...

Когато всичко се протака
и ти пак избори редиш
Родино, времето не чака
и аз отлитам за Париж.
Ще се разхождам сред тълпите ...

Горчива скръб сърца ни трови...
П. Яворов
Завърне ли се моето момче
от далечната чужбина –
един глас в мен ще изрече: ...

Остров цял
със теб дели ни…
Аз – Луната, ти –нощта.
Всеки спрял
на двете линии. ...

Сключвам я в дланите. За молитва.
Бавно нареждам я. После литва.
Малката болчица. В думи скрита.
В мисли облечена. Нека скита.
Толкова земна. Чак натежава. ...

Геноцитно мобилизирани орди.

Тъмно е сутрин и вечер.
Условие важно е тъмнината.
Тя е условие важно в живота.
Всичко е важно, в което човек
Полза получава. Да унижава ...

Толкова са безразлични,
виж ги, крайно непривични,
ала ти не си като тях,
ти светиш в моя полумрак,
танцуваш в моя душевен такт, ...

Рисува вятър тънки вежди
и гони тръни из полята.
Мъгли плетат от свойте прежди,
дъждът се сипе над къщята.
Нима продъни се небето? ...

Хейтър, брат, защо мразиш света,
С душа черна, като мъгла през нощта?
Криеш ли в себе си болка, тъга,
Или просто обичаш да слагаш белези и обиждаш просто ей така?
Злобата ти блика, като поток горчив, ...

Днес слънчице огря пътека
постлана с есенни листа.
По нея тръгвам леко, леко,
към тебе мислено вървя.
Към мене идваш с много трепет ...

Да си поплача тихичко сред мрака,
да, вън е светло но сега съм сам.
Бях писал някъде, че аз не плача,
ала сега не знам, не знам, не знам.
Напират сълзите в очите тъмни, ...

В гора дълбока пълна с цвят
Аз гледайки в небето виждам тъмен мрак
И страх изпитвам аз вроден
От тъмното, нощта и тъгата в мен
Мъгла дълбока вдига се в гората ...

И я няма и я има, като полъх, като щрих,
есен е, в сърцето – зима. Между бих или не бих.
Стиховете ми – стотици. Моята любов – далече
всичките среднощни птици с мен тъгуват всяка вечер.
Ласкава съм или щура, нота звънка в твоя сън, ...